Решение № 502 от 27.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Велико Търново, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20244100500587 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Ю. П. и П. П., чрез адв. С. И., въззивна жалба против Решение № 1552/15.12.2023 г. по гр.д. № 405/2023 г. на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е унищожен договор, сключен на 20.09.2021 г. между прехвърлителя В. П. и приобретателите Ю. П. и П. П., обективиран в НА № 102, том 5, дело № 550/2021 г. на нотариус Д.

Тютюнджиева с район на действие ВТРС, за прехвърляне на 3/4 ид.ч. от правото на собственост спрямо Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно КККР на гр. В. Търново, с адрес гр.

В. Търново, ул. „Р.К.“ № ., вх.., ет. ., ап.. /подробно описан в Решение № 1552/15.12.2023 г. по гр.д. № 405/2023 г. на Районен съд – Велико Търново/ срещу положените грижи и предоставена издръжка от 12 000 лв. през последните шест години и срещу задължение за бъдещи грижи и издръжка.

1

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради това, че процесната сделка е сключена по установения в закона ред и при спазване на изискуемата писмена форма.

Излагат се доводи, че нотариусът е задължен да проверява дееспособността на явилите се пред него страни, поради което и счита, че прехвърлителят В. П. е разбирала свойството и значението на действията си при изповядване на сделката. Твърди, че този извод се подкрепя и от събраните по делото свидетелски показания. Изразява несъгласие с изводите по приетата СПЕ с твърдения, че е невъзможно вещото лице да определи дали В. П. е страдала от деменция към един минал момент, а именно – сключването на процесната сделка. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана.

Посочва, че прехвърлителят по процесната сделка В. П. е диагностицирана през 2020 г. с деменция, която не й позволява да разбира свойството и значението на постъпките си, а с решение № 494/13.12.2022 г. по гр.д. № 299/2022 г. по описа на ВТОС е поставена под пълно запрещение. Излагат се доводи, че дори сделката да е сключена по предвидения в закона ред и форма, фактът, че прехвърлителят не е можел да изразява правнорелевантна воля е достатъчно основание за унищожаване на процесния договор. Моли съда да потвърди първоинстанционното съдебно решение. Претендира направените във въззивното производство разноски.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че 2 съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 31, ал. 1 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищецът /В. П./ е притежавала 3/4 ид.ч. от правото на собственост спрямо апартамент, находящ се в гр. В. Т., ул. „Р. К.“ № ., вх. ., ет. /подробно описан в исковата молба/. Посочва се, същата е поставена под пълно запрещение с Решение от 13.12.2022 г. по гр.д. № 299/2022 г. на ВТОС, като още през 2019-2020 г. е диагностицирана с деменция след прекаран мозъчен инсулт, след който е започнала да не разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Сочи, че на 20.09.2021 г. В. П. е сключила с ответниците договор, с който им прехвърля 3/4 ид.ч. от описания имот срещу предоставените от тях грижи и издръжка до момента и срещу задължението да се грижат за нея и да я издържат до края на живота й.

Навеждат се доводи, че към момента на сключване на сделката прехвърлителят не е разбирал свойството и значението на извършените от него действия. Твърди, че приобретателите не са гледали и издържали превхърлителя нито преди, нито след сключване на процесната сделка. При тези твърдения моли съда да постанови решение, с което да унищожи сключения договор за гледане и издръжка, а в условията на евентуалност – да го развали поради неизпълнение.

С отговора на исковата молба ответниците оспорват предявените искове.

Изтъкват, че В. П. е била изгонена от жилището си от дъщеря си, поради което те са поели грижи за нея, като са погасили нейни кредитни задължения. Молят съда да отхвърли така предявените искове.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и 3 препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка по делото безспорно е установено, че между прехвърлителя В. П. и приобретателите Ю. П. и П. П. на 20.09.2021 г. е сключен договор, обективиран в НА № 102, том 5, дело № 550/2021 г. на нотариус Д. Тютюнджиева с район на действие ВТРС, за прехвърляне на 3/4 ид.ч. от правото на собственост спрямо недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., ул. „Р. К.“ № ., вх. ., ет.., ап.. /подробно описан в обжалваното решение/, срещу положените грижи и предоставена издръжка от 12 000 лв. през последните шест години и срещу задължение за бъдещи грижи и издръжка. По същество страните не спорят, че В. П. е претърпяла исхимичен мозъчен инсулт, който факт се потвърждава и от събраните по делото свидетелски показания на св.

А. А., М. П. и З. П.. От представено медицинско удостоверение с изх. № 11/23.03.2022 г., издадено от „Център за психично здраве – Велико Търново“ ЕООД е видно, че ищецът е лекуван стационарно в периода 14.02.2020 г. – 11.03.2020 г. с поставена диагноза „деменция, неуточнена“.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, следва по делото да бъде установено наличието на две кумулативно дадени предпоставки, а именно - договор, сключен от дееспособно лице и това лице да не е могло да разбира или да ръководи действията си към момента на неговото сключване. В случая е налице първата предпоставка, за която по делото няма спор между страните, доколкото ищецът е бил поставен под пълно запрещение с решение № 494/13.12.2022 г. по гр.д. № 299/2022 г. по описа на ВТОС, т.е. след сключване на процесния договор. Не се спори и че договорът е сключен в изискуемата от закона форма. Основният спор е относно това дали прехвърлителят е могъл към датата на извършване на сделката /20.09.2021 г./ да разбира и ръководи действията си, макар към този момент да е бил дееспособен. В тази връзка, необходимо е да се изследват двете уредени в чл. 31, ал. 1 ЗЗД основания за унищожаемост на правните сделки - невъзможност за разбиране на действията и невъзможност за ръководене на тези действия. Невъзможност за разбиране на действията означава липса на способност да бъдат разбирани „свойствата“ на действията, тяхната цел и последици, а невъзможност да ръководи действията си - когато не може да ги контролира. Релевантен момент за преценка състоянието на невъзможност на лицето да разбира или ръководи действията си е моментът на волеизявлението, обективирано в договора. Опорочаващият факт на 4 волеизявлението в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание, като е без значение продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да разбира или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни – напр. психическо заболяване /в този смисъл – Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълк. д. № 5/2020 г., ОСГТК на ВКС/.

Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е изградил своите правни изводи след пълен и обстоен анализ на всички събрани от него доказателства. Последните напълно обосноват извод, че ищецът е сключил правната сделка на 20.09.2021 г. в състояние, което не му е позволявало да се грижи за своите права и интереси, да сключва сделки и да може да разбира или да ръководи действията си. Видно от заключението на приетата по делото СПЕ, в резултат от прекараните мозъчни инсулти са настъпили паметови нарушения и промяна в поведението на ищеца, като същият е първоначално диагностициран със съдова деменция още през м. февруари 2020 г. Изрично е посочено в заключението, че заболяването е съпътствано с отслабване на контрола върху емоциите, деградация на социалното поведение и невъзможност за адекватна преценка на обкръжаващата действителност, поради което ищецът не може да отговаря за постъпките си и да се грижи за интересите си. Вещото лице е изяснило, че това е трайно и необратимо състояние, което с течение на времето прогресира, независимо от проведеното лечение и не винаги може да бъде установено от човек без медицинско образование.

В тази връзка, неоснователни са възраженията на въззивника, че доколкото нотариусът, който е изповядал процесната сделка, не е забелязал признаци в поведението на ищеца, които да компрометират нейната дееспособност, то не са налице и сочените в заключението психически изменения. Посочените изменения в психиката и поведението на лицето по никакъв начин не се изключват от проверката, която осъществява нотариуса за дееспособност на явилите се пред него лица, а същевременно по делото безспорно се доказват както гореописаните заболявания на ищеца, така и периода, в който те са възникнали. В заключението недвусмислено се прави извод, че ищецът не може да се грижи за собствените си потребности, да 5 възприема факти и събития от заобикалящата действителност, както и да защитава интересите си самостоятелно. Като причина се посочва заболяване /съдова деменция/, диагностицирано още през м. 02.2020 г., което от този момент до сключване на процесния договор на 20.09.2021 г. е прогесирало, поради което може да се направи обоснован извод, че към тази дата състоянието на ищеца е било дори по-тежко. В тази връзка, неоснователно е и възражението на въззивника, че не е възможно да се установи състоянието на ищеца към един минал момент, а именно сключване на договора. От СПЕ категорично следва извод, че преживеният от ищеца исхимичен инсулт и поставената още през 2020 г. диагноза съдова деменция водят до извод за невъзможност лицето да разбира и ръководи действията си. Този извод се подкрепя и от писмените доказателствени средства, според които ищецът е бил приет по спешност и лекуван в „ЦПЗ – В. Търново“ ЕООД още през 2020 г. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението, доколкото същото е подробно, всеобхватно и съдържа задълбочен анализ по поставените въпроси.

Съдът е направил и преценка на показанията на свидетелите, ангажирани от двете страни и констатираните в тях противоречия във връзка с поведението и видимото състояние на ищеца. На основание чл. 172 ГПК съдът е отчел тяхната заинтересованост от изхода на делото поради наличие на роднинска или друга връзка със страните, като е кредитирал показанията на свидетелите, ангажирани от ищцовата страна. След анализ на събраните свидетелски показания, настоящият състав достигна до същия извод, тъй като показанията на св. А. А. и К. Х. са подробни, непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал, а именно – писмените доказателствени средства, касаещи здравословното състояние на ищеца в периода 2020 – 2022 г., както и заключението по назначената СПЕ. По тази причина, макар св. А. да живее на семейни начала с настойника на ищеца, а св. Х. да е внук на ищеца, не е налице пречка посочените показания да бъдат кредитирани, макар и с по-ниска доказателствена стойност. Същевременно св.