Решение № 4080 от 11.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4080 гр. Пловдив, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330109723 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 против Г. К. М. ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3582,25 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. - м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 25.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

580,85 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 09.10.2023 г.; 30,60 лева - главница, дължима за дялово разпределение за периода м. 12.2020г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 25.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 7,13 лева - лихва за периода 15.02.2021 г. 09.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 442 от 18.01.2024 г. по ч. гр. д. № 765 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се твърди, че по подадено заявление била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на Г. К. М. за сума в общ размер от 4200,83 лева. В срок срещу заповедта постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите 1 искови претенции в срока по чл. 415 ГПК, за установяване съществуване на вземането за консумирана и незаплатена ТЕ за топлоснабден имот, находящ се в ***.

Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Със същите било уредено, че купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така, съгласно общите условия, топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва, ако не е заплатена в тези срокове.

Излага съображения, че претендираната сума за главница топлинна енергия за процесния период включва три компонента – топлинна енергия за консумирана битова гореща вода, топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия за отопление на процесния имот. Твърди се, че за процесния период ответникът е потребил доставяната от дружеството топлинна енергия, но същата не е заплатена.

Разпределението на топлинната енергия се извършвала по система за дялово разпределение. След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Бруната“ ООД (понастоящем „***“ ООД).

Посочва се, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да уважи исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Твърди се, че не става ясно кой компонент от топлинната енергия дължи ответникът – за сградна инсталация, топла вода, битова топла вода или отопление на имота. Сочи се, че в процесния имот от октомври 2020 г. не живее никой, че самият той от 28.06.2023 г. бил назначен за у. на СЛР- К. и живеел в този град, имотът не бил даван и под наем. Ответникът сочи още, че няма индивидуални договорни отношения с „Топлофикация София“ ЕАД.

Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Районен съд Пловдив, след като взе предвид становищата на страните 2 и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление вх.№ 58631 от 26.10.2023 г. по описа на СРС, подадено от „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 442 от 18.01.2024 г. по ч. гр. д. № 765 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив срещу длъжника Г. К. М..

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като същият в срок е подал възражение срещу издадената заповед. На заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по исков ред.

По делото е представен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 08.05.2001 г., обективиран в *** *** по описа на *** Л. Л. с район на действие РС София, от който се установява, че ответникът е собственик на апартамент № ***, находящ се в ***.

В хода на производството е приобщен и протокол от проведено на 11.08.2003 г. общо събрание на етажните собственици на адрес: ***, на което те са взели решение да се сключи договор с „Бруната България“ ООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.

Представен е договор от 2347/17.09.2003 год., сключен между ЕС като възложител и „Бруната България“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е приобщен и договор № ***, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Бруната“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.

139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното 3 възнаграждение.

От заключението на първоначално изготвената назначената по делото СТЕ, се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на адрес: ***, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средството за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Същият се отчита от служители на ищцовото дружество по електронен път на първо число от месеца. Технологичните разходи на топлинната енергия от абонатната станция се определят по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването и формулата, посочена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1. Вещото лице посочва, че сградата се топлозахранва от една абонатна станция. През исковия период абонатната станция е от индиректен тип с пластинчати подгреватели, като топлинните загуби са посочени от производителя. Технологичните разходи в абонатната станция през процесния период са изчислявани ежемесечно по наредбата и са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение. В заключението се посочва, че етажната собственост на процесния адрес е сключила договор за дялово разпределение с Бруната ООД. Посоченото дружество е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в блока, след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. За процесния период 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ответникът не е оситурил достъп на фирмата, извършваща дялово разпределение. За този период е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл. 61, т.7.3.2 от НТ По данни на фирмата, извършваща дялово разпределение, в имота се ползва топла вода и поради липса на отчет на водомер за топла вода, разходът за топла вода е изчислен на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ чл. 69, ал.2. Относно топлинната енергия, отделена за сградна инсталация, се посочва, че процесният обект е с отопляем обем от 234 м3., на база на който се разпределят разходите. За процесния период количеството топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация в СЕС е изчислено от фирмата, извършваща дялово разпределение, съгласно приложението къв чл. 61, т.7.2 от Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице посочва, че за процесния период сумата за отопление е в общ размер на 4200.59 лва, от които 217.83 лева за сградна инсталация, 2751.24 за отопление на имот и 1231.52 лева – за топла вода.

Според вещото лице, през процесния период отчитането на топлинна енергия 4 и разпределението в сградата в режим на етажна собственост, където се намира процесния обект, се извършва съобразно ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. Отчитането на топлинната енергия се извършва от топлофикация по топломер, монтиран в абонатната станция. От отчетената топлинна енергия по топломер се приспадат технологичните разходи за абонатната станция и така изчислената топлинна енергия се разпределя между потребителите на сградата ежемесечно по прогнозни данни от предходен изравнителен период. След приключване на отоплителния период се извършва отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите и се изготвят изравнителни сметки. Вещото лице посочва, че при ищеца има съхранени документи за периодичните проверка на топломера в абонатната станция съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и протоколи за тяхната смяна.

Назначена е и допълнителна съдебно техническа експертиза, видно от заключението на която и след корекция направена в с.з, след осигуряване достъп до имота и реално отчитане на топлоизмервателните уреди вещото лице сочи, че за процесния период сумата за отопление е в общ размер на 568.60 лева, от които 400.52 лева за сградна инсталация и 168.08 лева топлоенергия за отопление на имота.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;

2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.

5 положителния факт на плащането.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).