Решение № 69 от 12.02.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Ловеч, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20254310101230 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съдът е сезиран с ИМ, подадена от В. И. В., с адрес: ***, представляван от проц.представител – адв. С. С. от САК против „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“, представлявано от пълномощниците си Валентин Ангелов Гълбов, Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров.

Наведени са твърдения, че н а *** г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който се е задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва:

Размер на кредита – 10 536,71 лв;

Общ размер на кредита 14 297,12 лв, от които – 10 536,71 лв. – реално усвоена сума на заема, 3 760,41 лв. – общ размер на застрахователната премия;

ГПР – 34,30%;

Лихвен процент на кредита – 34,40%

Брой погасителни вноски – 60;

Размер на месечната погасителна вноска – 466,04 лв.

-обща сума, дължима по кредита – 27 962,27 лв.

Ищецът счита, че процесният ДПК е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че ДПК не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни клаузи.

Излага, че н чл.22 от ЗПК са предвидени няколко хипотези на

1 недействителност на договорите за потребителски кредит, като счита, че в настоящия случай процесният ДПК е недействителен поради наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл.22 от ЗПК.

Твърди, че договорът не е съставен по ясен и разбираем н. за потребителя начин, тъй като не е ясно например как е формирана всяка месечна вноска. Счита, че не е ясно защо при отпуснат заем в размер на 10 536,71 лв., лихвен процент от 30,40% от ГПР от 34,30% крайната дължима от ищеца сума възлиза на 27 952,27 лв., т.е. оскъпяването е в порядъци, далеч надхвърлящи допустимия от закона ГПР от 50%.

Намира, че от гореизложеното следва, че ищецът е бил подведен още изначално от икономически по-силната страна – кредитора, че сключва договора при посочените параметри – 30,40% възнаградителна лихва и 34,30% ГПР. Отделно от гореизложеното, счиита, че неяснота възниква и при тълкуването на това какво точно съдържа месечната погасителна вноска като компоненти, тъй като е посочена като обща стойност от 466,04 лв., но не е ясно дали е само главницата, но и „застрахователната премия“ всъщност не са обща главница от 14 297,12 лв. и не се олихвява наред с посочената чиста стойност на заема, което е недопустимо.

Твърди се, че в процесния ДПК липсва ясно посочен лихвен процент на ден, което се явява неизпълнение на задължителните изисквания на ЗПК, водещи до пълна недействителност на договора. Изтъква, че в чл.22 от ЗПК е предвидено, че ако не са спазени изискванията на чл.11, ал. 1, т.7-12, ДПК е недействителен. Счита, че при липса на конкретен погасителен план, в който ясно да са разписани отделните плащания във всяка анюитетна вноска, а именно – каква част от нея представлява главница, каква – възнаградителна лихва, каква такса или други вземания на кредитора, Договорът е недействителен.

Поддържа, че в липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 34,30%., освен лихвен процент от 30,40%. Отбелязва, че е посочен лихвен процент от 30,40%, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора и какво друго е включено в ГПР.

Твърди, че в случая при определяне на ГПР по кредита не е посочен разхода за застрахователна премия. В този смисъл би следвало ГПР да е с размер, равен на възнаградителната лихва, т.е. да възлиза на 34,30%, а той не е, поради което счита, че договорът е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Намира, че неяснотата относно начина, по който ГПР е формиран, води и до неяснота относно включените в него компоненти. При това положение не може да бъде извършена преценка и дали ГПР няма да надхвърли законоустановения максимален размер, регламентиран в ЗПК. Счита, че след като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора съгласно изискванията на 2 чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и последният е недействителен – чл.22 от ЗПК.

На следващо място, счита, че клаузата, предвиждаща задължителна застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ е нищожна, като развива подробни аргументи. Позовава се и на задължителната за съдилищата съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС по дело С-714/22, постановено на 21.03.2024 г. Счита, че според горецитираното Решение на СЕС т.нар.

„Застрахователна премия“ представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. Същата следва задължително да бъде включени в общите разходи по кредита, формиращи окончателния размер на ГПР.

На последно място счита, че нищожна поради противоречие с добрите нрави е и клаузата, в която възнаградителната лихва е фиксирана на 30,40%, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва, до който се чита, че договорната лихва не накърнява добрите нрави.

В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да Прогласи недействителността/нищожността на Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен между ищеца В. И. В. и ответното дружество – „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност и ако съдът приеме, че прооцесният ДПК е действителен, моли да прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него, а именно – клаузата, вменяваща задължение на ищеца В. И. В. да заплаща застрахователна премия за застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill)“в размер на 3 760,41 лв, както и клаузата, регламентираща договорна лихва в размер на 30,405.

Претендирани са и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Счита, че предявените искове са допустими, но следва да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни по подробно изложените в отговора съображения. С отговора са оспорени като неоснователни предявените искове с правно основание по чл.11, ал.1, т.10 и т.11 и т.12 вр. с чл.22 от ЗПК, като са изложени подробни аргументи. Оспорено е също и твърдението, че клаузата за заплащане на застраховката е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, както и че заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК. Счита, че клаузата на чл.7 от ДПК не е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като: не е сключена във вреда на кредитополучателя, а при наличие на пълно и информирано съгласие от негова страна а сключване на застрахователния договор; отговаря на изискването за добросъвестност и не води до неравновесие между правата и задълженията на Банката и кредитополучателя.

Подчертава, че ако застраховката е била задължителна за сключването на договора за кредит, то следва и нейното поддържане за срока на кредита да бъде задължително и потребителят да няма възможност да я прекрати без да претърпи санкция за това. Счита, че незадължителният характер на застраховката се обуславя от пълната свобода на потребителя 3 да прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било последици в договора за кредит. Предвид изложеното, а именно, че застраховката не е била условие за сключването на основния договор, същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя, факта, че последната е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния договор за кредит, съобразявайки разписаното в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, счита, че в настоящия случай застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР. На следващо място, с отговора са оспорени твърденията на ищеца, че процесният договор е в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като не е посочен лихвения процент на ден.

Развити са подробни аргументи. Представена е справка от системите на Банката, установяващи платените и погасените суми от страна на ищеца.

В заключение ответникът моли съдът да приеме, че ДПК № *** от *** г. е в унисон с разпоредбите на ЗПК и не са налице обстоятелствата по чл.22 от ЗПК за обявяването му за недействителен. В тази връзка моли предявените искове като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи така предявения иск и признае на осн. чл.22 от ЗПК, че процесният ДПК е недействителен, то на основание чл.23 от ЗПК, правна последица от такова решение е кредитополучателят да дължи връщане на чистата стойност на усвоения кредит – реално усвоената сума по кредита. Твърди, че към момента на завеждане на иска платената от ищеца сума по процесния договор за кредит е в размер на 4 216.07 лв, съгласно представената справка за извършени плащания. Размерът на чистата стойност на кредита, по смисъла на чл.23 от ЗПК е 10 536.71 лв. т.е. непогасената от ищеца „чиста“ стойност на кредита е в размер на 6 320.64 лв. С оглед на предходното и на основание чл.23 от ЗПК моли В. И. В. да върне на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД сумата от 6 320.64 лв., представляваща чиста стойност на кредита невъзстановена от ищеца по процесния ДПК.

На основание чл.103 от ЗЗД прави изявление за прихващане на насрещно дължими суми, до погасяването на по-малката сума, а именно – присъдените в полза на ищеца разноски по това дело, вкл.и адвокатско възнаграждение с дължимата и неплатена чиста стойност на кредита в размер на 6 320.64 лв. Моли, съдът да не присъжда разноски на ищцовата страна, в условията на алтернативност, да не издава изпълнителен лист за присъдените на ищеца разноски, като приеме, че по силата на направеното с отговора възражение за прихващане същите са приспаднати към дължимите към Банката суми за погасяване на главницата по процесния договор. В случай, че съдът приеме за доказано извършването на разноски от ищеца по делото, прави възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК и моли съдът да намали адвокатския хонорар до справедливия минимум. Моли, в полза на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП в размер на 360.00 лв. В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли за присъждане на разноските в полза на ответника по съразмерност и след компенсация.

4

В с.з. ищецът В. И. В. не се явява и не се представлява. Преди заседанието по същество е постъпила молба - становище от упълномощения адв. С. С., с която моли съдът да уважи предявения иск като основателен и доказан. Изложени са подробни съображения.

Претендира разноски по делото, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът –„ ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД – гр. София не изпраща представител в о.с.з.

Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че на 23.10.2024 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, от една страна като Кредитор, и В. И. В., от друга страна, като Потребител, е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ищецът е получил сумата от 10536,71 лв.

(чистата стойност на кредита). В чл.7.1 е посочено, че се дължи и застрахователна премия от 3760,41 лв. по застраховка – живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ и така общият размер на кредита става 14297,12 лв., със срок на договора за кредит: 05.11.2029 г.Съгласно чл.9.1, лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 30,40%. Лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. С клаузата на чл.10 от договора е уговорено, че Годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ е 34,30%, а общата сума, дължима от потребителя възлиза на 27962,27 лв.