Решение № 1483 от 09.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1483 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20245300502336 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 28269/23.08.2024г. от „МИТ и КО“, ЕИК 200021701, представлявано от управителя М. Х. чрез адв. С. К. против решение № 2528/0506.2024г., постановено по гр. д. № 12442 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, XXIII гр. с., с което осъжда „МИТ и КО“, ЕИК 200021701 да заплати на “ВАНЕСА – М“ ЕООД, ЕИК 200931367, сумата от 2580 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за извършен ремонт на Агровектор – хидробутален цилиндър, монтаж и демонтаж, по сключен между страните през месец април 2022г. неформален договор за изработка, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 11.04.2022г. и е издадена фактура № 000000**/11.04.2022г.

Осъжда „МИТ и КО“, ЕИК 200021701 да заплати на “ВАНЕСА – М“ ЕООД, ЕИК 200931367 сумата от 1757, 20 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в производството, допълнено с решение № 3601/16.08.2024г., с което се осъжда „МИТ и КО“, ЕИК 200021701 да заплати на “ВАНЕСА – М“ ЕООД, ЕИК 200931367 законната лихва върху присъдената главница от 2580 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

С жалбата се правят оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, направените правни изводи в него не почиват върху събраните по делото доказателства.Поддържа се, че в случая е налице противопоставяне по см. на чл. 301 от ТЗ от управителя на дружеството-жалбоподател на извършения ремонт, веднага щом разбрал, 1 че същият няма да бъде приет като гаранционен, а следва да го заплати.Поддържа се и възражение, че въобще не е извършван ремонт, нито е възниквала необходимост от извършването на такъв в посочения обем и с посочените характеристики.Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, вместо което да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

С отговора на въззивната жалба се изразява становище за нейната неоснователност и се моли да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е по чл. 258 от ЗЗД и сл. във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2580 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извършен ремонт на „Агровектор“ – хидробутален цилиндър, монтаж и демонтаж по сключен неформален договор между страните през м. април 2022г.

Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са, че в края на 2021г. ответникът е предал на ищцовото дружество челен товарач „Агровектор“ с рег. № **** за ремонт на различни възли и детайли от същия, които не са били в изправност.Ремонта бил извършен и машината върната с приемо-предавателен протокол от 13.12.2021г., в който било отразено кои части са ремонтирани, като ищецът като изпълнител по договора се задължил да осигури 6-месечна гаранция на извършения ремонт, което било отразено в съставения документ.За извършената услуга ответното дружество заплатило сумата от 10 758 лв. с ДДС.В началото на м. април 2022г. същият агровектор отново бил изпратен за ремонт, като при прегледа се установило, че вследствие на неправилна експлоатация бил повреден ХБЦ /хидравлично бутален цилиндър или т. нар. телескопична стрела/.Повредата настъпила в резултат от задирането й в отвора, в който тя се движи, като подобна повреда според ищеца не било възможно да настъпи при нормална употреба на машината.Това било обяснено и от служителя, който я докарал за ремонт, че при работа на машината на сметището в гр. Г., е настъпила авария на електрическите бобини на хидравличния разпределител, които бобини не били ремонтирани от ищеца.В резултат от аварията машината загубила ход напред – назад и била избутана принудително с разпъване на стрелата, при което ХБЦ дефектирала.След установяване на причината за повредата служителите на ищеца се свързали с А. Г. (лице на територията на гр. Г. за контакт с ответника, с което винаги поддържали търговски взаимоотношения), тъй като ремонта не бил приет като 2 гаранционен.Последният се съгласил и признал, че това задиране се явява следствие на действията на лицето оператор (водач) на челния товар Агровектор, както и че това не се покрива от гаранцията за извършения ремонт и изработването на нов ХБЦ ще бъде заплатено.Г-н Г. изразил съгласие ремонтът да бъде извършен извън гаранционното покритие, т. е. за сметка на ответника.При това положение бил извършен ремонт на повредената част ХБЦ (т. е. бил изработен нов бутален прът) и челния товарач Агровектор бил предаден на ответника на 11.04.2022г. с приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни.За ремонта била издадена и фактура за сумата от 2580 лв., получена от ответника, но същата не била заплатена.Поради неплащането ищцовото дружество изпратило на ответника по електронен път покана за доброволно изпълнение, на която последният чрез адв. Е. . отговорил, че счита, че извършения ремонт се покрива от гаранцията и няма да заплати сумата по фактурата.Твърдението на ищеца е, че в случая на основание чл. 288 от ТЗ приложим е търговския обичай, като при настъпила повреда в резултат от неправилна експлоатация, наложилият се ремонт не се покрива от гаранцията.

С отговора по чл. 131 от ГПК се изразява становище, че предявеният иск е недопустим, но неоснователен.Не се спори, че в края на 2021г. с одобрението и разрешението на управителя на дружеството е предаден за ремонт челен товарач, за който ремонт била издадена и платена фактура на стойност 10 758 лева с ДДС.Извършването на ремонта и възнаграждението за този ремонт били договорени лично от управителя на дружеството М.

Х., като по настояване на същия била издадена и гаранция, покриваща възникването на дефекти за период от шест месеца.За извършен втори ремонт управителят на дружеството не бил уведомяван.Единствено му било известно за скъсан маркуч, за което той разпоредил да бъде извършен преглед на машината.За извършването на каквито и да било разходи за сметка на дружеството била налице вътрешна процедура, с която били запознати всички работници и служители.Отделно имало издадена заповед № 18/22.11.2021г. за одобряване предварително по заявка на всички допълнителни разходи за база Габрово при закупуване на консумативи, материали и инструменти.Лицето, за което в случая се твърдяло, че е дало съгласие за извършването на процесния ремонт и същият да бъде заплатен от ответника като извънгаранционен, не притежавало представителна власт за сключването на сделки.За всички действия, извършени от А. Г., управителя на дружеството се противопоставил веднага след узнаването.За извършеният втори ремонт той узнал едва с получаването фактурата, като незабавно разпоредил същата да не бъде осчетоводявана и плащана, тъй като не признавал съществуването на това задължение.Свързал се с ищцовото дружество и ги уведомил, че ако действително е извършен ремонт, то това е станало без неговото знание и одобрение. Освен това едва с получаване на исковата молба разбрал, че лицето А. Г. от негово име се е задължил процесният ремонт да бъде заплатен като извънгаранционен.Ответникът възразява въобще да е извършван някакъв ремонт или да е възникнала необходимост от извършването на такъв.Ако такъв все пак бил извършен, следвало да бъде покрит от дадената гаранция, тъй като се касаело за ремонт на една и съща част на машината.Оспорва и твърдението за неправилна експлоатация и механизъма на настъпване на аварията, описан в исковата молба.В случай, че първия ремонт бил извършен 3 качествено, според ответника не би възникнала нужда от извършването на повторен ремонт.

Първоинстанционния съд след цялостен анализ на събраните по делото доказателства е направил извод, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, което следва да се квалифицира като договор за изработка по см. на чл. 258 и сл. от ЗЗД.Обосновал е, че същият е неформален договор, поради което е допустимо договор за ремонт на процесния агровектор да бъде сключен в устна форма.Решаващият съд е взел предвид, че договорът е сключен между търговци във вр. с извършваното от тях занятие, поради което се касае за търговска сделка по см. на чл. 286, ал. 1 ТЗ, като в закона е уредена презумпция за втория елемент от фактическия състав, че тази сделка е свързана с упражняваното от него занятие – чл. 286, ал. 3 ТЗ, в който см. са и мотивите на ТР № 3/2022г. по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС, съотв. за неуредените в източниците на търговското право положения се прилага субсидиарно гражданския закон поради препращащата разпоредба на чл. 288 ТЗ, като в случая приложими по отношение на процесния договор са правилата, уреждащи договора за изработка по чл. 258-269 ЗЗД.По отношение на представителната власт на лицата с търговско качество обаче, е приложима специалната разпоредба на чл. 301 от ТЗ, съгл. която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.В тази вр. без значение е дали лицето без представителна власт е поставило под приемо-предавателния протокол своя подпис под своето име или под името на възложителя, след като е ясно, че действа от името на търговеца – възложител.Подобни формални изисквания не се съдържат в самата норма на чл. 301 ТЗ и сл., респ. няма основание за това в самия закон – в този см. районният съд се е позовал на решение № 118/05.07.2011г. на ВКС по т. д. № 491/2010г., II т. о., ТК. В конкретния случай с оглед данните по делото решаващият съд е приел, че представеното от ответника становище на л. 11 от делото, в което е обективиран отказ за заплащане сумата на ищеца, е изпратено в период, последващ полагането на подписа от страна на свидетеля А. Г. в приемо-предавателния протокол и в издадената фактура, като от страна на ответното дружество не е проведено пълно и главно доказване относно противопоставянето на извършения ремонт и приемането на работата, поради което посочените действия го обвързват.Решаващият съд е обосновал, че прилагането на установената в чл. 301 ТЗ презумпция е обусловено не от „потвърждаване“ на извършените от името на дружеството действия по см. на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а от „противопоставянето“ на търговеца спрямо тези действия, за което законът не поставя изискване за спазването на определена форма или процедура /в този см. се е позовал на решение № 37 от 01.04.2009г. на ВКС по т. д. № 106/2008г., II т. о., ТК/.Изложил е и доводи, че от значение в случая е обстоятелството, че приемането на изработеното е както право на поръчващия, така и негово задължение – арг. от чл. 264 ЗЗД, като на това задължение кореспондира правото на изпълнителя да получи уговореното възнаграждение – арг. от чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.Първоинстанционният съд е съобразил още, че релевантно за приемането по см. на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов 4 резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение – в този см. решение № 231 от 13.07.2011г. на ВКС по т. д. № 1056/2009г., II т. о., ТК.Кредитирайки заключението на вещото лице районният съд е приел, че процесната машина не е била експлоатирана правилно от страна на ответното дружество, поради което се е наложил повторен ремонт.Съдът е посочил, че осчетоводяването на издадената фактура е относимо единствено към установяване на данъчно задължение, но не е предпоставка за възникване на задължението за заплащане на дължимото възнаграждение в полза на ищеца.С оглед уважаването на главния иск районният съд не е разгледал предявените при условията на евентуалност искове, тъй като не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за това.