Акт № 3373 от 15.08.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Определение №

Номер

Година

24.1.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

01.17

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Мая Маркова дело номер

20124100600694 по описа за

2012 година

С определение № 882 от 29.11.2012 година, постановено по ЧНД № 1123/2012 година Г. районен съд е определил на И. И. О. едно общо наказание от девет месеца лишаване от свобода измежду наложените му с влезли в сила присъди по НОХД № 186/2012 г. на РС Л., НОХД № 361/2012 г. на ВТОС и НОХД № 893/2012 година на РС Г. О.

На основание чл.24 НК увеличил така определеното общо наказание с три месеца лишаване от свобода като постановил О. да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим в затворническо общежитие или затвор от закрит тип.

На основание чл.25 ал.2 НК приспаднал от определеното общо наказание изтътряното от О. наказание лишаване от свобода по присъдата по НОХД № 186/2012 година на РС Л.

Недоволен от определението останал осъденият И. О., който като го обжалва твърди, че същото в частта, в която определеното му общо наказание е увеличено с три месеца е несправедливо. Моли съда да отмени определението в тази му част.

Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да постанови определение, с което да потвърди обжалваното като правилно и законосъобразно.

Жалбоподателят лично в съдебно заседание поддържа жалбата си, така както е заведена. Защитникът на същия излага съображения, че приложението на чл.24 НК няма императивен характер и моли въззивния съд да уважи жалбата на осъдения.

В. окръжен съд след като провери определението по повод жалбата, взе предвид събраните по делото доказателства, исканията и доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от приложените по ЧНД № 1123/2012 година писмени доказателства (справка за съдимост и бюлетини за съдимост) жалбоподателят О. е осъждан с влезли в сила присъди шестнадесет пъти. Към 15.02.2011 година жалбоподателят е изтърпял наложените му наказания по тринадесет присъди.

За извършени след изтърпяването на наказания по тези присъди престъпления О. е осъден с влезли в сила присъди както следва:

С присъда по НОХД № 186/2012 г. на РС Л. за извършено на 16.02.2012 година престъпление на шест месеца лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 27.06.2012 г.

Със споразумение по НОХД № 361/2012 година на ОС В. Т., за извършено на 22.03.2012 година престъпление на девет месеца лишаване от свобода. Определението е влязло в сила на 07.08.2012 година.

С присъда по НОХД № 893/2012 година на РС Г. О. за извършено на 08.04.2012 година престъпление на девет месеца лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 17.10.2012 година.

Като взе предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.25, вр.23 НК. Престъпления по описаните присъди са извършени в периода 16.02. – 08.04.2012 година, като първата влязла в сила присъда е тази по НОХД № 186/2012 г. на РС Л., а именно на 27.06.2012 година. Т.е. жалбоподателят е извършил три престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

Най-тежкото определено наказание на жалбоподателя е това от девет месеца лишаване от свобода и съгласно разпоредбата на чл.23 ал.1 НК на съшия следва да бъде наложено общо наказания в този размер.

Както бе посочено по-горе жалбоподателят е осъждан извън групираните присъди още тринадесет пъти. Същият е изтърпял наказание лишаване от свобода и освободен на 15.02.2012 година. Първото престъпление по групираните присъди е извършено на 16.02.2012 г. – на следващия ден. С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.24 НК. Цялостната пристъпна дейност на жалбоподателя, престъпленията които е извършвал (такива с висока обществена опасност), обстоятелство, че е започнал да върши престъпления непосредствено след освобождаването му от затвора дават основание на съда да приеме, че и най-високото наложено наказание няма да изпълни целите, предвидени в чл.36 НК. В този смисъл и оплакването на жалбоподателя е неоснователно. Определеното увеличение от три месеца е по-ниско от половината на определеното общо наказание, поради което е и справедливо.

Съобразявайки писмо № 668/08.11.2012 година на З. Л., от което е видно че жалбоподателят е изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца по НОХД № 186/2012 година и разпоредбата на чл.25 ал.2 НК съдът намира, че същото следва да бъде приспаднато от определеното общо наказание.

Като взе предвид гореизложеното В. окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното В. окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 882 от 29.11.2012 година, постановено по ЧНД № 1123/2012 година от Г. районен съд като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Определение

2

38AAF5366CC43AFEC2257AFD004C2BD7