Решение № 442 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Рени Ковачка при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг М. като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20231001000954 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 101009/02.11.2023 г., подадена от адвокат Е. К. от САК като особен представител на З. А. К. от гр. ***, ж.к. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН:********** срещу решение № 4862/20.09.2023 г., постановено по гр. дело № 2967/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прогласена за недействителна на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК спрямо Държавата извършената между „Плам-92 – К.“ ЕООД, гр.

София, ***, с ЕИК:175142203 и З. А. К. от гр. ***, ж.к. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН:********** сделка, обективирана в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 82/24.03.2017 г., том I, рег. № 7777, дело № 78/2017 г., вписан в СВ София с вх. peг. № 15990, дв. вх. рег. № 15633, акт № 162, том № ХХХІІІ, дело № 10926 от 24.03.2017 г., по силата на който „Плам-92 – К.“ ЕООД продава на З. А. К. недвижими имоти в жилищна сграда с № 1, с номер по идентификатор ***, находяща се в гр. София, Столична община, район Възраждане, ул. „***“ № 128, построена в УПИ-І-1,2, по плана на гр. София, кв. 222, местност „Център-западно направление“ и представляващ поземлен имот с идентификатор ***, а именно: А/ Апартамент № 22а, с номер по идентификатор ***, находящ се на 5 етаж, на кота +11.80 м., със застроена площ от 99.40 кв.м., състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, коридор, санитарен възел и тераса, при съседи: коридор, асансьор, стълбищна клетка, бул. „Ал.

1

Стамболийски“ и ап. 22б и при съседи по идентификатор: на същия етаж:

***, под обекта: ***, ***, над обекта:

***, ***, заедно с припадащите се 1.714 % идеални части, равняващи се на 13.72 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с Б/ Гараж - Подземна гаражна клетка № 4, находящ се в сутерена на сградата с идентификатор ***, на етаж - 2, на кота - 5.40 метра, със застроена площ от 14.00 кв.м., при съседи на гаража: паркомясто № 5, бул. „Ал. Стамболийски“, ул.

„Иван Иванов“ и подземна улица, заедно с припадащите се 1.838 % идеални части от общите части, раняващи се на 15.32 кв.м. от сутерена и от правото на строеж; както и „Плам-92 – К.“ ЕООД и З. А. К. са осъдени да заплатят на Национална агенция за приходите, чрез ТД на НАП-София, с адрес: гр. София, *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. – разноски по делото; а така също З. А. К. е осъдена да заплати на Национална агенция за приходите, чрез ТД на НАП-София, с адрес: гр. София, *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4 680.95 лв. – разноски по делото.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли като неоснователен предявения от НАП иск срещу ответницата З. А. К..

Излага съображения, че ответницата З. К. била трето добросъвестно лице по възмездната сделка и затова спрямо нея не било налице знание за увреждане на кредитора.

Същата заплатила продажната цена по банков път на продавача в качеството й на купувач за закупените от нея недвижими имоти. Тя нямала обективната възможност да знае, че продавачът имал публични задължения. Продавачът подписвал декларация пред нотариуса за липса на публични задължения и носел наказателна отговорност за невярно декларирани обстоятелства. Поради това, жалбоподателят счита, че добросъвестната купувачка и ответница по делото не следвало да носи отговорност за задължения на продавача, които на нея не й били известни към момента на прехвърлителната сделка.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Национална агенция за приходите чрез пълномощника Б. А. Х. - Т. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. В случай, че въззивният съд отмени обжалваното решение, то моли при присъждане на разноски в полза на ответниците да бъдат съобразени минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателката З. А. К. чрез особения представител адвокат Е. К. от САК поддържа въззивната жалба и направените с нея искания. Впоследствие представя и писмена защита.

Насрещната страна Държавата чрез ТД на НАП-София поддържа отговора си, с който въззивната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Впоследствие представя и писмена защита.

2

„Плам-92 – К.“ ЕООД чрез Л. А. в качеството му на ликвидатор на дружеството изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разглеждайки я по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производство пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. № 16654/22.03.2022 г., вписана в Служба по вписванията гр. София на 23.05.2022 г., с която Национална агенция за приходите е предявила срещу З. А. К. и „Плам-92 – К.“ ЕООД иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на държавата сключен между ответниците договор, обективиран в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 82/24.03.2017 г., том I, рег. № 7777, дело № 78/2017 г., вписан в СВ София с вх. peг. № 15990, дв. вх. рег. № 15633, акт № 162, том № ХХХІІІ, дело № 10926 от 24.03.2017 г., по силата на който „Плам-92 – К.“ ЕООД продава на З. А. К. недвижими имоти в жилищна сграда с № 1, с номер по идентификатор ***, находяща се в гр. София, Столична община, район Възраждане, ул. „***“ № 128, построена в УПИ-І-1,2, по плана на гр. София, кв. 222, местност „Център-западно направление“ и представляващ поземлен имот с идентификатор ***, а именно: А/ Апартамент № 22а, с номер по идентификатор ***, находящ се на 5 етаж, на кота +11.80 м., със застроена площ от 99.40 кв.м., състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, коридор, санитарен възел и тераса, при съседи: коридор, асансьор, стълбищна клетка, бул. „Ал.

Стамболийски“ и ап. 22б и при съседи по идентификатор: на същия етаж:

***, под обекта: ***, ***, над обекта:

***, ***, заедно с припадащите се 1.714 % идеални части, равняващи се на 13.72 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с Б/ Гараж - Подземна гаражна клетка № 4, находящ се в сутерена на сградата с идентификатор ***, на етаж - 2, на кота - 5.40 метра, със застроена площ от 14.00 кв.м., при съседи на гаража: паркомясто № 5, бул. „Ал. Стамболийски“, ул.

„Иван Иванов“ и подземна улица, заедно с припадащите се 1.838 % идеални части от общите части, раняващи се на 15.32 кв.м. от сутерена и от правото на строеж.

Ищецът твърди, че ответникът „Плам-92 – К.“ ЕООД имал установени публични задължения към Държавата, видно от подадени от ответника данъчни декларации (уточнение по молба вх. № 26574/04.05.2022 г.). Тези декларации били подадени преди сключването на договора за покупко-продажба и изтекли 5 години от подаването им, поради което декларираните с тях задължения били „окончателно установени“ на основание чл. 108, ал. 2 ДОПК. Наред с това, този ответник имал и други задълженията в общ размер от 163 7518.32 лв. След установяване на публичните задължения била извършена разпоредителната сделка с приобретателя З. А. К.. Договорът бил сключен с намерение да се увредят публичните взискатели. Намерението за увреждане се обосновавало от обстоятелството, че 3 ответникът „Плам-92 – К.“ ЕООД съзнавал, че имал задължения към бюджета, доколкото те били декларирани от самия него, но не били заплатени. С продажбата длъжникът намалил имуществото си, като по този начин ощетил държавния бюджет. Ирелевантно било дали престациите по договора били еквивалентни, доколкото длъжникът можел по-лесно да се разпореди с получените парични средства. Фактическият състав на нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК не включвала намерение за увреждане и в приобретателя по договора.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата З. А. К. е подала отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че не се установявало намерение за увреждане на публичните взискатели. За да било налице това обстоятелство задълженото лице трябвало да съзнава, че от сделката за държавата можело да настъпят неблагоприятни последици, т.е. естеството на сделката да било такова, че задълженото лице да се поставело в неплатежоспособност и да не можело да се изведе друг интерес от сключването. В конкретния случай имотите били продадени на цена, отговаряща на тяхната данъчна оценка.

Излага съображения, че бързоликвидният характер на парите не означавало, че те не представлявали обезпечително средство. Дори паричните средства да не били налични, следвало да бъде преценено за какво са били разходвани, като не във всеки случай това следвало да се разглежда като увреждане на държавата. Посочва, че от страна на ищеца не били ангажирани доказателства дали паричните средства били все още налични, респ. за какво били изразходвани.

В същия срок е постъпил отговор от ответника „Плам-92 – К.“ ЕООД, в който е изложено становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че твърдените публични задължения не били установени по надлежния ред - чрез издаден ревизионен акт, към момента на сключване на процесния договор. Посочва, че след изтичане на пет години от датата на деклариране, не се образувало производство по установяване на задължения – чл. 109 ДОПК, вероятно поради 5-годишна погасителна давност. Ответникът не съзнавал, че имал публични задължения, поради което не било налице намерение за увреждане. Твърди, че декларациите, въз основа на които било формирано задължението били подадени от счетоводител на ответника, който не уведомил едноличния собственик на капитала за наличието на публични задължения.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а относно правилността му по същество на спора, в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, приема следното от фактическа и правна страна:

Като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата въззивна инстанция нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, настоящият съдебен състав напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и при условията на чл. 272 ГПК препраща изцяло към изложените от първоинстанционния съд изводи от фактическа страна. На същото основание, въззивният съд препраща и към правните съображения на първоинстанционния съд, налагащи извод за 4 основателност на исковата претенция с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, които съображения са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства.

С оглед оплакванията по въззивната жалба, настоящият съдебен състав отбелязва и следното:

Фактическият състав по т. 4 на чл. 216, ал. 1 ДОПК за обявяване относителна недействителност на сделка, извършена от длъжника по публично вземане на държавата, включва обективен елемент (наличие по отношение на длъжника на установено публично задължение и разпоредителна сделка с имущество на длъжника, сключена след датата на установяване на публичното задължение или след датата на връчване на заповедта на ревизия) и субективен елемент (намерение на длъжника да увреди публичния взискател).