Определение № 124 от 14.04.2020, Окръжен съд - Пазарджик

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер: ……………………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

На 14.04. 2020 година

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА

ПАЛОВА

МАРИАНА ДИМИТРОВА

СЕКРЕТАР : ………………………

ПРОКУРОР: ……………………… като разгледа докладваното от съдията К. Н. в. ч. гр. д . № 134 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното: за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 423 от ГПК - възражение пред въззивния съд .

І.

Фактическа страна на правния спор.

На 13.

10. 2016г. търговското дружество ЕОС

МАТРИКС „ ЕООД гр. София , ЕИК *********, със седалище ши адрес на управление на дейността гр. София , р-н „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“ , ул.“Рачо Петков –Казанджията“ № 4-6, е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ,против длъжника Г.Д.Б., ЕГН **********, с адрес *** .

На 08.

12. 2016г. районен съд Пещера е издал Заповед № 419/ 08. 12.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ,с която искането на молителя е уважено .

От приложеното заповедно производство се установява ,че длъжника не е намерен на регистрирания адрес в гр. Пещера за връчване на заповедта . Съобщението за връчване на заповедта е върнато в цялост с отбелязване ,че длъжника е в чужбина . При тези данни заповедния съд

, с Разпореждане

№ 57/11. 01. 2017г., е разпоредил заповедта да се връчи на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК- чрез залепване на уведомление.

В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК длъжника не е подал възражение по чл. 414 от ГПК против заповедта .

След влизане в сила на заповедта,заповедния съд е издал Разпореждане № 469/ 14. 02.

2017г., с което е разпоредил в полза на кредитора да се издаде изпълнителен лист. Изпълнителният лист е издаден на 15. 02. 2017г.

След снабдяване с изпълнителен лист кредитора е образувал изпълнително дело против длъжника № … при ЧСИ Д. Д. .

На 23.

05. 2018г. ЧСИ е изпратил съобщение до длъжника изх. № 6522/ 23. 05.

2018г. за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист ,с което на основание чл. 428 ал.1 от ГПК е поканил длъжника да изпълни задължението си. Към съобщението е приложен препис от изпълнителния лист , издаден на 15. 02. 2017г. Съобщението е получено от сестрата на длъжника М. Д.

Ц. на 31. 07. 2018г.

На 07. 11. 2019г. длъжника Г.Д.Б. е подал в съда възражение по чл. 423 от ГПК. Във възражението е посочено, че заповедта не е връчена надлежно на длъжника. Искането, което се прави е да се приеме възражението и заповедното производство да се върне на районния съд с указания по чл. 415 ал.1 от ГПК. Представя писмени доказателства в подкрепа на възражението.

Против възражението е постъпил отговор от заявителя в заповедното производство, търговското дружество ЕОС МАТРИКС „

ЕООД гр. София , ЕИК *********. Взема се становище, че възражението е процесуално недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане и да се прекрати производството по делото . При условията на евентуалност се приема, че възражението е неоснователно и следва да се остави без уважение.

ІІ.

Правни изводи .

1.По възражението на кредитора за процесуална недопустимост на възражението.

Възражението е неоснователно.

Според текста на чл. 423 ал.1 от ГПК възражението може да бъде подадено в едномесечен срок от „узнаване“ на заповедта за изпълнение. Във възражението длъжника твърди, че е узнал за заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист на 11.10. 2019г. , когато ЧСИ му е връчил съобщение за насрочване на опис на движими вещи на 15.11. 2019г. Към възражението е представен препис от съобщението на ЧСИ за насрочения опис. От съдържанието на съобщението се установява, че съобщението е връчено на длъжника чрез работодателя му( „Веолия Енерджи Сълюшънс България „ЕАД гр. София ) на 11. 10.

2019г.

Както бе посочено по – горе ,заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 7 от ГПК чрез залепване на уведомление. При този начин на връчване е възможно длъжника да не е узнал за връчване на заповедта за изпълнение( виж чл. 47 ал. 3 от ГПК).

След образуване на изпълнителното производство заповедта, заедно с препис от изпълнителния лист са връчени на сестрата на длъжника. Във възражението длъжника твърди, че не е бил уведомен от сестра си за връчването на заповедта. При тези данни следва да се приеме за основателно твърдението на длъжника във възражението , за това ,че е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение на 11. 10. 2019г.,когато му е връчено по местоработата съобщението на ЧСИ за насрочения опис на движими вещи . Няма данни по делото, които да опровергават това твърдение на длъжника. Възражението е подадено на 07. 11.2019г. , при което следва да се приеме, че е подадено в срока по чл. 423 ал. 1 от ГПК.

В тази връзка следва да се отбележи ,че въззивната инстанция приема процесуалната допустимост на възражението единствено въз основа на твърденията на длъжника, които не са опровергани в производството пред въззивната инстанция . Процесуалната допустимост на възражението, с оглед спазване на преклузивния едномесечен срок по чл. 423 ал.1 от ГПК , обаче не следва да се свързва с основателността на възражението, за което съдът ще вземе становище по -долу.

2.

По основателността на възражението.

Възражението е неоснователно.

Във възражението длъжника се позовава на разпоредбата на чл. 423 ал.1 от т.1 от ГПК, а именно, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно. Ненадлежното връчване на заповедта се обосновава с нарушение на разпоредбите на чл. 38 от ГПК и чл. 46 ал.2 от ГПК.

На първо място ,се твърди ,че заповедта за изпълнение не е връчена нито на настоящия ,нито на постоянния адрес на длъжника, с което е нарушена разпоредбата на чл. 38 от ГПК.

Възражението е неоснователно.

В заповедното производство , съдът , в изпълнение на разпоредбата на чл. 411 ал.1 от ГПК е извършил служебна справка за местната подсъдност на длъжника, при което е установил, че постоянния и настоящ адрес ***. На този адрес е изпратено съобщението до длъжника ,ведно с образец от възражението по чл. 414 от ГПК.

На посочения адрес ЧСИ е изпратил ПДИ до длъжника ,ведно с препис от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, след като също служебно е извършил справка за адреса на длъжника.

Към възражението по чл.

Следва да се отбележи също така, че към възражението по чл. 423 от ГПК длъжника е представил Удостоверение за постоянния си адрес изх. № АО-659/30.10. 2019г. ,издадено от Община Пещера , в което е посочен адреса в гр. П.. , на който са връчвани съобщенията в заповедното и в изпълнителното производство. Към възражението длъжника не е представил писмени доказателства за регистриран друг постоянен и настоящ адрес, различен от този , който е установен по делото.

Спазена е разпоредбата на чл. 38 от ГПК ,като заповедта е връчена на регистрирания настоящ и постоянен адрес на длъжника, които в случая съвпадат.

Второто възражение, което се прави в заповедта е за нарушение на чл. 46 ал.

2 от ГПК .

Във възражението се твърди ,че лицето ,на което е връчена заповедта за изпълнение не попада в кръга на лицата по чл. 46 ал. 2 от ГПК, на които може да бъде извършено връчването , поради което връчването на „друго лице“ не е извършено надлежно.