Решение № 9593 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9593 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110148766 по описа за 2025 година

*“ е предявило срещу „*“ ЕАД иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 150,70 лева, с включени 15 лева ликвидационни разноски, представляваща остатък от заплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на МПС „*“, peг. № *, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 09.12.2020 г. около 10:30 часа в гр. *, кв. „*“, пред търговски обект – магазин за хранителни стоки „*“, по вина на водача на МПС „*, с рег.

№ *, със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 13.10.2025 г. до окончателното заплащане, който при излизане от паркинг реализира ПТП с л. а., застрахован при ищеца и му нанася щети, удряйки го предимно от лявата страна, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 58,15 лева, представляваща мораторна лихва за периода 13.10.2022 г. – 13.10.2025 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета № *. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Общата стойност на ремонта възлязла на сумата 633,16 лева. Ответникът изплатил част от сумата в размер на 482,46 лева с масово плащане на 17.02.2021 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва от процесното ПТП да са настъпили щети по МПС „*“, които следва да бъдат обезщетени в общ размер на 633,16 лева. Намира, че не всички посочени от ищеца като увредени детайли се намират в причинна връзка с настъпилото събитие. Намира изплатената сума за 1 достатъчна да репарира настъпилите щети. намира заплатената от ищеца сума за надвишаваща средните пазарни цени. Оспорва дължимостта на ликвидационните разноски, както и заплащането на мораторна лихва.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:

По делото е представена застрахователна полица от 03.09.2020 г. за сключена застраховка „Каско“ и „Злополука“, която доказва наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил и която е била валидна към датата на ПТП.

За вредите на лек автомобил МПС „*“ до ищеца, като застраховател по застраховка „Каско“, е подадено Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, в което е посочено, че автомобилът бил паркиран пред търговски обект и бил ударен, докато другият водач давал на заден ход. Съставен е Двустранен протокол за ПТП от 09.12.2020 г.

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

По делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“по отношение на МПС „*, с рег. № *, сключена с ответника, както и че на 09.12.2020 г. на територията на гр. *, кв. „*“, пред търговски обект – магазин за хранителни стоки „*“ е настъпил пътен инцидент между МПС „*“, peг. № * и МПС „*, с рег.

№ *.

Единствено спорно обстоятелство в настоящото производство е дали сумата от 633,16 лева представлява действителната стойност на претърпените имуществени вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че щетата, нанесена на автомобила, застрахован при ищеца, е била определена на стойност 618,16 лева, която сума е била заплатена на 31.12.2020 г. на доверен сервиз на ищеца, осъществил ремонт на автомобила. Ответникът е възстановил на ищеца сума в размер на 482,46 лева с масово плащане на 17.02.2021 г.

2

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.

Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба № 24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ), като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС). При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за 3 овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.

За определяне на тази стойност по делото е прието заключение на съдебноавтотехническа експертиза, според което на 09.12.2020 г., около 10:30 часа, л.а. „*, с рег. № *, се движи в района на паркинг до магазин „*“, където водачът предприема маневра за движение на заден ход, при което реализира ПТП със спрелия зад него т.а. „*“, peг. № *.

Стойността, необходима за възстановяване на т.а. „*“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 383,33 евро (749,72 лева). Всички увреждания по т.а. „*“, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на т.а. „*“, изчислена на база средни пазарни цени с влагане на алтернативни части към датата на ПТП, е 359,72 евро (703,56 лева).

За извършения ремонт за поправяне на причинени вреди на застрахования автомобил в резултат на застрахователното събитие в доверен сервиз съдът намира, че меродавна е определената от вещото лице сума в размер на 383,33 евро (749,72 лева), тъй като това е средна пазарна стойност, която следва да се определи и като действителна такава. Сума в такъв размер е следвало да бъде заплатена от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител при предявената регресна претенция срещу него. Видно е, че застрахователят по имуществената застраховка дори е определил обезщетението в помалък от дължимия размер. От тази сума следва да бъде приспадната погасената преди завеждане на делото сума от 482,46 лева. Остатъкът от тази сума 282,26 лева е дължим на ищцовото дружество, поради което предявеният иск се явява основателен за пълния предявен размер от 150,70 лева.

По претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ. Според чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106. В т.

3 от раздел 2 на Приложение 1 е посочено, че се обезщетява всяка вреда или загуба, нанесена на сухопътни моторни превозни средства. Така съдът намира, че обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да се дължи от 03.02.2021 г. - 15 дни след получаване на поканата за заплащане на застрахователно обезщетение от ответника – 18.01.2021 г. или за целия претендиран период 13.10.2022 г. – 13.10.2025 г. и в целия претендиран размер от 58,15 лева, поради което и искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 4

ЗЗД следва да се уважи изцяло.

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който претендира следните разноски: 25,56 евро (50 лева) – държавна такса, 150 евро – депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 25,56 евро (50 лева).