Решение № 19167 от 23.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19167 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110111156 по описа за 2025 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание по чл.

439 ГПК вр. чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от П. И. К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД три иска с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК за признаването за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите, както следва: 1/ по изпълнителен лист, издаден на 16.02.2009 г. от СРС, 44 с- в по ч. гр. д. № 39984 от 2009 г., а именно: главница в размер на 3000 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.11.2008 г. до изплащане на вземането, 608,07 лв. просрочена лихва за периода от 31.01.2008 г. до 28.11.2008 г. и 222,16 лв. разноски по делото; 2/ по изпълнителен лист, издаден на 10.02.2011г. от СРС, 39 с- в по ч. гр. д. № 43311 от 2011 г., а именно: главница в размер на 1466,87 лв. (левовата равностойност на 750 евро), ведно със законната лихва от 03.09.2010 г. до изплащане на вземането; 279,33 лв. разноски по делото и 3/ по изпълнителен лист, издаден на 19.08.2015 г. от СРС, 66 св по ч. гр. д. № 48426 от 2015 г., а именно: главница в размер на 18255,23 лв., ведно със законна лихва от 13.05.2015 г. до изплащане на вземането; 825,25 лв. наказателна лихва за периода от 25.11.2013 г. до 12.08.2015 г.; 44,19 лв. комисионна; 142,24 лв. такса; 96,00 лв. разноски и 1110,53 лв. разноски по делото.

Твърди се в исковата молба, че в периода 2006-2008 г. П. И. К. заедно с бившия си съпруг К - ипотекарен длъжник, са изтеглили няколко кредита за започването на съвместен бизнес. От 2011 години ищцата живеела в Англия, като през миналата година подала заявление до БНБ за кредитни задължения. Тя установила множество натрупани задължения и едва тогава узнала за издадените изпълнителни листове, както и че бившият й съпруг не е изплатил задълженията, които са се били уговорили той да погаси. Установила, че за процесните задължения има образувани две изпълнителни дела - изпълнително дело № и изпълнително дело №

(присъединено към

1 изпълнително дело № по описа на ЧСИ СТвърди се, че в периода от 19.08.2015 г. до 19.08.2020 г. няма предприети никакви изпълнителни действия спрямо длъжника П. К., поради което и възможността на кредитора приндително да събира своите вземания се е погасила по давност на 18.08.2020 г. съгласно чл. 110 от ЗЗД, което моли да бъде установено от съда.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявените искове. Сочи, че с договор за цесия от 11.12.2020 г. между „ЕОС Матрикс ЕООД“ и „С.Г. Груп“ ЕАД (с правоприемник „Първа инвестиционна банка“ АД), „ЕОС Матрикс“ ЕООД придобива вземанията по ИЛ по ЧГД 39984/2009 г. по описа на СРС, 44 състав и ИЛ по ЧГД 48426/2015 г. по описа на СРС, 66 състав. Излага, че прехвърлянето на вземанията не се оспорвало от ищцата по делото, поради което счита, че същата е надлежно уведомена. Твърди обаче, че процесното вземане по ИЛ по ЧГД 43311/2011 г. по описа на СРС, 39 състав, не е придобито от „ЕОС Матрикс" ЕООД и същият не е конституиран по делото като взискател по този изпълнителен лист. В тази връзка, счита, че искът по отношение на посочения изпълнителен лист е предявен срещу ненадлежна страна.

На следващо място излага, че в хода на образуваното изпълнително дело № на ЧСИ С е събрана сума в общ размер на 12 762,48 лева към 2019 г. (преди извършената цесия), като сумата от 11 512,03 лв. е използвана за погасяване на задълженията по ИЛ по ЧГД 48426/2015 г„ като е редуцирана част от дълга по реда на чл. 76 от ЗЗД. Сочи, че видно от Приложение № 1 към договора за цесия от 11.12.2020 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е прехвърлена по-малка главница от посочената в изпълнителния лист по ЧГД 48426/2015 г., а именно сумата от 11 988,83 лв. Такава сочи да е сумата на главницата и съгласно уведомлението от ЧСИ, представено с исковата молба от ищеца.

На следващо място, намира, че задълженията, която са придобити от ответника и не са погасени в хода на изпълнителното производство, не са погасени по давност.

Сочи, че поради неизпълнение на поетите задължения по договори за кредит са инициирани заповедни производства и е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 39984/2009 г. по опис на СРС и изпълнителен лист по ЧГД № 48426/2015 г. по описа на СРС, въз основа на които е образувано изпълнително производство под номер на дело № . по описа на ЧСИ С по което още с образуването и в хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок.

Сочи, че с оглед Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г„ ОСГТК, ВКС. В този смисъл, намира, че изпълнително дело № г. по описа на ЧСИ С е било образувано към момента на действието на Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980 г., поради което давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г., когато е намерило приложение Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Твърди се, че след 26.06.2015 г. са предприети множество действия, прекъсващи давността за вземанията - както от предходния взискател по изпълнителното дело „Първа инвестиционна банка" АД /ПИБ/, така и от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както следва:

Молба от 31.05.2016 г. - молба от ПИБ за публична продан на недвижим имот на длъжницата;

На 31.03.2017 г. - наложен запор върху банкови сметки на длъжницата в „Юробанк България“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД;

2

Молба от 06.03.2019 г. - молба от ПИБ за нова публична продан на недвижим имот на длъжницата;

Молба от 29.05.2019 г. - молба от ПИБ за нова публична продан на недвижим имот на длъжницата;

Молба от 26.07.2019 г. - молба от ПИБ за нова публична продан на недвижим имот на длъжницата;

Постановление за възлгане на недвижим имот, влязло в сила на 15.11.2019 г.;

Постъпила сума в размер на 12 762,48 лв. на 17.12.2019 г. от извършената публична продан;

Молба от 29.07.2019 г. - молба от ПИБ за опис на движими вещи;

Молба от 01.03.2022 г. за конституиране по делото от „ЕОС Матрикс" ЕООД с искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжницата;

Молба от 22.03.2023 г. - молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжницата, като на 07.12.2023 г. е наложен запор в ПИБ и ОББ;

Молба от 22.03.2024 г. - молба от „ЕОС Матрикс" ЕООД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжницата;

Молба от 05.04.2024 г. - молба от „ЕОС Матрикс" ЕООД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжницата.

Сочи, че с поискването и/или извършването на всяко от посочените изпълнителни действия давността е била прекъсвана, като е започвал да тече нов срок на погасителна давност. Отделно намира, че за правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се има предвид и Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., според който давностните срокове са спрени до 20 май 2020 г. (§ 13 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. в ДВ на 12 май 2020 г.). Поради тези и останалите изложени аргументи моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения - изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С приетия доклад по делото, обективиран в определение от 01.07.2025 г. и приет за окончателен без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че: 1/ ответникът е кредитор по процесните вземания, за които са издадени изпълнителни листи по ИЛ по ЧГД 39984/2009 г. по описа на СРС, 44 състав и ИЛ по ЧГД 48426/2015 г. по описа на СРС, 66 състав; 2/ че ищецът е длъжник по образувано 3 изпълнително дело № по описа на ЧСИ С; 3/ че процесните вземания по изпълнителни листи по ИЛ по ЧГД 39984/2009 г. по описа на СРС, 44 състав и ИЛ по ЧГД 48426/2015 г. по описа на СРС, 66 състав са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 11.12.2020 г. между „ЕОС Матрикс ЕООД“ и „С.Г. Груп“ ЕАД (с правоприемник „Първа инвестиционна банка“ АД).

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за доказани.

Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорни по делото се явяват обстоятелствата дали вземанията са погасени по давност, както и дали за вземанията по изпълнителен лист от 10.02.2011 г. по ЧГД № 43311/2011 г. по описа на СРС, 39 състав са прехвърлени на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, съответно – дали ответникът е пасивно материално легитимиран да отговаря по иск за посочените вземания.

По иска по чл. 439 ГПК относно изпълнителен лист, издаден на 10.02.2011г. от СРС, 39 с- в по ч. гр. д. № 43311 от 2011 г.:

Видно от приложеното към настоящото дело изпълнителното дело няма доказателства вземанията по изпълнителен лист от 10.02.2011 г. по ЧГД № 43311/2011 г. по описа на СРС, 39 състав да са прехвърлени на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

От справката, изготвена от съдебния изпълнител с вх. № 238789/08.07.2025 г. се установява, че изп. дело № г. по описа на ЧСИ С е образувано по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД въз основа на Изпълнителен лист от 16.02.2009 г., издаден от Софийски районен съд по гр.д. № 39984/2008 г., 44 с-в и Изпълнителен лист от 19.08.2015г., издаден от Софийски районен съд по гр.д. № 48426/2015г., 66 с-в, като вземанията по посочените изпълнителни листи са цедирани на настоящия взискател по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от 19.12.2019 г.

От друга страна, изпълнителен лист от 10.02.2011 г. по ЧГД № 43311/2011 г. по описа на СРС, 39 състав е издаден в полза на „Дайнърс клуб България“ АД, като въз основа на него е образувано изпълнително дело №, което е присъединено за събиране към изп. дело № 518/2009 г. по описа на ЧСИ С, но вземанията по изпълнителния лист не са прехвърляни. Когато длъжникът се позовава на давност, както е в настоящия случай, предмет на предявения по реда на чл.439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността /така напр. Решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр. дело № 694/2019 г. по описа на III г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Доколкото с исковете по чл. 439 ГПК ищцата оспорва процесните вземания, което обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност за вземанията, т.е. претендира, че е погасено правото на кредитора взискател да се удовлетвори от вземанията си чрез принудително изпълнение върху имуществото на длъжника, следва, че предмет на делото не е несъществуване на предявеното вземане. Същевременно, в случаите на материално правоприемство поради прехвърлянето му чрез договор за цесия, при предявен иск по чл. 439 ГПК, въпросът дали ответникът по иска е кредитор или не на длъжника, е въпрос по същество на спора и следва задължително да се разгледа от съда (в този смисъл вж. Определение 504/18.10.2016 г. по ч.т.д. 1819/2016 г., ВКС, 2 т.о.) Ако се установи, че договорът за цесия не е произвел правно действие по отношение на длъжника, това е достатъчно основание предявеният иск да се отхвърли като неоснователен поради липса на пасивна материална легитимация за ответника по иска (ответникът не е кредитор на длъжника и поради тази причина не може да отговаря по предявения иск). Ето защо, в частта, касаеща вземанията по изпълнителен лист от 10.02.2011 г. по ЧГД № 43311/2011 г. по описа на СРС, 39 състав, издаден в полза на 4