Определение № 2893 от 03.08.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2893 гр. Варна, 03.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20213100100091 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 14348/16.06.2022 г., подадена от К. М. Д., Д. М. ЯНК. и М. К. Д., чрез адв. А.П., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 623/17.05.2022 г., постановено по настоящото дело, като в полза на адв. А.П. бъде присъдено отделно адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита на всеки един от ответниците.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Д. К. Д., чрез адв.

К.М., изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество, същата е основателна, по следните

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по повод предявени от Д. К. Д. против Д. М. ЯНК., М. К. Д. и К. М. Д. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на следните имоти: 6665 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КК на с. Тополи, община Варна с площ от 9989 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, ***, ***, ***; 170/300 ид.ч. от сграда, представляваща заведение за обществено хранене с площ от 120 кв.м., 1 изградена в ПИ № *** по КК на с. Тополи, община Варна с идентификатор № *** и *** по КК на с. Тополи.

170/300 ид.ч. от сграда, представляваща стоманобетонов склад , изградена в ПИ № *** по КК на с. Тополи, община Варна, представляващ сграда 04 по схемата на в.л. на лист 279 от делото - ремонтно хале с площ от 242 кв.м. и ограда 05 по схемата на в.л. на л. 279 от делото - депо/ склад за инертни материали с площ от 532 кв.м., придобит на основание договори за покупко-продажба, извършени с Нотариален акт № 197, том II, рег. № 9226, дело № 358 от 23.12.2010г., на 1 нотариус Светла Д.а, с рег.№ 363 от Регистъра на Нотариалната камара и Нотариален акт № 196, том II, рег. № 9224, дело № 357 от 23.12.2010г., на нотариус Светла Д.а, с рег.№ 363 от Регистъра на Нотариалната камара, доколкото горепосочените договори за покупко-продажба са сключени при персонална симулация по отношение на купувача, съгласно която привидния купувач е вписания в договорите К.Д.

Янков, а прикрития и действителен купувач е синът му Д. К. Д..

С Решение № 623/17.05.2022 г. съдът е отхвърлил предявените искове.

В резултат на това произнасяне Д. К. Д. е осъден да заплати на Д. М. ЯНК., М.

К. Д. и К. М. Д. сумата от 805лв., представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, както и на адв. А.П. Д. от АК- Варна, с ЛН **********, с адрес гр. Варна, **************** сумата от 1817.37лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38 ал. 2 от ЗА.

От представените по делото договори за правна защита и съдействие се установява, че правната помощ за защита по гр. д. № 91/2021 г. по описа на ВОС е осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Изявленията за наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Д. К. Д. за заплащане на възнаграждение в полза на адв. А.П..

По размера на възнаграждението:

Съгласно чл. 7 ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС, /т.е. за вещни спорове/ възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях.

Цитираната от адв. А.П. съдебна практика на ВКС е неотносима към 2 конкретния казус, доколкото касае произнасяне по размера на възнаграждението на адвоката на ответниците по облигационни искове с определен материален интерес спрямо всеки един от ответниците.

Независимо дали ответниците по един облигационен иск дължат разделно или солидарно, срещу всеки един от тях е предявена претенция във фиксиран размер, спрямо който се изчислява адвокатското възнаграждение – в единия случай това е частта от цялата претенция, при разделно осъждане, в другия случай това е целият размер на претенцията, доколкото при солидарно осъждане всеки един от ответниците дължи цялата сума.

Не така стои въпросът при вещните искове, където материалният интерес е данъчната оценка на предмета на иска. Предметът на иска се различава и в зависимост от вида на исковата защита, т.е. дали се предявява положителен или отрицателен установителен иск за собственост, като в зависимост от това материалният интерес може да бъде данъчната оценка на имота или на част от имота.

В конкретния случай искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца Д. К. Д. против тримата ответници - Д. М. ЯНК., М. К. Д. и К. М. Д. е положителен установителен иск и касае установяване собствеността на ищеца върху конкретно посочените имоти /ид. част от ПИ + сгради/. Различно би било правното положение при предявяване на отрицателен установителен иск. Тогава предмет на иска биха били идеалните части, притежавани от ответниците, и само тогава тези притежавани от тях права биха били основа за изчисляване на адвокатското възнаграждение на адв. Пейчева. В петитума на исковете и в диспозитива на съдебното решение по настоящото дело, тримата ответници не са посочени с конкретни идеални части, за които да се иска установяване, че не са собственици /както би било при отрицателния установителен иск/, поради което материалният интерес за тримата ответници не се явява притежаваната от тях идеална част от имота /доколкото не е предмет на претенцията/, а интересът на ответниците е в отхвърляне на иска на ищеца, касаещ целия имот, поради което адвокатското възнаграждение следва да се изчисли въз основа на данъчната оценка на имотите, предмет на претенцията /ДО на ид. част от ПИ + сгради/.

В настоящия случай е налице един интерес /от установяване на правото на собственост върху конкретен обект/, независимо спрямо колко ответника е предявен иска. Така е приел и законодателя в разпоредбата на чл. 72 ал. 1 от ГПК по отношение на определянето на държавните такси, а именно че при един интерес независимо от броя на ответниците, се дължи една държавна 3 такса. Недопустимо е да бъде прилаган един подход при определяне на държаните такси и друг при определяне на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответниците. Ответниците са в едно и също правно положение и защитата им произтича от едни и същи фактически състав, поради което е идентична, въпреки подадените три отговора.

Поради изложеното дължимото възнаграждение на процесуалния представител на ответниците е единно и се определя от материалния интерес на положителния установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

В конкретния случай има и още една особеност, а именно, че двамата ответници Д. М. ЯНК. и М. К. Д. са прехвърлили своите идеални части /4/6 ид. части и 1/6 ид. част/ на третия ответник - К. М. Д., който след прехвърлянето притежава вече 5/6 ид. части от имота, а първите двама ответници вече не притежават ид. части от имота. В случай, че адвокатското възнаграждение бъде изчислено според притежаваните от всеки от ответниците идеални части, независимо от периода на притежанието, както моли адв. Пейчева в молбата по чл. 248 от ГПК, то материалния интерес за тримата ответници е в размер на общо 10/6 ид. части /4/6 + 1/6 + 5/6 = 1 и 4/6, което е повече от 1/ или повече от материалния интерес на предявения иск, което е недопустимо. В случай, че се вземе предвид актуалния размер на притежаваните ид. части от имота, то само К. М. Д. от ответниците притежава собственост към настоящия момент /доколкото другите двама са му прехвърлили техните ид. части/ и само на него би следвало да му се дължи възнаграждение, ако се приеме, че същото се основава на собствеността на ответниците.

За пълнота следва да се посочи, че правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия по делото се преценяват от съда само при преценка за прекомерност на едно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, но не и при присъждане от съда на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна правна помощ, което следва да отговаря само на изискванията на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въпреки горните разсъждения, съдът установи следното:

В настоящото производство материалният интерес е в размер на 50 558.66лв., изчислен въз основа на представената по делото ДО на процесните имоти. Възнаграждението за процесуално представителство по предявените искове, изчислено по реда на чл. 7, чл. 5 във вр. с ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 4 възлиза на 2046,76 лв. за тримата ответници общо. Поради погрешни изчисления, с Решение № 623/17.05.2022 г. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1817.37 лв.

Поради това молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява основателна и решението следва да се измени, като бъдат присъдени разноски в размер на 2046,76 лв.

С оглед изложените мотиви и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 623/17.05.2022 г. , постановено по гр. дело № 91/2021 г. по описа на ВОС, IX състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК, като ВМЕСТО:

ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к.

„Вл.Варненчик" бл.4, вх.11, ет.5, ап. №18, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А.П. Д. от АК- Варна, с ЛН **********, с адрес гр. Варна, **************** сумата от 1817.37лв. /хиляда осемстотин и седемнадесет лева и 37 ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК във вр.с чл. 38 ал. 2 от ЗА.

ДА СЕ ЧЕТЕ:

ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к.

„Вл.Варненчик" бл.4, вх.11, ет.5, ап. №18, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А.П. Д. от АК- Варна, с ЛН **********, с адрес гр. Варна, **************** сумата от 2046.76 лв. /две хиляди четиридесет и шест лева и 76 ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК във вр.с чл. 38 ал. 2 от ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5