Решение № 767 от 30.06.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. Горна Оряховица, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20244120102233 по описа за 2024 година

Образувано е по предявени от "Юробанк България" АД /ищец/ срещу М.

П. П. /ответник/ установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1966/2023 г. по описа на РС-гр. Г. Оряховица, както следва:

- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за установяване съществуване на вземане за сумата 23 951,19 лева - непогасена главница, дължима по договор за банков кредит № FL1244788/22.12.2021 г., в едно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 417 ГПК– 26.07.2023 г., до окончателното плащане;

- иск с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 3, ал. 1 от Договора за установяване съществуването на вземане за сумата от 2 399,95 лв. – възнаградителна лихва за периода от 22.07.2022 г. до 26.05.2023 г.;

- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 430,70 лева мораторна лихва върху главницата за заемна сума за периода 22.06.2023 г. 11.07.2023 г.;

- иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за установяване съществуване на 1 вземане за сумата 87 лева – обезщетение за уведомяване за периода 17.01.2023 г. до 15.06.2023 г. и на основание чл. 2, ал. 2 и чл. 5, т. 2 от договора– такси в размер на сумата 196 лева.

Ищецът - "Юробанк България" АД, твърди, че между него и ответника М. П. П. от гр. Г.О. е сключен договор за банков кредит № FL1244788/22.12.2021 г. Заявява, че по силата на договора на ответника била отпусната сумата в общ размер от 25 000 лева, с краен срок за погасяване 22.12.2029 г., 96 погасителни вноски, платими до 22-ро число на месеца.

Посочва, че предоставената сума е усвоена изцяло на 22.12.2021 г. Счита, че кредитът е в просрочие. Поради неизпълнение в срок – първа просрочена вноска на 22.06.2022 г., и съгласно т. 14.1 от договора, вр. чл. 60 ЗКИ, банката обявила целият остатък по кредита за предсрочно изискуем, без да прекратява действието на договора. Обосновава правен интерес от депозиране на исковата молба с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и поради ненамиране на длъжника на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска от съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от особения представител назначен на ответника, а именно адв. П. Н. от ВТАК, с който оспорва предявените искове. Прави възражение за нищожност на Договора поради наличието на неравноправни клаузи в него по смисъла на ЗЗП – относно начина на определяне на лихвения процент и ГПР по заема, плащане на неустойка поради неизпълнение на задължение за обезпечаване на заема, начисляване на допълнителни такси и разноски за събиране на вземането. Намира, че ответникът не е имал възможност да се запознае с клаузи от договора при неговото сключване, че не е имал възможност да влияе върху съдържанието на същия. Позовава се на чл.

13а, т. 6 от ДР на ЗЗП, намирайки, че процесният договор е бланков. Посочва, че от клаузите в договора не може да се определи, по каква методика и начин се формира ГПР. Счита че ГПР е по-висок от петкратния размер на законната лихва и се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Изложените аргументи, според особения представител назначен на ответника, обосновават недействителността на процесния договор. Отделно акцентира върху обстоятелството, че настъпилата предсрочна изискуемост не била оповестена 2 по надлежния ред на ответницата.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч. гр. д. № 1966 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2023 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.10.2023 година е издадена Заповед № 887 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника М. П. П.. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

От представения като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № FL1244788 от 22.12.2021 г., се установява, че между страните е сключен договор, по силата на който банката е предоставила на ответника заем в размер на 25 000 лв. за текущи нужди, като заемополучателя се е задължил да върне заедно с дължимие лихви, в срокове и при условията на договора.

В чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора страните уговорили размер на възнаградителната лихва, която през първите 12 месеца била в размер на 5,600%, а за остатъка от периода, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 се дължала променлива лихва в размер на 5, 600 %, представляваща сбор от референтния лихвен процент „прайм“ на банката, за съответния период на начисляване на лихвата плюс фиксирана надбавка.

Годишния процент на разходите, съгласно чл. 3, ал. 8 по отпуснатия кредит, бил в размер на 8,28 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, била в размер на 33 832,54 лв., изчислена към момента на отпускане на кредита. Кредитът се погасявал на 96 месечни анюитетни вноски всяка от които в размер на 342,24 лв.

Според уговореното в чл. 5 от договора кредитополучателя дължи такса в размер на 200 лв. за оценка на кредитоспособността, месечна такса за обслужване на разплащателната сметка в размер на 3,50 лв. и такси свързани с допълнителни услуги. Крайният срок за погасяване на кредита бил последната падежна дата – 22.12.2029 г.

3

С писмо с № Изх. – 48455/12.12.2022 г. от банката е обявена на кредитополучателя предсрочната изискуемост на кредита по договор № FL1244788 от 22.12.2021 г., т.к. кредитополучателят бил в неизпълнение в уговорения срок на месечна вноска с падеж 22.06.2022 г. и следващите, и е прекратил действието на договора.

Видно от приложените по делото протокол за действия на връчител към ЧСИ Сия Халаджова от 09.01.2023 г. на 13.12.2022 г.(стр.21) на адреса посочен от ответницата – гр. С., ул.*** е залепено уведомление поради ненамирането й, като в двуседмичния срок от залепянето длъжникът не се е явил за получаване на книжата. Същата процедура е извършена и от връчителя при ЧСИ В. Георгиев от 21.06.2023 г., като видно от протокола е, че на 10.05.2023 г. на постоянния и настоящ адрес на ответницата е залепено уведомление, поради ненамирането й на адреса, като в двуседмичния срок от залепянето длъжникът не се е явил за получаване на книжата.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че по процесния договор е усвоена главница в размер на 25 000 лв., с която на 22.12.2021 г. е била заверена разплащателната сметка на ответницата.

Ответницата е погасила изцяло 5 месечни вноски и частично 6-та, като общия размер на постъпленията е 1 940,65 лв. Към датата на изготвяне на експертизата ответникът е в просрочие на вземания по пера, както следва:

-Главница в общ размер на 23 951,19 лв.;

-Договорна (възнаградителна) лихва в общ размер на 1 924,62 лева – от 22.07.2022 г. до 26.05.2023 г.;

-Мораторни лихви в общ размер на 47,39 лева – от 22.06.2023 г. до 11.07.2023 г.;

-Начислени и неплатени разноски (обезщетение за уведомяване) в общ размер на 87 лв., в това число: на 17.01.2023 г. начислени разноски на стойност 24,00 лв. и на 15.06.2023г. начислени разноски на стойност 63,00 лева;

-Такси по договора в общ размер на 177,50 лева, начислени за периода от 24.06.2022 г до 23.05.2023 г.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

4

С предварителния доклад по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че по исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит; че кредиторът е предоставил, респ. длъжникът е усвоил сумата по отпуснатия кредит; че е упражнено от кредитора правото да обяви вземането си за предсрочно изискуемо, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните суми. С оглед оспорванията от ответника за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, в тежест на ищеца е да докаже, че оспорените клаузи са валидни /по арг. от чл. 146, ал. 4 ЗЗП/.

Страните не спорят, че между “Юробанк България“АД“ АД, като кредитор, и М. П. П., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № FL1244788 от 22.12.2021 г., по силата на който банката е заверила сметката на ответника със сумата от 25 000 лв., а кредитополучателят се е задължил да възстанови дадената в заем парична сума, съобразно уговореното в договора, с дължимата договорна възнаградителна лихва, както и факта на усвояване на кредита от кредитополучателя.

Ето защо, за кредитополучателя е възникнало задължение за погасяване на кредитното задължение по начина и в сроковете/22.01.2022 г. до 22.12.2029 г./, уговорени с процесния договор.

На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, се установява, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си за погасяване на дължимите суми в съответствие с уговореното в договора, поради което на основание чл. 14, ал. 1 то същия банката е упражнила правото си да обяви усвоените и непогасени вземания за предсрочно изискуеми.

Видно от експертизата е, че за периода от 22.06.2022 г. до датата на изготвяне на експертизата ответникът не е погасявал задълженията си.

Съгласно разясненията, дадени с т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, за настъпването на предсрочната изискуемост са необходими две групи предпоставки – обективни /неплащането на две или повече вноски на падежа, ако банката обявява кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, неизпълнение на други задължения по договора – неплащане на главница, 5 лихва; забава в плащанията – така, както са уговорени в договора за кредит/ и субективни /упражняване на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем/. Субективният елемент се изразява във волеизявление на кредитора за обявяване на кредита за кредита за предсрочно изискуем, което следва да е достигнало до длъжника. В този случай предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.Предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при пълно или частично спиране на плащанията на задълженията по договора за кредит, а е обусловена от упражняването на субективното право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.

С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент неплатеният остатък по кредита е изискуем по отношение на кредитополучателя.

В случая, от доказателствата по делото се установява, че е налице забава в погасяването на анюитетните месечни вноски, включващи главница и лихва, считано от 22.06.2022 г. за главницата и 22.07.2022 г. за лихви, или към датата на обявяване на предсрочната изискуемост 26.05.2023 г. това са 11 непогасени месечни вноски, поради което са били налице обективните предпоставки по чл. 14, ал. 1 от процесния договор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.