Акт № 157 от 21.01.2013, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение № 8575

Номер

8575

Година

10.12.2014 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

11.10

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Иван Петков дело номер

20121210101640 по описа за

2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по реда на чл. 341 и сл. ГПК е образувано по искова молба на Т. М. Г., с ЕГН [ЕГН], и със съдебен адрес : [населено място] подадена чрез назначения й проц. представител по реда на ЗПП- адв. С. Р., с която срещу Д. М. Р., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] А. Х. Р., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] В. Х. Р., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] А. М. Г., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място]В. М. И., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] В. М. Г., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено мястоТ. М. О., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място]С. Т. В., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Т. С. Т., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Е. С. Т., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] М. С. Т., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място]Р. С. Т., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Р. М. Ш., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Б. М. Г., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Р. М. Г., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Ю. П. К., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк]К. Б. А., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Н. Б. Й., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място А. Б. Й., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място], общ. С Ю. Ш. Т., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] З. Р. З., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк] Н. Р. Б., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк]С. Р. З., с ЕГН [ЕГН] и с адрес : [населено място],[жк]и М. Р. К., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк] е предявен иск за извършване на съдебна делба на следния техен съсобствен недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда с предназначение : Жилище/ апартамент с идентификационен № *** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, триста седемдесет и седем, точка, едно, точка, едно/, с площ от 72. 00 кв. м. /седемдесет и два квадратни метра/, намиращ се в сграда № 1 /едно/, в поземлен имот с № *** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, триста седемдесет и седем/, по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес : [населено място]/двадесет и две/, ет. 1 /първи/, ап. 1 /първи/, одобрена със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, без последващи изменения, с брой нива на обекта - 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж : няма; под обекта : няма; над обекта : № ***, и с прилежащи части към самостоятелния обект : 1/ 2 /една втора/ ид. ч. от зимничните помещения и 1 /2 /една втора/ ид. ч. от тавана на сградата, а по доказателствен материал, представляващ : Жилище, заемащо целия първи етаж от двуетажната жилищната сграда, построена върху УПИ IV- 4012, в кв. 263 по стария план на [населено място], а по новия план записан като УПИ III- 3767, кв. 24 по плана на VII- ми микрорайон на [населено място], при квоти за съделителите, както следва : за Т. М. Г., А. М. Г., В. М. И., В. М. Г., Т. М. О., Р. М. Ш., Б. М. Г., Р. М. Г.- по 690/ 7 800 ид. ч.; за Д. М. Р., А. Х. Р. и В. Х. Р.- по 130/ 7 800 ид. ч.; за Ю. П. К. и Ю. Ш. Т.- по 300/ 7 800 ид. ч.; за З. Р. З., Н. Р. Б., С. Р. З. и М. Р. К.- по 75/ 7 800 ид. ч.; за К. Б. А., Н. Б. Й. и А. Б. Й.- по 100/ 7 800 ид. ч.; за С. Т. В., Т. С. Т., Е. С. Т., М. С. Т. и Р. С. Т.- по 138/ 7 800 ид. ч. В исковата молба е направено и искане с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, за постановяване на привременни мерки относно ползването на процесното жилище, като се иска алтернативно- или да се предостави същото на ищцата, до приключване на производството, с влязло в сила решение, или да се осъдят ответниците Р. М. Г. и Б. М. Г., да й заплащат месечно обезщетение в размер на 150. 00 лв., считано от влизане в сила на определението за постановяване на привременната мярка, до приключване на делбата.

С исковата си молба, ищцата поддържа, че с ответниците са съсобственици на описания по- горе недвижим имот, като съсобствеността между тях, е възникнала по силата на наследяване от общите наследодатели- М. Д. Р., бивш жител на [населено място], починал на 14.01.1969г. и Н. М. Г., бивш жител на [населено място], починала на 06.10.1993г., които приживе притежавали /изградили/ процесния недвижим имот. Невъзможността доброволно да го поделят помежду си, породила нуждата и интереса от предявяването на иска за съдебна делба, при посочените по- горе квоти.

В съдебно заседание ищцата, чрез назначения и по реда на ЗПП проц. представител- адв. Р., поддържа иска си по съображенията в исковата молба.

В едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответниците Б. М. Г. и Р. М. Г., са депозирали писмен отговор, в който са оспорили основателността на иска. Твърдят, че процесния имот не бил съсобствен на страните, поради това, че те били негови изключителни собственици, тъй като го придобили по давност. След смъртта на общия /на част от страните/ наследодател М. Д. Р., единствен ответникът Р. Г., живял в имота, заедно с майка си, до смъртта на последната. В края на 80- те години на миналия век ответникът Б. Г. си надстроил втори етаж, над етажа обитаван от Р., където живеел и понастоящем. За всички наследници и на М. Р., и на Н. Г., било ясно, че процесния имот е единствена и изключителна собственост на ответника Р. Г., още повече че многократно Н. Г. заявявала, че желае след смъртта й, този имот да остане само на Р., тъй като той я е гледал. Имало и наследници, които се отказали от собствеността си в полза на ответниците. Ищцата живяла в Л. повече от 20 години, като през периодите от време, когато се връщала в България, посещавала П., където се омъжила, а в редките случаи когато идвала в [населено място], и било ясно показано собственическото отношение върху имота, от страна на ответниците, като тя нямало как да не разбере, че е гост в него, а не съсобственик.

В едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответниците В. М. Г. и Т. М. О., чрез назначения им особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, адв. Ж. А., са депозирали писмен отговор, в който оспорват основателността на иска. Твърдят, че липсвали надлежни доказателства, за това че страните в настоящото производство са всички наследници на М. Д. Р. и Н. М. Г., както и че имотът е съсобствен.

Останалите ответници не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

В съдебно заседание, ответниците Б. М. Г. и Р. М. Г., чрез проц. си представител- адв. Ц. Р., поддържат доводите изложени в отговора на исковата молба. Молят за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ответниците В. М. Г. и Т. М. О., чрез назначения им особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК- адв. Ж. А., поддържат доводите изложени в отговора на исковата молба.

В съдебно заседание ответниците Ю. Т. и А. Г., изразяват становище, че имотът е престанал да бъде съсобствен на страните, тъй като Н. Г. “го дала“ на ответниците Б. и Р. Г..

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства. От техния анализ и оценка съобразно чл. 235 ГПК съдът прие следното за установено :

Видно от Строително разрешение № 104/ 27.04.1964г. на М. Д. Р., е позволено да построи масивна жилищна сграда по одобрен архитектурен план върху 64. 00 кв. м. на собственото си място, кв. 263, парцел 4- 4012, при съседи : улица, С. Е. и свободен парцел. Приет като доказателство е и Техническия проект на сградата, ведно с Количествено- стойностна сметка за видовете работи и спецификация на строителните материали /л. 14- 23 от делото/.

От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 000035/ 09.03.2012г. издадено от Община Б., се установява, че имената М. Д. Р. и М. М. Г., са имена на едно и също лице /л. 12 от делото/.

Видно от представената Схема № 13776/ 30.07.2012г. издадена от АГКК, СГКК- [населено място], процесния недвижим имот е по действащата кадастрална карта на [населено място], с идент. № *** /л. 64 от делото/.

Видно от Удостоверение изх. № 47/ 30.01.2014г. издадено от Гл. архитект на Община Б., строеж представляващ : “Жилищна сграда“, находящ се в имот с идент. № *** по Кадастралната карта на [населено място], УПИ 3- 3767, кв. 24 по плана на 7- ми микрорайон на [населено място], бил построен на основание одобрени архитектурни проекти от 08.04.1964г. и издадено Разрешение за строеж № 104/ 27.04. 1964г. В Архива на Община Б., нямало данни или копия на протоколи от 18.11.1964г. на ИК на ОбНС- [населено място] и Протокол от 13.03.1964г. на ИК на ОбНС- [населено място], както и Договора за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 28.11.1968г. /л. 255 от делото/.

Видно от представените по делото Удостоверения за наследници изх. № 699/ 05.11. 2012г. и изх. № 700/ 05.11.2012г. издадени от Община Б., след смъртта си, наследодателите М. Д. Р., бивш жител на [населено място], починал на 14.01.1969г. и Н. М. Г., бивш жител на [населено място], починала на 06.10.1993г., са оставили за свои преки наследници общите си 8 деца- ищцата Т. Г. и ответниците А. Г., В. И., Т. О., В. Г., Р. Ш., Р. Г. и Б. Г., както и наследниците /по право на заместване/ на починалото им друго общо дете- Л. В. /починала на 10.02.2009г./- ответниците С. В., Т. Т., Е. Т., М. Т. и Р. Т.. Видно от представените удостоверения, наследодателят М. Р., е оставил за своя пряк наследник и сина си Х. Р. /починал на 10.11.2006г./, чийто наследници по право на заместване са ответниците- Д. Р., А. Р. и В. Р.. Видно от същите, след смъртта си, наследодателката Н. Г., е оставила за свои преки наследници децата си- Б. Й. /починал на 02.04.1994г./, Ш. М. /починал на 21.06.2003г./, Ю. К. и Р. П. З. /починал на 16.09.1998г./. След смъртта на първия /Б. Й./, по право на заместване, той е наследен от децата си- ответниците К. А., Н. Й. и А. Й., а след смъртта на втория /Ш. М./, същият е заместен от ответника Ю. Т.. След смъртта си, Р. З., е наследен по право на заместване, от децата си- ответниците З. З., Н. Б., С. З. и М. К. /л. 115- 118 от делото/.

Видно от представените многобройни медицински документи, ищцата Т. Г. е с влошено здравословно състояние, като с Решение на ТЕЛК, й е призната 72 % трайно намалена работоспособност /л. 32- 48 от делото/.

От представената от ищцата Декларация за семейно, материално положение и имотно състояние, Разпореждане на ТП на НОИ- [населено място] № [ЕГН] и представената Служебна бележка изх. № 395/ 07.06.2012г., издадена от Дирекция “Бюро по труда“- [населено място], се установява, че ищцата е неженена, без деца, получава пенсия за инвалидност в размер на 115. 67 лв., безработна е, като не притежава никакви други източници на доходи /л. 49- 53 от делото/.

Приобщено в цялост е гр. д. № 3018/ 2013г. по описа на РС- [населено място], по което с Решение № 4199/ 09.06.2014г. съдът е уважил предявения от ищцата Т. Г. против ответниците Р. Г. и Б. Г., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаването за установено по отношение на ответниците по иска, че ищцата по него, е собственик на 25/ 286 ид. ч., равняващи се на 8. 741258 % ид. ч. от процесния имот, и е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Нотариален за собственост по наследство /констативен/ № 161, том 2, дело № 2124/ 1993г. по описа на Нотариус К. Т., с който ответниците Б. и Г. и Р. Г., са признати за единствени и изключителни собственици на процесния имот, до размера на 50/ 286 ид. ч.

От показанията на свид. М. Р., ангажирана от ищцата се установява, че познава страните по делото, откакто е родена, семействата им, вкл. родителите им. Турското име на бащата било М., а българското му име- М., майката се казвала Н.. През 1963г.- 1964г. се строил процесния имот от М. и Н.. Той представлявал мазе и етаж, къща, без плоча, на градоред. 9 общи деца имали М. и Н.. Б. и Р. били винаги с майка си. Майката на ищцата починала през 1994г. През цялото време Т. живеела там. Заминала за чужбина, но после пак се върнала. След смъртта на майка си, Т. отишла в чужбина и си дошла през 2000г. През тези години тя имала претенции за това жилище, плачела, искала си дела от родителите, имали спорове обаче с Р. и Г.. Тя живеела в пансион, по квартири, не била здрава, разболяла се. Споделила на свид., че Р. и Б. я гонят, те дали и на зетьовете, и на снахите си, да живеят там. Т. също искала да живее там. Никой нищо не й платил. Ищцата била на 60г. омъжила се в [населено място] през 1971г., а през 1974г. се върнала в [населено място], защото се развела, в къщата на майка си. През 1994г. заминала за чужбина, после като се върна в Република България, си взела жилище, но станал грабеж и тя го продала. Т. работела в Л., като медицинска сестра, 15- 16 години. Р. и Б. останали да живеят в къщата. Р. бил на 48 години, Б. бил роден през 1963г. или 1964г., и двамата живеели в процесната къща, откакто са се родили, и до момента. Имали претенции и другите братя и сестри за дял от къщата, но те си направили свои къщи. Т. била сама, болна, и затова си искала дела от процесната къща. Къщата имала 8 стаи общо, долу 4 и горе още толкова. Т. не била допускана в къщата. Б. и Р. я биели. Ищцата имала претенции за къщата от 1990г., винаги плакала. Б. вдигнал още един етаж, над първоначално изграденото.