Решение № 461 от 16.09.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Кърджали, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20265140100075 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС от А.А.Р. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** чрез адв. Д. Ш. от АК-Кърджали срещу А. Т. Д., ЕГН ********** и Ш.Х.Д.., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***** да прекратят неоснователните си действия, изразяващи се в недопускане ищцата да преминава през стьлбищната клетка, водеща към таванското помещение на изградената в ***** по кадастралния и регулационен план на с*****, двуфамилна жилищна сграда с висок призем, с които действия й пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху ½ ид.ч. от таванското помещение на сградата и да го ползва по предназначение.

В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на Нотариален акт ***** на нотариус при PC - Кърджали и наследствено правоприемство ищцата е собственик на недвижим имот, обособен като самостоятелен жилищен обект, представляващ първи етаж от двуфамилна жилищна сграда с висок призем, със застроена площ на етажа 117.60 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна и коридор на етажа, с отделен вход от източната страна, заедно с три складови помещения в приземния етаж, който е с отделен вход от източната страна, с полезна площ 70 кв.м., както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, построена с отстъпено право на строеж върху ***** по кадастралния и регулационен план на с*****, одобрен със Заповед ***** на кмета на О*****К****, при граници на ПИ: *****. Ищцата сочи, че вторият жилищен етаж, обособен като самостоятелен обект, с отделен вход от западната страна, както и че 1/2 ид.ч. от общите части от описаната жилищна сграда, са собственост на ответниците А. и Ш.Д. Заявява, че преди закупуването на описаният имот от двамата настоящи собственици и обособяването му на два самостоятелни жилищни обекта, достъпът до двата 1 жилищни етажа и подпокривното пространство на сградата, ползвано за складови нужди, се е осъществявал по стълбищна клетка, разположена в западната част на сградата, като от нейния етаж е имало осигурен достъп до стълбищната клетка чрез врата, находяща се в коридора на първия жилищен етаж. Ищцата твърди, че след закупуването на етажите от двамата нови собственици тази врата е била зазидана и достъпът от собствения й жилищен етаж към съществуващите общи стълби на сградата е бил преустановен, поради което стълбите, които са общи части на сградата, която е в режим на етажна собственост, са останали изцяло във владение само на единия от собствениците, а именно на ответниците. Сочи, че подходът към стълбището, който е на нивото на призема се заключва от тях и те отказват да й предоставят ключ, както и отказват да й разрешат да преминава по стълбите, дори ако тя премахне масивно изградената преграда на съществуващата по проект врата на нейния коридор. По този начин ищцата сочи, че е лишена изцяло от възможостта да ползва както стълбищната клетка, така и другите припадащи й се общи части от сградата, в това число и подпокривното пространство. Заявява, че таванското подпокривно пространство на сградата не е разделено на отделни помещения, а е предвидено като общо пространство, използвано за складови нужди на собствениците на отделните обекти. Ищцата сочи, че въпреки, че е била лишена от възможността на ползва подпокривното пространство по предназначение, през 2019 г. се е включила финансово при извършване на основен ремонт на покрива и на пространството под него. Заявява, че създадената фактическа ситуация е пречка да упражнява спокойно правото си на собственост в пълен обем, както и се създават неудобства за нея, които надхвърлят обичайния обем по смисъла на чл. 50 и чл. 53 от ЗС.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба, с който ответниците оспорват допустимостта на иска, поради липса на предмет, върху който се желае да бъдат преустановени описаните неоснователни действия от ищцата, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба твърди, че няма достъп до подпокривното пространство, а с петитума на исковата молба претендира съдът да постанови прекратяване на неоснователните действия, изразяващи се в недопускането й да преминава през стълбищната клетка, водеща към таванското помещение. Оспорват иска и по основание. Не оспорват ,че ищцата на основание нотариален акт ***** на PC-Кърджали е собственик на подробно описания в същия недвижим имот. Оспорват обстоятелството, че са преградили и зазидали вратата, която е осигурявала достъп от приземния етаж на ищцата към жилището на втория етаж, като сочат, че към датата на закупуване на втория етаж, посочената врата е била зазидана. Оспорват обстоятелството, че ищцата е лишена изцяло от възможността да ползва стълбищната клетка, в това число и подпокривното пространство. Оспорват обстоятелството, че таванското подпокривно пространство се използвало за складово помещение, защото същото не е било разделено на отделни помещения. Оспорват обстоятелството, че ищцата била лишена от възможността да ползва подпокривното пространство по предназначение. Оспорват обстоятелството, че ищцата е заплатила изцяло дължимите от нея разноски по ремонта на покрива и подпокривното пространство, като сочат, че е изплатила само част от разходите за ремонта за закупени керемиди и дървен материал. Ответниците твърдят, че заключването на входната врата от западната страна на сградата не представлява неоснователни действия създаващи пречки на ищцата за достъп до 2 подпокривното пространство, защото този вход е самостоятелен даващ достъп на ответниците до техния недвижим имот,находящ се на втория етаж от сградата, а ищцата има свой самостоятелен вход за нейния собствен първи приземен етаж от източната страна на сградата. Ответниците заявяват, че подпокривното пространство не е било обособено и използвано от тях за складово помещение, че в нотариалните актове не се съдържат клаузи за разпределяне на общите части, както и липсва доброволна или съдебна делба на процесния имот, както и липсва протокол за разпределение на ползването, че сградата няма обособено таванско помещение, че заключената врата водеща до стълбищната клетка представлява самостоятелен вход към собствения им недвижим жилищен имот със самостоятелна адресна регистрация различна от тази на ищцата.

В съдебно заседание ищецът моли да се уважи иска, претендира разноски. Ответникът моли да се отхвърли иска и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение ***** в което е инкорпориран проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения на страните, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищцата е собственик на първи етаж от двуфамилна жилищна сграда с висок призем, със застроена площ на етажа 117.60 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна и коридор на етажа, с отделен вход от източната страна, заедно с три складови помещения в приземния етаж, който е с отделен вход от източната страна, с полезна площ 70 кв.м., както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, построена с отстъпено право на строеж върху ***** по кадастралния и регулационен план на с*****, одобрен със Заповед *****, при граници на ПИ: *****, а ответниците са собственици на втория жилищен етаж. Безспорен факт е и че ответниците са собственици и на 1/2 ид.ч. от общите части на сградата.

Спорен по делото е въпросът дали стълбищната клетка на двуетажната двуфамилна къща построена с отстъпено право на строеж върху ***** по кадастралния и регулационен план на с*****, одобрен със Заповед ***** на кмета на О*****К**** са общи части по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС.

Вещото лице по приетата без възражения СТЕ дава заключение, че стълбищната клетка на двуетажната дфуфамилна къща представляваща сграда с идентификатор *****, разположена в ПИ с идентификатор *****, представлява обща част на сграда по естеството и предназначението си съгласно чл. 38 и чл. 40 от ЗС, както и че към датата на изготвяне на експертизата достъпът до и ползването на подпокривното пространство се осъществява само и единствено от ответниците, като собственици на втория жилищен етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда. По отношение на общото таванско помещение, което в момента е подпокривно пространство, вещото лице дава заключение, че то може да се обособи в складови помещения, както и в жилищни помещения след проектиране, промяна на предназначение и довършителни СМР.

Не е предмет на делото с оглед петитума на исковата молба съществуването на връзка до стълбищната клетка чрез врата находяща се в коридора на първия жилищен етаж на ищцата, поради което не следа да се излагат мотиви в тази част.

3

Вещото лице заключава, че подхода към жилищните етажи и таванския етаж следва да се осъществява от вътрешното стълбище, което е обща части по естеството и предназначението си съгласно чл. 38 и чл. 40 от ЗС. Безспорно в случая, в описаната двуетажна сграда, етажите принадлежат на различни собственици. Действително в Нотариален акт ***** на нотариус при PCКърджали е посочено, че първият етаж е със самостоятелен вход от източната страна, но не е посочено изключението по чл. 38, ал. 2 от ЗС, а именно, че главната входна врата и стълбищната клетка обслужват само втория етаж от къщата поради, което не са общи части. Такова изключение не е предвидено и в Договора за доброволна делба от ***** с вх. ****г., ***** по описа на СВ при РС-Кърджали на описаната двуфамилна двуетажна жилищна сграда извършена от прехвърлителите на страните на етажите ведно с по ½ ид.ч. от общите части на сградата. Всъщност с описания договор за доброволна делба, въз основа на който страните по него са продали собствеността на настоящите страни по делото, ответниците и съпругът на ищцата стават съсобственици на двуетажната сграда, като всеки притежава по един етаж от същата заедно с придадените към складови помещения от приземния етаж, ведно с принадлежащите им общи части от къщата. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗС дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост, която в случая е възниканал с договора за доброволна делба от *****, като по-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете.

В случая е безспорно, че двуетажната къща се състои от два самостоятелни жилищни обекта (етажи) всеки с площ от 117,60 кв.м., както и от принадлежащи към тях общо пет складови помещения от приземния етаж, което обуславя извода, че дяловете на отделните собственици в общите части на къщата са равни. В Решение № 50 от 03.07.2020 г. по гр. д. № 2787/2019 г. на ВКС, I ГО е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са стълбите, площадките, външната входна врата на сградата. По естеството си същите служат за общо ползване - видът им ги определя като предназначени за осигуряване на достъп от дворното място/улицата към индивидуалните обекти в сградата и придадените към тях тавански и избени помещения, както и за осигуряване на изход от индивидуалните обекти до дворното място/улицата. Отпадане на статута им на обща част по естеството си и изключването им от съсобствеността чрез приобщаването на същите или на съответни реални части от тях към индивидуалните обекти на собственост на всеки от етажите може да стане чрез преустройство, направено със съгласието на всички етажни съсобственици и въз основа на одобрен инвестиционен проект, но не и с фактически действия на етажен собственик (включително и чрез фактически действия, изразяващи се в заключване на входната врата на сградата, лишаване на останалите етажни собственици от достъп през нея и стълбите до притежаваните от тях индивидуални обекти монтиране на незаконни външни стълби и външни входни врати към съществуващите на всеки от етажите самостоятелни обекти и др.). До отпадане статута на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС на входната врата на сградата, стълбите и междуетажните площадки и изключването им от съсобствеността, всеки етажен собственик има право на свободен достъп до тях и на ползването им по предназначение. Затова действията на етажен собственик, лишаващи друг етажен собственик от 4 достъп през входната врата на сградата и стълбите до неговия индивидуален обект на собственост или до тавана, или затрудняващи този достъп, са неправомерни, създават пречки за упражняване правото на собственост върху самостоятелните обекти в сградата и засегнатият етажен собственик може да защити правата си с предявяване на иск по чл. 109 ЗС.