Решение № 495 от 12.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Благоевград, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20261200501006 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. рег. № 11-03-420(1) от 02.06.2026 г., подадена от ответника ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК 000024695, с адрес на управление: *********, представлявана от Кмета М.Б., чрез юрисконсулт Н. К., срещу Решение № 350 от 15.05.2026 г., постановено по гражданско дело № 1190/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград, I граждански състав.

С обжалваното първоинстанционно решение Районен съд – Благоевград е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Благоевград, по предявения от Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 77 и чл.

79, ал. 1 от ЗС, че ищецът е собственик на основание давностно владение на реална част с площ от 1755 кв. м от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на *********, одобрени със Заповед № РД-18189/27.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в *********“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: „За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ)“, категория на земята: 9, целият с площ от 3036 кв. м, при граници и съседи по КККР: ***, ***, ***, ***,

***, *** и ***, която призната реална част от 1755 кв. м е означена с цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12 на комбинирана скица – Приложение № 16-2 към заключението на съдебно-техническата експертиза, представляваща неразделна част от решението, на която скица частта от имот пл. № 139 с площ от 375 кв. м, обозначена с букви А, Б, В и Г, е изключена; като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над уважения размер от 1755 кв. м до пълния предявен размер от 2130 кв. м като неоснователен. С решението са разпределени и разноските пред първата инстанция по съразмерност, като Община Благоевград е осъдена да заплати на ищеца сумата от 652,97 евро (1277,10 лв.), а ищецът е осъден да заплати на Общината сумата от 270,05 евро (528,17 лв.).

1

Във въззивната жалба на Община Благоевград се релевират оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл.

281, т. 3 ГПК вр. чл. 271, ал. 1 ГПК. Въззивникът поддържа следните основни доводи:

1. Процесният имот попада в територия по § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ПЗР на ЗСПЗЗ), за която със Заповед № ОА-103/25.04.2006 г. на Областния управител на област Благоевград е одобрен План на новообразуваните имоти (ПНИ) за *********, като в регистъра към него имотът попада в имот № 2046 с НТП „пасища, мери“, записан на Община Благоевград като ползвател. Твърди се, че земи в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за които няма издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и не са придобити от ползватели по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, са придобити от общината по силата на закона (ex lege) на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

2. Районният съд необосновано е приел, че имотът не е имал земеделски характер, като безкритично е възприел твърденията на вещото лице, че теренът е представлявал урбанизирана територия в периода 1957 г. – 2005 г., игнорирайки регулационния план от 1982 г., Картата на възстановената собственост (КВС) от 1996 г. и ПНИ от 2006 г., от които е видно, че имотът е отразен като земеделска земя.

3. Първата инстанция неправилно е приложила правилата за придобивната давност.

Въззивникът твърди, че имотът е индивидуализиран като самостоятелен обект на правото едва с влизането в сила на ПНИ през 2006 г. или с кадастралната карта през 2021 г., поради което преди този момент давност не е могла да тече. За периода след 2006 г. се сочи действието на законовите забрани по чл. 86 ЗС, чл. 7, ал. 1 ЗОС и мораториума по § 1 от ЗД на ЗС, спрял давността до 08.03.2022 г. (датата на влизане в сила на Решение № 3/2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г.), поради което 10-годишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл.

4. Твърди се, че ищецът не е доказал наличието на явно, постоянно и несъмнено давностно владение върху конкретната реална част с намерение за своене, противопоставено на Общината, както и че първоинстанционният съд е смесил процесния имот с имот пл. № 139.

С тези съображения въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, а предявеният иск – изцяло отхвърлен, с присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Д. Г. Г., чрез процесуалния си представител адвокат Г. М., е подал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага подробни аргументи, че от събраните гласни доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза категорично е доказано непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено владение върху спорната реална част, упражнявано от неговите родители от началото на 80-те години на XX век и продължено лично от него след смъртта на баща му през 2015 г., при условията на присъединяване на владението по чл. 82 ЗС. Поддържа, че имотът никога не е бил коопериран, внасян в ТКЗС, ДЗС или АПК, не е бил отнеман и не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, поради което Община Благоевград не е придобила собствеността върху него нито по чл. 19, ал. 1, нито по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Сочи, че мораториумът върху придобивната давност не намира приложение, тъй като Общината не е доказала собствен придобивен титул върху терена.

Моли въззивното решение да бъде потвърдено.

Първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 1755 кв. м до пълния предявен размер от 2130 кв. м (представляваща площ от 375 кв. м), не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

2

Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалването (ответник в първоинстанционното производство, чиито възражения са отхвърлени и срещу когото искът е уважен), срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.

261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. При извършената служебна проверка въззивният състав констатира, че първоинстанционното решение е валидно – постановено е от надлежен орган в рамките на неговата предметна и местна компетентност, в предписаната от закона писмена форма и е подписано от разгледалия делото съдия.

Решението в обжалваната му част е и допустимо – постановено е по допустим положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен при наличие на правен интерес срещу пасивно легитимиран ответник, който оспорва правото на ищеца и претендира самостоятелни вещни права върху същия обект. Предметът на делото е надлежно индивидуализиран по площ, граници и разположение в пространството чрез комбинирана скица, приложена към съдебно-техническата експертиза и възприета в съдебния акт.

Въз основа на събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка по вътрешно убеждение, Окръжен съд – Благоевград намира за установено от фактическа страна следното:

С Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.1971 г. С.К.В. е продал на бащата на ищеца – Г. А. Г., парцел VI, пл. № 165 в кв. 35 по тогава действащия план на *********, с площ от около 600 кв. м, ведно с построените в него жилищна сграда, кухня, мазе и стопанска постройка (яхърче). В договора изрично е отбелязано, че за ********* не се прилагат разпоредбите на ЗПВПННИ (отм.) и продажбите се извършват свободно.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 71, том I, дело № 463/1992 г. от 08.04.1992 г. на Районен съд – Благоевград, бащата на ищеца – Г. А.

Г., е признат за собственик по давностно владение върху дворно място от 980 кв. м, съставляващо имот с пл. № 139 в кв. 23 по плана на *********, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда – калкан към съседа С.У., при граници: улица, С.К.В., С.Н.У. и горски фонд.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 109 (погрешно изписан като 169 в разписката), том II, дело № 592/1997 г. от 04.04.1997 г. на нотариус при Районен съд – Благоевград, родителите на ищеца – Г. А. Г. и Е.Д. Г., са продали на ищеца Д. Г. Г. притежавания от тях недвижим имот – дворно място от 980 кв. м, представляващо имот с пл.

№ 139 в кв. 23 по плана на *********, ведно с жилищната сграда и две селскостопански сгради (яхър и перде), при същите граници.

Със Заповед № 1062/25.08.2005 г. на Кмета на Община Благоевград е одобрено попълването на кадастралния план на ********* с вярната имотна граница на имот пл. № 139 на името на Д. Г. Г.. Впоследствие със Заповед № 990/16.08.2007 г. на зам.-кмета на Община Благоевград е одобрено изменение на ПУП-ПР за обособяване на УПИ I от имот № 139 в кв. 24 по плана на ********* с площ от 605 кв. м, ведно с ПУП-ПЗ за нискоетажно свободно застрояване.

С Нотариален акт за покупко-продажба № 34, том IV, рег. № 9502, дело № 753/2007 г. от 06.12.2007 г. на нотариус Красимира Минкова, вписан в СВ – Благоевград с вх. рег. № 4871 от 06.12.2007 г., Акт № 22, том XII, дело № 3797/2007 г., Д. Г. Г. е продал на представляваното от него еднолично дружество „ЛЕО – 2007“ ЕООД, ЕИК 101760683, имот с пл. № 139 в кв. 24 по плана на *********, целият с площ от 980 кв. м, от който съгласно Заповед № 990/2007 г. е обособен УПИ I-139 в кв. 24, ведно с направените подобрения.

3

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 14/02.04.2025 г. и Удостоверение за наследници изх. № 13/02.04.2025 г., издадени от Кметство *********, майката на ищеца – Е.Д. Г., е починала на 17.09.2011 г., а бащата на ищеца – Г. А. Г., е починал на 30.07.2015 г., като ищецът Д. Г. Г. е техен законен син и наследник по закон.

От приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Румен Серафимов, както и от разясненията на експерта, дадени в съдебните заседания на 15.01.2026 г. и 26.03.2026 г., се установява следната градоустройствена и кадастрална история:

- По първия одобрен Общ регулационен план на *********, утвърден със Заповед № 3677 от 31.07.1957 г. на зам.-министъра на МБС, процесният терен се е припокривал с кв. 36 и е попадал в границите на урбанизираната територия на населеното място. Уличната и дворищна регулация по този план не е била приложена.

- По Застроителния, регулационен и кадастрален план на *********, одобрен със Заповед № 575 от 02.07.1982 г. на Председателя на ОНС – Благоевград, имот пл. № 139 (записан в разписния лист на името на бащата Г. А. Г. с площ 980 кв. м) е попадал частично в кв. 23 с отреждане „за спорт“. Отреждането за спорт не е било реализирано, а с последващите изменения от 2005 г. и 2007 г. (Заповед № 1062/2005 г. и Заповед № 990/2007 г.) крайната регулационна граница на кв. 24 е установена така, че част от имот 139 е обособена в УПИ I139 с площ 605 кв. м, а останалата част от имота е останала извън строителните граници на квартала.

- В Картата на възстановената собственост (КВС) за землището на ********* теренът е бил заснет като част от масив/имот № 078001 с обща площ 93,308 дка, записан служебно като „земи по § 4 – Община Благоевград“ въз основа на Решение № f1 от 01.01.1998 г. на ПК/ОСЗГ – Благоевград.