Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3437 от 11.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12692/2022
Вид
Решение № 3437
Подписан
11.06.2024
В сила
15.01.2026
Състав
Маргарита Апостолова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103-105 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.103-105 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.103-105 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • §5, т.46 · Закон за устройство на територията
  • чл.263и, ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 3437 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20221100112692 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от Р. И. И. срещу „Ю.Б.“ЕАД иск с пр.кв.чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.99 от ЗЗД за сума в размер на 69172,18лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка/споразумение/ от 03,10,2016год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането;

Релевират се доводи, че ищецът е придобил вземане срещу ответника по договор за цесия сключен на 25,04,2021год. с „К.“ ЕООД, в качеството му на цедент във връзка със договорно правоотношение възникнало по споразумение от 03,10,2016год. Поддържа между „К.“ ЕООД и „Банка Пиреос България“АД да е сключено споразумение –договор за изработка от 03,10,2016год., по силата на който банката възлага на „К.“ ЕООД извършването на всички необходими СМР за привеждане на недвижим имот, собственост на банката в съответствие с изискванията за въвеждане в експлоатация, чрез получаване на разрешение за ползване на търговски обект, който на този етап е изграден на „груб строеж“. Сумата определена от страните по споразумението за разноски, които следва да бъдат извършени за получаване на акт образец 16 е 69172,18лв. Стойността на разходите е посочена на стр.61-63 от делото по вид и пера; Периодът в който са извършени разходите от ищеца е 03,10,2016год. до 02,10,2017год.-датата на издаване на разрешение за ползване.

СМР-та са извършени, но получаването на разрешение за ползване е забавено не по вина на изпълнителя като въпреки това банката е отправила изявление с писмо изх.№5300/1924 от 16,04,2020год., че счита споразумението за прекратено. Поддържа „Ю.Б.“ЕАД да е универсален правоприемник на „Банка Пиреос“ АД;

1

Ответникът-„Ю.Б.я“ АД в указания законоустановен срок за отговор на исковата молба излага становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че „Ю.Б.” АД, е универсален правоприемник на „Банка Пиреос България" АД /заличен търговец/, която е прекратена без ликвидация поради преобразуване чрез вливане, надлежно вписано в Търговския регистьр и Регистър на ЮЛНЦ при Агенцията по вписванията на 12.11.2019г.

Не оспорва, че между „БанкаПиреос България“АД и „К." ЕООД е сключен договор за кредит №367/2008г., по силата на който „К." ЕООД е получил финансиране, след което е в просрочие. След изнасяне на публична продан на някои от обезпеченията по кредита, включително на процесния магазин № И 103, последният е възложен на „Банка Пиреос България" АД. Постановление за възлагане е влязло в сила на 22.04.2016г. Не оспорва, че на 03.10.2016г. между „Банка Пиреос България" АД и „К." ЕООД е подписано споразумение, с което страните се съгласяват „К." ЕООД да извърши СМР в придобитите от „Банка Пиреос България" АД имоти, включително магазин №И 103.

Оспорва от страна на „ К." ЕООД да са извършени СМР в процесния имот.

Поддържа, че сградата, в която е обекта е била в степен на завършеност за „въвеждане в експлоатация" още на 20.05.2016г., СМР претендирани от ищеца не са от характер да доведат до издаване на Акт 16.

При условията на евентуалност твърди, че дори в имота да са извършени СМР, описани в исковата молба, те не са извършени от „К." ЕООД", а от новия собственик на имота, на когото процесният имот е бил прехвърлен (продаден) от „Банка Пиреос България" АД. Твърди, че „ К.“ЕООД не са изпълнили нито едно от задълженията по споразумението, поради, което се счита автоматично прекратено. Уговорен е срок за изпълнение на СМР, който срок е преди датата, на която е получено разрешението за ползване. Неизпълнението не касае само процесния магазин, а всички имоти и следва да се счита за прекратено.

Освен това в споразумението липсва задължение за престация на парична сума от страна на банката, а е поет ангажимент за намаляване на дълга по кредита. Дори да са изпълнени всички задължения на „К.“ ЕООД престацията от страна на „ Банка Пиреос България" АД би била намаляване на дълга по банковия кредит на „ К." ЕООД със сума в размер на 169 171,82 лева с ДДС. Но това е сума, която е била договорена за СМР за всички имоти, които са предмет на споразумението, а не само за магазин № И 103. При условията на евентуалност релевира възражение за давност по отношение на претенцията. На самостоятелно основание излага доводи цесията между „К.“ ЕООД и Р. И. да е невалидна.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.

Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От справка извършена в ТР се установява вписване с №20191112155212 от 12,11,2019год., от което е видно извършено преобразуване, чрез вливане на „Банка Пиреос България“ АД в „Ю.Б.“ АД, поради което последната се легитимира като правоприемник 2 на дружеството с оглед чл.263и, ал.2 от ТЗ.

Видно от договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 15.04.2021 г., „К.“ ЕООД, в качеството на цедент прехвърля на Р. И. И., в качеството на цесионер вземане съгласно т.

1 от договора в размер на 49882,47лева, представляващо дълг на „Ю.Б.“ АД, в качеството на универсален правоприемник на Банка Пиреос България АД към 15.02.2021 г., който дълг представлява вземане за увеличената стойност на магазин № И-103 вследствие на подобрения, представляващи необходими и полезни разноски, извършени от „К.“ЕООД, в качеството му на добросъвестен владелец на основание предоставена фактическа власт и владение от собственика Банка Пиреос България АД в споразумение от 03.10.2016 г.

Съгласно т. 2 прехвърлянето на описаното по т. 1 вземане преминава към новия кредитор, заедно с всички привилегии и обезпечения, бъдещи лихви и изтекли лихви за сумата от 20000лв., платими в срок до 3 години от подписване на договора. С т. 3 е предвидено, че цесионерът Р. И. И., встъпва изцяло в правата на кредитора към длъжника Ю.Б. АД, по прехвърленото вземане, включително всички негови привилегии, лихви и права върху имота като упражнява в пълен обем материалните и процесуални права съгласно този договор и гражданското законодателство. Цедентът се задължава да уведоми писмено и валидно длъжника Ю.Б. АД за извършеното прехвърляне на вземането.

С оглед съдържанието на горните клаузи съдът намира, че ищецът се легитимира като правоприемник на „К.“ ЕООД срещу Ю.Б. АД за вземанията по споразумение от 03,10,2016год. Съдът намира дадената правна обосновка на вземането –„вземане на кредитора в качеството на добросъвестен владелец“ да не е обвързваща за състава, доколкото е ясна волята за прехвърляне на вземане по споразумение от 03,10,2016год.

Видно от известие за прехвърляне на вземане вх.№ 5300/1756/14,05,2021год. „К.“ ЕООД е уведомило „Ю.Б.“АД за извършената цесия. Ето защо ищецът Р. И. И. е активно процесуално легитимиран да предяви вземането към Ю.Б. АД.

Не е спорно по делото, че между Банка Пиреос България АД и К. ЕООД е възникнало кредитно правоотношение по договор за кредит №367/07,04,2008год., по силата на който банката се е задължила да предостави на „К.“ ЕООД банков кредит в размер на 1 000 000 евро.

Видно от НА с №67/25,10,2012год., рег.№5525, дело №552 за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот в груб строеж, „К.“ЕООД учредява в полза на „Банка Пиреос България“АД за обезпечаване на вземането по договор за кредит №367/2008год. и анексите към него ипотека върху собствени на дружеството недвижими имоти в степен на завършеност - „груб строеж“, сред които и процесният магазин № И103, находящ се на първи етаж в секция „И“, на кота +/- 0,00 м., със застроена площ от 63,10 кв.м., заедно с припадащите се 1,20%ид.части от общите части на тази част от комплекса, находящ се в жилищен комплекс с апартаменти, ателиета, подземни гаражи, мазета, магазини и трафопост в урегулиран поземлен имот 1-414,415,416, кв.64 съгласно действащия план на гр.София, район Триадица, м.“Манастирски ливади-изток“, целият с 3 площ от 10089кв.м., при граници описани в акта.

Не се спори, че задълженията по договора за кредит не са обслужвани редовно и поради забава в плащанията Банка Пиреос България АД е инициирала заповедно производство, по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

На основание издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително производство с № 20147900400021 по описа на ЧСИ Р.М., по което е извършена публична продан на ипотекираните в полза на Банка Пиреос България АД недвижими имоти. Банката е обявена за купувач, включително на магазин № И103 с постановление за възлагане от 07,04,2016год., влязло в сила на 22.04.2016 г. /стр.38/;

С протокол за въвод от 07.11.2016 г. на банката е предоставена фактическа власт върху имота./стр.40/;

Безспорно между страните е сключването на споразумение от 03.10.2016г. между „Банка Пиреос България“АД и „К.“ЕООД, с оглед непогасени задължения по договор за кредит № 367/2008 и анекси към него и предвид това, че банката е придобила собствеността върху недвижимите имоти, обезпечаващи дълга, срещу които е проведена публична продан. Към датата на споразумението недвижимите имоти са със степен на завършеност Акт образец 14.

Съгласно чл.4 от споразумението „К.“ЕООД се е задължило, в качеството на изпълнител на строителни дейности, да извърши СМР по отношение на придобитите от „Банка Пиреос България“ АД недвижими имоти и тяхното привеждане до степен на завършеност с акт 16, обективиран под формата на разрешение за ползване. В т.4,1 от споразумението е договорен общият размер на фактурираните разноски, изчислен съгласно оферти, съдържащи план-сметка на разходите, които ще бъдат извършени от „К.“ ЕООД във връзка с извършването на СМР и други дейности по въвеждане на описаните имоти в експлоатация, а именно 169 171,82 лв. с ДДС.

От страна на Р. И. И. е поето задължение за погасяване на част от задълженията по договора за кредит в качеството му на солидарен длъжник (чл. 2 и чл. 3). В чл. 10, ал. 1 от споразумението е посочено, че същото е със срок на валидност до 31,01,2017год. В чл.10, ал.2 е посочено, че споразумението се счита за автоматично прекратено, без необходимост от правни действия по уведомяване на страна, в случай, че до 31.01.2017 г. не бъде изпълнен, който и да е от ангажиментите на страните по него, обективирани в чл.2 до чл.7 от споразумението.

В чл. 5 и 6 е посочено задължението на „К.“ ЕООД да предоставя на банката с конкретни падежи доклад за дейността по извършването на строително-монтажните работи, а съответно банката е поела задължение до 31,01,2017год. да не продава недвижимите имоти, за които е предвидено извършването на СМР.

Именно с оглед уреждане на отношенията по договора за кредит е предвидено, че след изпълнение на задълженията на К. ЕООД да представи всички доклади съгласно чл. 5, както и оферти, съдържащи план сметка на разходите, задължението на К. ЕООД по 4 договора за кредит, изчислено към датата на представяне на Акт 16, ще бъде прихванато от банката до размера на сумата от 169 171,82 лв. с ДДС-чл.7. Размерът на задължението по договор за кредит ще бъде намалено със сумата от 169171,82лева с ДДС, сума равна на общия размер на фактурираните разноски изчислени от оферти, съдържащи план сметка на разходите/приложение №3/, които ще бъдат направени от К. ЕООД във връзка с извършване на СМР и други дейности по въвеждане на описаните в Приложение №1 недвижими имоти в експлоатация.

Допълнително условие за частично погасяване на вземането по договор за кредит съгласно чл.7,2 от споразумението, е предоставяне на доказателства от страна К. ЕООД, че дължимия ДДС по фактура е надлежно деклариран и внесен, чрез представянето на справка декларация по ДДС за месеца, в който фактурата е издадена, дневник на покупките и продажбите на К. ЕООД, както и платежно нареждане за дължимия ДДС.

Срещу задълженията на „К.“ ЕООД-кредитополучател и солидарните длъжници, банката е поела задължение с чл.9 от споразумението, че само и единствено след кумулативно и точно изпълнение на вменените със споразумението задължения на К.