Протокол № 1575 от 09.11.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1575 гр. Пазарджик, 31.10.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220100345 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът се явява лично, редовно призован и с пълномощника си адв. С., редовно упълномощена да го представлява, с приложено по делото пълномощно.

За ответника Община Пазарджик, редовно призована се явява гл. юрк.

В., редовно упълномощена с днес представено пълномощно.

За ПАУ Пазарджик – Защита на животните се явява Г. А. М. – председател.

Не се явяват представители за третите лица помагачи Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик и ОД на МВР – Пазарджик, редовно призовани.

Явява се допуснатия до разпит свидетел д-р И. Т..

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ЮРК. В.: Моля да прекратите делото относно осъдителния иск, който е предявен при условията на кумулативност, наред с установителния лист по следните съображения:

Първо, съгласно чл. 422 от ГПК при условие, както е в случая, че има подадено от нас възражение и заповедта по чл. 410 не е обезсилена и при условията на кумулативност срещу длъжника за същото задължение не може да се предяви и осъдителен иск. Първо чл. 422 от ГПК регламентира, че се 1 предявява установителен иск при положение, че има възражение и второ ако въпреки наличието на заповед по чл. 410 от ГПК кредиторът ако предяви осъдителен иск при условията на кумулативност, то ще се получи така, че ще има изпълнителен лист по заповедта за изпълнение, издадено от заповедния съд, както и осъдително решение по осъдителния иск, който е предявен при условията на кумулативност срещу нас. Алтернативно, ако въпреки нашите възражения прецените, че същите са неоснователни, следва да дадете ход на делото, но моля да прекратите производството относно осъдителния иск, тъй като ако се постанови диспозитив тогава самото решение би било недопустимо. Алтернативно, ако дадете ход на делото, искам да направя някои уточнения. Поддържам възраженията, направени в отговора на исковата молба относно претенцията на ищеца. Твърдим, че правя възражение, че Община Пазарджик не е собственик на описаните в исковата молба кучета като безстопанствени, тъй като липсата на чип и идентификация на кучето не значи, че е безстопанствено. Безспорно е, а се твърди и в исковата молба, че кучето на 31.03.2021 г. е намерено изхвърлено в чувал.

Следователно не е безстопанствено, имало е собственик, който го е изхвърлил. Второ, кучето, което е закарано в университета в гр. Стара Загора считаме, че е собственост на ищеца, тъй като в книжата, издадени от университета е записан като собственик на кучето. Считаме, че не са налице елементите от фактическия състав на гестията, затова ще Ви моля да прекратите производството по отношение на осъдителния иск, ако приемете, че не са основателни нашите възражения да дадете ход на делото, да разпитате ищеца да даде отговор на въпросите, които са формулирани, да разпитате доведения от нас свидетел д-р Т., както и да дадете указания за внасяне на депозит за призоваването на свидетеля, който може би ще посочи ищеца, тъй като днес, в днешното съдебно заседание, ние трябва да сочим лицето, което ищецът каза, че е говорил с него и от общината е разпоредено да не се издават фактури за безстопанствените кучета.

ПРЕДС. М.: Да се гледа днес делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй като неявилите се страни са редовно призовани, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

2

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. С.: Поддържам подадената искова молба и допълнителните молби изцяло. Тъй като така е заведен иска по чл. 410 и е издадена заповед за изпълнение, тъй като имаме подадено възражение тя е обезсилена не както ответника твърди, че тя е действаща. Тя е обезсилена и делото по този начин е прекратено. За нас остава възможността да водим по граждански път. С прекратяване на производството е обезсилена заповедта. Не мисля, че ГПК забранява да съединяваме искове. Искаме да си установим вземанията по заповедта. След като ще получим изпълнителен лист на базата на установителното решение ще оттегля осъдителния иск, тъй като той се обезсмисля. Оттегляме осъдителния иск.

С оглед заявеното от пълномощника на ищеца, че оттеглят предявения осъдителен иск и на основание чл. 232, ал. 1 от ГПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от ищеца против ответника осъдителен иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за частичното прекратяване на производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от днес за явилите се страни и в същия срок за неявилите се страни пред Окръжен съд – Пазарджик.

Производството по делото продължава по предявения установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

ЮРК. В.: Оспорвам иска. Поддържам доказателствените искания. Моля да приемете представените с отговора на исковата молба писмени доказателства. Да отговори ищеца на въпросите по чл. 176 и да разпитате д-р Т. и да дадете определение, с което да допуснете лицето, което ще посочи ищеца за свидетел по делото.

ПРЕДС. М.: Като представител на НПО не съм знаела, че трябва да върна писмен отговор. От години се боря срещу беззаконието. Аз от години се сблъсквам с блъснати, крастави, изоставени животни и се налага да поемам сама лечението, както се е случило с г-н К.. В случая с това животно – не, но 3 за много други. По конкретния казус не съм била свидетел, не съм съдействала в този случай, но той според мен има право да търси помощ, защото законно общината и ОДБХ трябва да съдействат за всички тези случай, като до момента това не се случва, поне при мен и ние си покриваме сами всичко или с дарения.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявеният иск е с правно основание чл. 415 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че на 28.03.2021 г. ищецът получил сигнал от три деца, които намерили изхвърлено куче в безпомощно състояние, в канала до пътя между селата Мало Конаре и Пищигово.

Твърди се, че когато пристигнал на място, установил, че кучето е бяло, женско, около 5 кг., било обездвижено, но живо. Веднага подал сигнал на 112 за бедстващо животно. В отговор му се обадил дежурния от РПУ Пазарджик и му казал, че няма никой от Районното да дойде и да се оправят, както могат.

Твърди се, че от телефон 112 му обяснили, че няма да получат помощ от държавните институции, но трябва да закарат веднага кучето на ветеринар.

Ищецът нямал автомобил и не знаел какво да прави. На помощ се отзовала майката на децата, които били намерили кучето, г-жа Ц. Ц.. С нея го закарали до ветеринарна клиника Стилвет в гр. Пазарджик, където било прегледано и настанено за лечение.

Твърди се, че на 31.03.2021 г. ищецът подал и писмен сигнал за случая по реда на чл. 16 от ЗЗЖ до Община Пазарджик на електронната им поща.

Тъй като не получил отговор, а имал нужда от съдействие, отишъл директно до Общината, за да ги информира за случилото се.

Твърди се, че след няколко дни му се обадили от клиниката, че прогнозите за кучето не са добри. Въпреки направените множество медикаментозни интревенции и тестове, рентген и животоспасяващи манипулации състоянието му не предвещавало добри резултати.

Нараняванията били сериозни. Те не можели да направят нищо повече и ако съм искал трябвало да го закарам в София за операция, която щяла да струва стотици левове, без гаранция, че ще живее. Съветът на ветеринарите били, че е най-добре, кучето да се „приспи“.

4

Твърди се, че ищецът не могъл да вземе такова решение, имал нужда от помощ, но не получил такава от нито една държавна институция отговорна за грижите към бездомните животни. Отново отишъл да потърси съдействие от Общината, но дори не му дали възможност да говори с инспектора по екология. Чул се с ветеринарите в клиника Стилвет, които му обяснили, че трябва да вземе кучето или да го евтанизират, както и да плати сметката от 200 лева. Ищецът нямал никаква финансова възможност, нито автомобил, а и прогнозите за лечение на кучето не били обещаващи. Не можел да го вземе в това състояние и го оставил в клиниката, където впоследствие разбрал, че е било „приспано“. След това от Стилвет започнали да го търсят за заплащане на сметката.

Ищецът счита, че това не било негово задължение, а на Община Пазарджик, които имат гласуван и държавен, и общински бюджет, както и съответните служители и органи, за да поемат тази отговорност. Тя е уредена и в Закона за защита на животните. Въпреки, че бил свършил работата на общината, ветеринарната клиника си търсела парите от ищеца, което довело и до спречквания със собственика.

Твърди се, че когато ищецът поискал да му бъде издаден протокол или епикриза на кучето, която да представи в Община Пазарджик, за да заплатят те тази сметка, докторът му отказал и го заплашил, че ако не отида по-най бързия начин с парите никога повече няма да приеме животно в клиниката си, което водя той, а колкото до документите, които е искал, за да ги представи в Общината, такива изобщо няма да му издаде. Той не искал да има никакви проблеми с местната администрация и управление. Имал обаждане от доктора на Община И. Т., който тактично му обяснил, че за безстопанствени кучета не трябва да се издават фактури. Тъй като ищецът се грижел за още няколко безстопанствени животни, някои от които също настанени в клиники, заплащането на тази сума му причинили изключителен стрес. Оказало се, че свършил чужда работа, тази на Община Пазарджик, за която дори не получил разходите си, а като компенсация преживял много стрес, негативни емоции и психически дискомфорт.

Твърди се, че на 22.04.2021 г. ищецът събрал тези 200 лева и отишъл до клиника Стилвет, където заплатил лечението и престоя на изхвърленото на 28.03.2021 г. куче в канала до село Мало Конаре.

5

Ищецът твърди, че през лятото спасил още няколко бездомни кучета, които водел в клиники и след това полагал грижи за тях – хранел ги, гледал ги и им търсил осиновители. Това не било негово задължение, а на Община Пазарджик, която и до ден днешен е абсолютно абдикирала от своите задължения и отговорности, съгласно Закона за защита на животните. Сочи, че като него има и други хора, у които има човечност и състрадание и не могат да подминат бедстващо животно, наранено или болно. Помагали на тези бездомничета, което е свързано с не малко финансови средства, освен с големи усилия и време. Вършили работата на местната управа, която не само не оказва никакво съдействие, но дори не компенсирала разходите им.

Твърди се, че на 24.11.2021 г.. за пореден път ищецът препратил сигнала, който пуснал на 31.03.2021 г. чрез имейл до официалния имейл на Общината, като на 25.11.2021 г. получил отговор с входящ номер 443947/25.11.2021 г.

Твърди се, че на 06.09.2021 г. намерил бедстващо куче, може би било блъснато или пребито на кръстовището между ул. 42 и ул. 2 в селото. То лежало на пътя и не можело да се изправи, влачело се на улицата. Ищецът съобщил за случая на телефон 112 и на горещия телефон на БАБХ, за което има констативен протокол, уведомил и Община Пазарджик с имейл изпратен на 10.09.2021, като получил входящ номер 44-3186-10.09.2021 г. Кучето беше кръстоска, мъжко, около година на възраст, бяло-черно на цвят, вероятно със счупен гръбнак.

Твърди се, че никой от държавните органи не дошъл да окаже помощ на кучето, въпреки, че ищецът повече от час при кучето на пътя. Не можел да го оставя да умре на улицата в мъки и го прибрал. Въпреки изпратения имейл до общината и още няколко проведени разговора на 112, за кучето не се поинтересувал никой от лицата, в чиято отговорност била, съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗЗЖ.

Твърди се, че на 09.09.2021 г. с г-жа И. А. от гр. Пазарджик закарали кучето във Ветеринарната клиника към Тракийския Университет в Стара Загора. Там го прегледали, направили необходимите изследвания и рентген, от които установили, че кучето е със счупен гръбнак и състоянието му не е добро. Издали му епикриза, с предложение то да се евтаназира, защото едва ли ще може да ходи, дори и след операция, а имало и проблеми с 6 уринирането, които също нямало шанс да се решат. Ищецът нямал пари за операция, но не му давало сърце да го евтаназират. Платил сметката до момента и прибрал кучето. Нямало как да го върне на улицата, защото там щяло да умре, но и не можел да го задържи. Кучето не можело да се движи, уринирало с катетър. За ищецът било непосилно да го лекува и обгрижва.