Решение № 6 от 14.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пловдив , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Ив. Иванова

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20215000500296 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК.

Обжалвано е решение № 260097, постановено в закрито съдебно заседание на 18.03.2021 г. от Окръжен съд-С.З. по гр.д. № 1129/2021 г., с което е оставена без уважение жалба, подадена от ДР. Т. ДР. в качеството му на управител на „Ж.****“ЕООД-гр.С.З., длъжник в изпълнителното производство, против разпределение от 23.12.2020 г. по изп.д. № 455/2020 г. по описа на ЧСИ Р.М..

Жалбоподателят „Ж.****“ЕООД-гр.С.З., длъжник в изпълнителното производство, моли по съображения, изложени в жалбата с вх. № 264394/30.03.2021 г., решението да бъде отменено, като делото се върне на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение.

Ответникът по жалбата „Л.“АД-гр. С., присъединен взискател в изпълнителното производство, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 265533/5.05.2021 г. Претендира за присъждане на разноски.

1

Останалите ответници по жалбата „Ф.г.*“ООД-гр.С.З., Г. ДР. ДР., ТД на Н.П., офис С.З., Община-С.З. и Н. К. Н. не са взели становище по нея.

Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 29.12.2020 г. от „Ж.****“ЕООД-гр. С.З., длъжник в изпълнителното производство, е подадена чрез ЧСИ Р.М. с вх. № 13340 до Окръжен съд-С.З. жалба против разпределение от 23.12.2020 г. по изп.д. № 455/2020 г. по описа на ЧСИ Р.М.. С жалбата е заявено искане да бъде отменено разпределението от 23.12.2020 г. като незаконосъобразно. Счита, че разпределението не е съобразено с разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. Твърди, че не е ясно каква част от вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение по чл. 136,ал.1 от ЗЗД подлежи на възстановяване към взискателя по изпълнителното дело след влизане в сила на разпределението. Твърди, че от обжалваното разпределение е видно, че обявеният за купувач „Ф.г.*“ООД следва да внесе цялата предложена от него сума, т.е. не са му зачетени и съответно приспаднати като привилегия по чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД внесените такси по т.1,т.5, т.10, т.31а, т.31б, т.31д от ТТРЗЧСИ. Твърди, че в обжалваното разпределение липсва точна и ясна индивидуализация на вземането на присъединения кредитор „Л.“АД. Твърди, че в разпределението е посочено, че кредиторът има вземане съгласно приложеното удостоверение за размер на задължението и към 21.12.2020 г. същото възлиза на главница в размер на 19 000 евро, ведно със законната лихва, начиная от 2.11.2020 г. до окончателното плащане, която към 23.12.2020 г. възлиза на 269,70 евро, 3484,78 евро лихва от 17.01.2020 г. до 22.10.2020 г., 6822,90 евро неустойка за забава от 18.02.2020 г. до 29.10.2020 г., обезщетение за предизвикан риск в размер на 2000 евро, разходи за сключване на ипотека в размер на 33,68 евро, разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост в размер на 48 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., ДТ от 1226,93 лв., но по делото няма приложено удостоверение. Твърди, че „Л.“АД няма издаден изпълнителен лист, нито е приложило официално удостоверение. Твърди, че дружеството е присъединено като кредитор от ЧСИ като ипотекарен кредитор съгласно представена от него молба и приложено заявление от 2.11.2020 г., което към датата на депозиране на молбата е било отхвър лено от районния съд. Твърди, че кредиторът „Л.“АД претендира суми за направени 2 такси и разноски по заповедното производство, въпреки че е уведомен за разпореждане от 3.11.2020 г. по така приложеното заявление, с което районен съд е отказал издаване на изпълнителен лист, и това разпореждане е потвърдено от окръжен съд на 11.12.2020 г. Твърди, че за тези обстоятелства ЧСИ е уведомен с молба с оглед коректно изготвяне на разпределение на предложената сума. Твърди, че, въпреки че изрично е отбелязал, че към датата на изготвяне на разпределението „Л.“АД няма издаден в своя полза по вписана първа по ред договорна ипотека изпълнителен лист, ЧСИ е присъдил спорни суми без законово основание и без да има яснота какво е реално дължимото. Твърди, че са присъединени недължими и неясно как формирани суми, а именно такива като лихва дължима от 17.01.2020 г. до 22.10.2020 г. и законна лихва върху главницата от 2.11.2020 г. до 23.12.2020 г., като не е ясно как и на какво законово основание са определени датите на изчисляване на лихвите, само според посочването на кредитора без да приложи доказателства за твърдяното. Счита, че законната лихва за вземанията на всички взискатели следва да се изчисли към датата на изготвяне на разпределението, а не към датата на предявяването му. Заявява, че правилно ЧСИ е зачел правата на ипотекарния кредитор „Л.“АД съгласно чл. 459,ал.2 от ГПК, но в случая липсва индивидуализация на вземането в размер на 29 577,38 евро на кредитора „Л.“АД, посочено като привилегия по чл. 136,ал.1,т.3 от ЗЗД, като освен това ЧСИ е посочил, че ще се изплати на кредитора сума в размер на 30 145,53 лв. в левова равностойност 58 959,75 лв. и не е ясно от къде идва разликата в двете суми. Посочва, че съгласно нормата на чл. 174,ал.1 от ЗЗД ипотеката обезпечава вземането, както и, когато е вписано, че то е лихвоносно, лихвите за двете години, които предшестват годината на връчването на призовката за доброволно изпълнение на собственика, за текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота.

Относно нормата на чл. 136,ал.3 от ЗЗД заявява, че в случая няма започнато изпълнително производсдтво, нито издаден изпълнителен лист в полза на ипотекарния кредитор. Счита, че не би следвало да се заделят суми въз основа на молба-частен документ от небанково дружество, в която е посочено единствено „обезпечените и претендирани вземания са в общ размер 32 045,37 евро“. Посочва, че съгласно ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете 3 по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД, когато са направени от тях. Заявява, че неправилно ЧСИ не е посочил какво вземане на „Л.“АД се погасява със сумата 58 959,75 лв. Заявява, че при евентуално снабдяване с изпълнителен титул и представянето му по изпълнителното дело може да се погасят такси и разноски, които не следва да се ползват с привилегия за присъединения кредитор. Твърди, че всички направени от ипотекарния кредитор последващи разноски след изготвеното разпределение не следва да се ползват с предпочтително удовлетворение съгласно чл. 136,ал.1,т.3 от ЗЗД и да се погасяват със заделената сума. Заявява, че при всички хипотези на присъединяване по чл. 459 от ГПК обезпеченото вземане следва да е обявено предварително по размер и основание, а съгласно чл. 174 във вр. с чл. 167,ал.2 от ЗЗД размерът на обезпеченото вземане е реквизит от ипотеката и именно тези размери ЧСИ следва да съобрази при заделяне на необходимата сума за ипотекарния кредитор.

С обжалваното решение № 260097 от 18.03.2021 г. окръжният съд отхвърля жалбата като неоснователна. Съдът посочва, че в периода 9.11.2020 г-19.12.2020 г. е извършена публична продан на недвижим имот, ипотекиран в полза на присъединения от ЧСИ взискател „Л.“АД, като за купувач на имота е обявен взискателя по изпълнителното дело „Ф.г.*“ООД. Съдът посочва, че ипотекарният кредитор, какъвто се явява „Л.“АД, има обезпечено с ипотека вземане и право на предпочтително удовлетворяване от стойността на ипотекирания имот на основание чл. 136,ал.1,т.3 от ЗЗД, като предмет на това вземане е правото на предпочтително удовлетворяване от съответния актив, което обаче възниква в последващ момент, при допуснато неизпълнение на обезпеченото вземане, поради което не е необходимо такива кредитори да се легитимират с представяне на изпълнителен лист. Съдът приема, че липсата на яснота относно точния размер на вземането не е пречка, а, напротив, е причина да се отдели сумата по сметка на СИ до установяване на действителното съществуване на правата по общия ред. Съдът приема, че при всички хипотези на присъединяване по чл. 459 от ГПК обезпеченото вземане е обявено предварително по размер и основание, а съгласно чл. 174 във вр. с чл. 167,ал.2 и чл. 168, ал.2 от ЗЗД размерът на обезпеченото вземане е реквизит от ипотеката и именно тези размери СИ следва да съобрази при заделяне на необходимата сума за ипотекарния кредитор, като зачитането на 4 правата му е служебно задължение на СИ. Съдът приема, че по делото „Л.“АД е представило доказателство за актуалния размер на вземанията, които дружеството има във връзка с ипотекирания в полза на дружеството недвижим имот. Съдът преценява, че в обжалваното разпределение ЧСИ ясно е посочил кои разноски са привилегировани съгласно ТР2/2013 г. на ВКС и същите са включени в привилегията по чл. 136,ал.1 от ЗЗД, като поради това, че по делото няма да постъпи сума, а ще се възлага имот, платените от взискателя разноски ще бъдат погасени първи по реда на ЗЗД. Съдът се позовава на нормата на чл. 174 от ЗЗД. Съдът установява, че видно от приложения по изпълнителното дело нотариален акт за учредяване на договорна имотека от 17.01.2020 г., в него е вписано в пункт I, че ипотеката обезпечава заема ведно с дълиимите лихви, такси и разноски по неговото принудително събиране. Затова съдът намира, че в случая при приемане, че ипотечното вземане се обезпечава само до вписания размер, ще бъдат нарушени правата на първия по ред ипотекарен кредитор. Съдът посочва, че му е служебно известно, че до датата на разпределението и до датата на постановяване на решението ипотекарният кредитор „Л.“АД не се е снабдил с изпълнителен лист за вземането си в пълен размер, отказано е издаване на изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК, но същият е представил по делото удостоверение за размера на задължението и на негово основание е изчислена и сума, припадаща се на ипотекарния кредитор „Л.“АД, която след внасяне по сметка на ЧСИ ще бъде задължана до снабдяване с изпълнителен лист.

За решението на окръжния съд жалбоподателят „Ж.****“ЕООД-гр.С.З. е уведомен на 24.03.2021 г. и на 30.03.2021 г. той подава жалбата до апелативния съд с вх. № 264394. Жалбата е допустима. С нея жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на ОС е неправилно, тъй като неправилно съдът е приел, че ЧСИ ясно е посочил кои разноски са привилегировани съгласно ТР 2/2013 г. на ВКС и същите са включени в привилегията на чл.

136,ал.1 от ЗЗД, като поради това, че по делото няма да постъпи сума, а ще се възложи имот, платените от взискателя разноски ще бъдат погасени първи по реда на ЗЗД. Твърди, че по изпълнителното дело взискателят е с втора по реда ипотека и ще внася цялата предложена от него цена, неправилно посочена като „довнасяне“, и видно от посочените суми в това довнасяне никакви 5 платени разноски не са му погасени, въпреки привилегията на чл. 136,т.1 от ЗЗД.Заявява, че СИ следва да посочи какви са разноските, извършени от всеки взискател по пера, както и основанието и размера им, което не е извършено и не е обсъдено в постановеното решение. Твърди, че съдът неправилно е приел, че „Л.“АД е представил удостоверение за размера на задължението си и на негово основание е изчислена и припадащата му се сума, тъй като такова удостоверение няма издадено и приложено по изпълнителното дело, а има единствено молба с описание на претендирани в заповедно производство суми, отхвърлени от съда преди депозиране на молбата пред ЧСИ. Заявява, че не оспорва правото на „Л.“АД да бъде присъединен като кредитор по изпълнителното дело, нито правото му на предпочтително удовлетворяване като кредитор с първа по ред ипотека.

Заявява, че е оспорил липсата на индивидуализация на вземането в размер на 29 577,38 евро на кредитора „Л.“АД, посочено като привилегия по чл.

136,ал.1,т.3 от ЗЗД, и липсата на яснота защо СИ ще му изплати сума в размер на 30 145,53 евро в левова равностойност 58 959,75 лв., т.е. повече от посочената привилегирована сума, което обстоятелство не е коментирано в постановеното решение. Счита, че окръжният съд, въпреки че посочва служебно известен му факт, че има отказ за издаване на изпълнителен лист, потвърждава привилегированото заделяне на направените съдебни разноски по отхвърленото заявление, влязло в законна сила, което е в противоречие с ТР №2/2013 г. на ВКС. Твърди, че се присъждат недължими и невъзникнали към датата на изготвяне на разпределението разноски. Твърди, че при снабдяване с изпълнителен лист в случая „Л.“АД няма право на такси и разноски по принудителното събиране, тъй като дружеството е присъединен кредитор и привилегия като такъв ползва единствено за таксите за налагане на възбрана на недвижимия имот, каквито обаче няма сторени. Твърди, че сумата, заделена за „Л.“АД, трябва да е изрично посочена по размер и основание към датата на изготвяне на разпределението и след представяне на изпълнителен лист да се изплатят единствено присъдени суми, идентични като основание с посочените в изготвеното разпределение, а в противен случай ще бъдат изплатени недължими и бъдещи направени разноски и натрупани лихви след продажбата на имота. Твърди, че всички направени от ипотекарния кредитор последващи разноски след изготвеното разпределение не следва да се ползват с предпочтително удовлетворение съгласно чл.