Решение № 671 от 04.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Варна, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20253110201210 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Н. ТРАВЕЛ“ ЕООД с ЕИК 116047390, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 185, представлявано от М. Н., ЛНЧ **********, депозирана от Г. С. от АК-Ст.Загора срещу Наказателно постановление № 230003441/17.12.2024 год. на Началника на

Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което за нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС вр. чл. 12, т. 3 от спогодба "Интербус“ , на основание чл. 105 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева.

В жалбата се моли за отмяна на НП, поради допуснато нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че са налице предпоставките за прилагане на нормата н а чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на случая, тъй като деянието не е с висока степен на обществена опасност и липсват данни за настъпили вредни последици. На следващо място са изложени аргументи, че не е установено пътниците, които са пътували в автобуса, да са предварително съставена група по предварително заявени условия, за които да отговаря конкретно лице, поело задължение да сключи договора и да заплати превоза, поради което и не е налице случаен превоз на пътници, за да е налице описаното в НП административно нарушение. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените по делото разноски.

1

В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява от законен или упълномощен процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки, преповтарящи съдържанието на жалбата. В жалбата и в становището се претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение, съответно в размер на 100 лв.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В писмено становище младши експерт с юридическо образование, процесуален представител на въззиваемата страна, излага аргументи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли същото да бъде потвърдено и за присъждане на разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С покана № 11-47-10238#4/15.10.2024 г. превозвачът „Н. Травел“ ЕООД бил уведомен относно извършването на тематична проверка, касаеща транспортната документация за периода от 01.05.2024 г. до 30.09.2024 г.

В хода на проверката било установено, че въззивното дружество притежава лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници с № 0470, валиден до 31.12.2026 г.

При извършена проверка по документи от служители на ОО „АА“ – гр. Варна, сред които и св.В. П. било преценено, че превозвачът „Н. Травел“ ЕООД е извършил международен случаен превоз на пътници в несъответствие с чл. 12, т. 3 от спогодба „Интербус“, като същият не е попълнил надлежно и правилно ведомост № 6/29.07.2024 г., представляваща неразделна част от Интербус книжка № 3003459. Било констатирано, че при попълването на ведомостта по извършения превоз с МПС "Мерцедес" рег. № В 5163 ВХ, в двата еднообразни екземпляра (основен и дубликат) на същите са налице несъответствия – грешно са попълнени позициите в клетка А, Б, В , т.6 –списък с пътници.

При горните констатации , на 25.10.2024 г. св. П. , в присъствието на свой колега Б.Иванов съставил срещу въззивното дружество АУАН за нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31. 1012002 г. на МТС вр. чл. 12, т. 3 от спогодба „Интербус“. АУАН бил надлежно предявен и връчен на пълномощник на дружеството, който не вписал възражения в съдържанието му. В срок по чл.44 от ЗАНН не постъпили и допълнителни възражения.

Впоследствие въз основа на така съставения АУАН, като възприел изцяло описаното в АУАН и приетата от актосъставителя правна квалификация Началникът на 2

Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, издал обжалваното НП, с което на осн. чл. 105, ал.1 от ЗАвПр на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 200 лв..

Наказателното постановление било връчено на упълномощеното от представляващия дружеството лице на 29.01.2025г.. В законоустановения 14-дневен срок-12.02.2025г., видно от пощенското клеймо, чрез наказващия орган, въззивното дружество депозирало жалба, до РС-Варна срещу горепосоченото НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заверени копия на писмо от ГДАИ до ОО "АА" – гр. Варна; поканаизвестие до управителя на "Н. Травел" ЕООД; извлечение от Търговски регистър за "Н. травел" ЕООД, ведомост № 6/29.07.2024 г., представляваща неразделна част от Интербус книжка № 3003459 (основен екземпляр и дубликат); 2 бр. пълномощни от управителя на "Н. Травел" ЕООД в полза на Н. М. И.; 2 бр. заповеди на изпълнителния директор на Изпълнителна агнеция "Автомобилна администрация"; заповед на министъра на транспорта и съобщенията; Констативен протокол за извършена тематична проверка с рег. № 11-47-10238#6/25.10.2024 г.; писмен документ с рег. № 111011007/15.10.2024 г. на ОА "Автомобилна администрация" – гр. Варна , договор за правна защита и съдействие между "Н. Травел" ЕООД и адв. Г. С. от АК – Стара Загора и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.В.П..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно Заповед № РД-08107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и съобщенията. Съгласно чл.92, ал.2 от ЗАвПр Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, 3 информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица с изключение на наказателните постановления по чл. 93а, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица. В случая компетентен да издаде НП е министърът на транспорта и съобщенията, който е овластен от закона да делегира правомощия на длъжностни лица от структурите, които ръководи. Ирелевантно е, че при издаване на заповедта е допусната непрецизност поради вписани основания по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН вместо по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“а“ от ЗАНН. Така или иначе компетентността на Министъра на транспорта и съобщенията не произтича от ЗАНН, а от специалния закон -Закона за автомобилните превози, който му дава права да делегира правомощия. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че НП е издадено от ковпетентен орган.

АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б.Иванов присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Използваната от законодателя множествена форма на съществителното име „свидетели“ не може да се обоснове извод за нередовност на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради подписването му от един свидетел. Освен това, чл. 40 ал. 4 от ЗАНН предвижда, че когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен 4 реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.

Съгласно сочената в НП санкционна разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция в размер на 200 лв.

В нарушение разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за АУАН, в същите два акта липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което да кореспондира с посочените като нарушени нормативни разпоредби.

Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Именно стриктното спазване на императивните правила е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено 5 нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.