Решение № 3622 от 11.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3622 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20231100101173 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26 и чл. 17 ЗЗД- за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 54, том III, дело № 435/2021 г. на нотариус М.К. и разкриване на прикритата с него сделка, а именно дарение.

ИЩЦИТЕ- Р. Л. Д., ЕГН ********** и В. П. Д., ЕГН **********, двете чрез адвокат С. Б. твърдят, че на 07.10.1974г нотариус при Софийски народен съд е съставил нотариален акт №141, том XXII, дело 3732/07.10.1974г, с който е признал С.С.Д. за собственик на недвижим имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ №12 (дванадесет), находящ се в гр. София, кв. „БъкстонТриъгълника /понастоящем ж.к. „Бъкстон“/, блок №11 (единадесет), вход „А“ на трети етаж, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня, баня, клозет, входно антре, изолационно антре и един балкон, застроен на 93,56 (деветдесет и три цяло и петдесет и шест стотни) кв.м, при съседи по доказателствен акт за собственост: апартамент №11, собственост на В.С.Г. и Г.К.Г., улица „Казбек“, улица „Суворов“, апартамент № 13, собственост на И.П.Д. и етажна площадка, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №45 (четиридесет и пет), с площ по данъчна оценка от 2,00 (два) кв.м., при съседи по доказателствен акт за собственост: мазе №46, собственост на И.П.Д., улица „Казбек“, мазе №44, собственост на Н.П.К. и П.Г.К. и коридор с 1,939 (едно цяло и деветстотин тридесет и девет хилядни) процента идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавно мястопоземлен имот, отстъпено на жилищен блок 11 (единадесет), в кв. „Бъкстон-Триъгьлника“, парцел I-ви (първи), квартал 297 (двеста деветдесет и седем), по плана на град София, с пространство на имота по доказателствен акт за собственост на блок 11от 469 (четиристотин шестдесет и девет) кв.м., който имот има следните индивидуализиращи данни, съобразно 1 действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-1868/02.12.2010 г на ИД на АГКК: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: град София, район „Витоша“, ж.к. „Бъкстон“, блок 11 (единадесет), вход „А“, етаж 3 (три), апартамент №12 (дванадесет), находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор

***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***, под обекта: ***, над обекта:

***, стар идентификатор: няма, с площ от 93,56 кв.м, с прилежащо Мазе 45 (четиридесет и пето), ведно с 1,939 (едно цяло и деветстотин тридесет и девет хилядни) процента идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавно място- поземлен имот. Сочат, че на 14.10.2015 г. е починал С.С.Д. и оставил като законни наследници съпругата си Р.Ц. Д., с която е в граждански брак, считано от 16.10.1955 г., М. С. Д. и Л.С.Д., съответно дъщеря и син. Твърдят, че с оглед смъртта на горепосочения върху процесния недвижим имот е възникнала съсобственост както следва: Р.Ц. Д.- 4/6 ид.части, М. С. Д.- 1/6 ид. части и Л.С.Д.- 1/6 ид. части. Сочат, че на 07.06.2022 г. е починала Р.Д., а на 28.11.2021 г. е починал и Л.Д., чиито законни наследници са те като дъщеря ( Р. Д.) и съпруга (В. Д.). Поддържат, че на 16.06.2021г. е съставен нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 57, том III, peг. № 05962, дело № 435/2021г на нотариус М.К., съгласно който Р.Д. е прехвърлила на М. Д.(дъщеря) своите 4/6 ид. части от процесния имот срещу продажната цена в размер на 30 000 евро с левова равностойност от 58 674.90 лв. Съгласно цитираният нотариален акт данъчната оценка на „продаваемите идеални части“ е 59 551,40 лв., като в тази връзка подчертават, че сделката е изповядана на по-ниска цена.

Твърдят, че в нотариалния акт е посочено, че „продажната цена“ е платима „в тридневен срок от днес“. Твърдят, че договорената цена никога не е била изплатена, а дори и да е преведена от М. Д., веднага след това Р.Д. я е изтеглила и върнала на първата. Предвид това намират, че подписаният договор за покупко- продажба на 4/6 ид. части от страна на Р.Д. прикрива договор за дарение от нейна страна в полза на дъщеря й М. Д., като сочат, че за тях е налице правен интерес от разкриване на тази симулация, тъй като техният наследодател Л.Д. се ползва от запазена част от наследството на неговата майка. Намират, че чрез прикритото дарение е накърнена тази запазена част и съответно са предявили иск за възстановяването й след като настоящият съд разкрие вида и характера на прикритата сделка.

ОТВЕТНИКЪТ - М. С. Д., ЕГН **********, оспорва предявения иск. Сочи, че обстоятелството, че продажната цена на имота е леко под данъчната оценка не е обстоятелство, от което може да се изведе извод, че страните по сделката не са имали намерение да я сключат или че са прикрили друга сделка. Поддържа, че продавачката е нейна майка и освен това е живеела заедно с нея до края на живота си, като именно тя се е грижила за нея, предвид което е напълно житейски оправдано цената на имота да е по-ниска, отколкото би била между непознати хора. Твърди и че от представените доказателства е видно, че продажната цена е изплатена изцяло, а как се е разпоредила впоследствие с тях 2 праводателката е въпрос, който е иревантен за действителността на договора и не може да бъде основание да се приеме, че страните по договора са искали с него да прикрият друга сделка.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 07.10.1974г нотариус при Софийски народен съд е съставил нотариален акт №141, том XXII, дело 3732/07.10.1974г, с който е признал С.С.Д. за собственик на недвижим имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ №12, подробно описан в нотариалния акт.

На 14.10.2015 г. е починал С.С.Д. и оставил като законни наследници съпругата си Р.Ц. Д., с която е в граждански брак, считано от 16.10.1955 г., М. С. Д. и Л.С.Д., съответно дъщеря и син( уст.се с представеното по делото удост. За наследници.

След смъртта на С.Д. върху процесния недвижим имот е възникнала съсобственост както следва: Р.Ц. Д.- 4/6 ид.части, М. С. Д.-1/6 ид. части и Л.С.Д.-1/6 ид. части.

На 28.11.2021 г. е починал Л.Д., чиито законни наследници са Р. Д. (дъщеря) и В. Д.

(съпруга), ведно от представеното по делото удостоверение за наследници.

Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 57, том III, per. № 05962, дело № 435/2021 г. на нотариус М.К., на 16.06.2021 г. Р.Д. е прехвърлила на М. Д. 4/6 ид. части от процесния имот за сумата от 30 000 евро с левова равностойност от 58 674.90 лв. Съгласно цитираният нотариален акт данъчната оценка на 4/6 ид.ч от имота е 59 551,40 лв., от което следва, че нотариалният акт е бил сключен на цена малко под данъчната оценка. На стр.2 от нотариалния акт е посочено, че сумата от 30 000 евро „купувачът се задължава да заплати по банкова сметка на продавача в тридневен срок от днес“.

На 07.06.2022 г. е починала Р.Д., видно от представеното удостоверение за наследници.

От представените и приети в о.з. на 18.10.2024г. писмени доказателства от ищеца се установява, че при подписване на процесния нотариалния акт Р.Д. е упълномощила Л.Л.Б.

(дъщеря на ответницата М. Д. с право да открива и закрива вместо нея банкови сметки; да се разпорежда неограничено със средствата по всички открити на нейно име сметки и депозити.

От писмо с изх.№43-5118/1 от 03.11.2022г на Първа инвестиционна банка АД се установява, че на 16.06.2021 г. ПИБ АД е приела нотариално заверено пълномощно с рег.

№05956/16.06.2021 .г на нотариус М.К., с което Р.Д. е упълномощила трето лице (дъщерята на ответницата) да я представлява пред Банката с право да открива и закрива всякакви банкови сметки и да се разпорежда неограничено със средствата по всички открити на нейно име сметки...“.

От искане за откриване на банкова сметка на физическо лице се установява, че на 3

16.06.2022г (в деня на нотариалната сделка) Р.Д. е открила банкова сметка, като е сключила договор от 16.06.2021 г за тримесечен срочен депозит.

По тази сметка на 16.06.2021г е постъпила сумата от 30 006,92 евро от М. С. с основание „Покупка на НИ с 4/6 гр.София, жк.****.

На следващия ден /17.06.2021 г/, с преводно нареждане за кредитен превод, Л.Б. е прехвърлила цялата наличност от банковата сметка на Р.Д. по нейна /на Л.Л.Б./ банкова сметка. Основание за плащане: „захранване на сметка“.

На 17.06.2021 г.- след прехвърляне на наличната сума от банковата сметка на Р.Д. дъщерята на ответницата е закрила банковата сметка на Р.Д..

В Нареждане от 17.06.2021 г за закриване на банкова сметка /срочен депозит/ дъщерята на ответницата е посочила „Вече не е необходима“.

От отчет по сметка с титуляр Р.Д., изготвен на 02.09.2024г от ПИБ АД се установява, че банкова сметка с IBAN **** е била открита на 16.06.2021 г. и закрита на следващия ден от дъщерята на ответницата след прехвърляне на цялата наличност по нейна сметка.

От справка за Банкови и платежни сметки на физическо лице №БНБ-99/593 от 23.09.2022г се установява, че за периода от 31.10.2016г до 23.09.2022г на името на Р.Д. има само и единствено банкова сметка с IBAN ****, открита на 16.06.2021 г в ПИБ АД и закрита на 17.06.2021г.

По делото е прието заключение на допуснатата съдебно оценителна експертиза, неоспорено от страните, според което средната пазарна стойност на процесния недвижим имот към дата 16.06.2021 г е била 108 436 евро с левова равностойност от 212 082 лв. Към датата на прехвърляне на имота е имало тенденция за увеличаване цените на недвижимите имоти и ръст от 7,6% на годишна база, като е отчетено повишение от 8,8% и надвишава значително ръстовете през предходните тримесечия от 2-3% /виж стр.8-9 от СОЕ/.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Свидетелката на ищцата М.К.К. твърди, че познава ищцата Р.. Тя и нейното семейство са нейни клиенти, тъй като има студио за красота. Познава М. Д. като сестра на един от нейните клиенти. Познава бащата на Р. много добре, той бил неин редовен клиент, всеки четвъртък идвал в нейното студио. Всеки четвъртък, идвайки при нея, ходел при майки си и се грижел за нея с храна, с лекарства, с всичко необходимо. Предполага, че е помагал финансово на майка си. Грижел се за нея занасял лекарства или храна. Когато ответницата М. е била млада, знае, че е живяла с майка си. М. е разведена. В началото живяла в жилището на майката с дъщеря си, след което живеела с приятеля си. В последните години от живота на майка й М. е живяла при приятеля си. Л.Д. се опасявал, че има вероятност, тъй като М. е малко по-неравностойна спрямо него, майка му да препише апартамента. Като казва неравностойна има предвид, че е по-зле материално. Не е споделял, че майка му е прехвърлила апартамента.

Свидетелката на ищцата Г.П.Г. твърди също,че познава ищцата Р. от 13-14 години, съседи са 4 в кооперацията на ул. „Ворино“ 18., а свидетелката била и касиер на блока. Присъствала е на разговор между Р. и баба й относно прехвърляне на апартамента. Този разговор бил малко след като баща й починал. Качила се до тях, Р. била много разстроена и плачела. Когато я попитала защо е толкова разстроена, тя й казала, че е разбрала, че баба й я е лишили от наследство. Плачела през цялото време, задавала й въпроси – как и защо така са постъпили спрямо нея. Говорили и тя взела решение да се обади на лелята. Пуснала на високоговорител телефона, обадила се на лелята и я питала защо така са постъпили с нея. Лелята се правела първоначално, че не разбира за какво се говори. След това Р. я попитала за апартамента, при което лелята казала, че те имало достатъчно, защо искали още, не им ли стигало това, което имат, при което Р. се разстроила затворила телефона. След това позвънила на бабата си и я попитала защо така са постъпили. Бабата казала, че две деца са, че имала притеснения за лелята, че била по-слаба. В този разговор, който Р. водела с баба си и леля си, не е ставало дума за плащане на пари, за покупко-продажба. Когато с Р. посетили баба й, тя при влизането им се зарадвала. Бабата сподели, че има притеснения относно дъщеря й, че не е подсигурена с жилище.