Решение № 865 от 20.11.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Благоевград, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100959 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№959/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба на С. Г. Т., ЕГН **********, гр.Бпротив „С, седалище и адрес на управление гр.С представлявано от Н

С исковата молба са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №775319, евентуално на клаузата на чл.6.2. от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, поради противоречие със закона /на ЗЗП и ЗПК/, евентуално заобикаляне на закона /на ЗПК/ и накърняване на добрите нрави, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.146 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК. Предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит е съединен в условията на обективно кумулативно съединяване с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 179.08 лв., представляваща платена без основание сума по нищожната договорна клауза за неустойка, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между С. Г. Т. в качеството му на заемополучател и „Сити кеш“ ООД в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем Кредирект №775319/02.12.2022г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 700 лв., платим на 8 месечни вноски, с краен срок за погасяване 02.08.2023г., при посочен договорен лихвен процент от 40.05% и ГПР от 48.36%. Съгласно чл.6.1. от договора заемополучателят се задължава в срок от 3 дни да обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчители, за които са поставени множество условия, които според ищеца били изначално неизпълними. Неизпълнението на посоченото задължение създавало задължение за заемополучателя да заплати прекомерно висока неустойка в размер на 614.32 лв., на основание чл.6.2. от договора.

Твърди се, че уговорената неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което е нищожна. Сочи се, че въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневен срок, още със сключването на договора му била начислена горепосочената неустойка в размер, надхвърлящ многократно позволения от закона размер на ГПР. Същата била включена в погасителния план още в самото начало. Сочи се, че включената в погасителния план неутойка по същество представлявала скрита лихва и следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР. С включване на посочената сума под формата на неустойка се целяло заобикаляне на 1 забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК. Ако кредиторът действително бил искал да му се осигури обезпечение, то следвало да го е изискал преди предоставяне на кредита.

На следващо място се твърди, че неустоечната клауза била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Били нарушени основните принципи на договорната свобода по чл.9 от ЗЗД, на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Процесната неустойка била предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не на същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Била в размер блисък до стойността на предоставения заем, без да ставало ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам бил оценил кредитоспособността на длъжника и одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечение. С уговарянето на тази неустойка заемодателят целял единствено да се обогати.

На следващо място, с неустойката се заобикаляла разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок. Тези вреди обаче се обезщетявали чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК, поради което подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо.

Твърди се, че неустоечната клауза била нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП поради неравноправния й характер – същата задължавала потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано висока неустойка.

Твърди се, че целият договор за потребителски кредит бил недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради непосочване в договора на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, което водило до недействителност и на самата неустоечна клауза. В случая съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизали в него, с цел заобикаляне на ограниченията на ЗПК, следвало да се тълкува като цялостно неизпълнение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и водило до недействителност на целия договор съгласно чл.22 от ЗПК.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Сити Кеш“ ООД оспорва предявения иск като неоснователен. Навежда се, че неустоечната клауза не е част от същественото съдържание на договора, поради което на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД недействителността на клаузата не води до нищожност на целия договор. Настоява се, че всички условия на договора вкл. клаузата за неустойка са индивидуално договорени между страните, като на кредитополучателя е предоставена пълна, точна и ясна информация за параметрите на договора. Сочи се, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора съгласно чл.28, ал.5 от ОУ и чл.29 от ЗПК, изрично посочено и в СЕФ, в случай, че е преценил, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия. Същият е имал възможност и да поиска удължаване на тридневния срок или да предостави заместващо обезпечение. Твърди се, че длъжникът не се е възползвал от нито една от тези възможности, усвоил е кредита, като целта му е била да води множество съдебни производства с цел обогатяване чрез присъждане на разноски. Последният доброволно и предсрочно в кратък срок след сключването на договора – един месец след сключването, изцяло погасил кредита. Настоява се, че с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно, като впоследствие заведе искове за недействителност на договора и на неустоечната клауза. Същият е договарял недобросъвестно в нарушение на чл.12 от ЗЗД.

Настоява се, че договорът отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ГПК, както и че неустойката не следва да се включва в ГПР, доколкото същият се определя към момента на сключване на договора, а задължението за неустойка възниква на по-късен етап и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Поради това в погасителния план неустойката била включена като възможно плащане с оглед яснота за кредитополучателя за всички възможни хипотези на развитие на отношенията между страните. Твърди се, че кредиторът е извършил оценка на платежоспособността на длъжника при отправяне на искането за отпускане на кредит. Но дори такава да не бъде извършена, последица от липсата й не е нищожност на клаузата за неустойка, а единствено административнонаказателна отговорност за кредитора. Сочи се, че между страните са 2 налице общо 10 договора, сключени в периода 2021г.-2023г., които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита, което обстоятелство опровергавало твърдението на кредитополучателя за липса на достатъчно информация за крайния размер на задължението на потребителя.

По подробно изложените в отговора възражения се настоява за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Направено е възражение срещу присъждането на разноски в полза на ищеца, тъй като претендирането на разноски в множество заведени от ищеца дела с идентичен предмет, представлявало злоупотреба с право. В условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че на 02.12.2022г. между „С... като заемодател и С. Г. Т. като заемател е сключен Договор за паричен заем К... при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.3: размер на отпуснатия заем - 700 лв.; размер на погасителна вноска – 3 х 23.36 лв. и 5 х 154.32 лв.; вид на вноската – месечна; ГПР – 48.36%; брой вноски – 8; фиксиран годишен лихвен процент – 40.05%; дата на първо плащане – 02.01.2023г.; дата на последно плащане – 02.08.2023г.; обща сума за плащане – 841.68 лв.

Съгласно чл.6.1 от Договора за паричен заем заемателят се задължава в срок от 3 дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/. По силата на чл.6, ал.2 от договора страните се съгласяват, че в случай, че заемателят не изпълни договореното в чл.6.1 задължение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 614.32 лв., която ще бъде платена разсрочено съобразно включения в договора погасителен план.

На основание горните разпоредби, на заемателя е начислена неустойка в размер на 614.32 лв. за непредставяне на договореното в чл.6 от договора обезпечение, като видно от Погасителния план, по този начин вноската по кредита с включената неустойка става 182 лв. месечно. От начислената неустойка в размер на 614.32 лв. ищецът е заплатил сумата от 179.08 лв. за неустойка, видно от представената справка от счетоводството на ответника, поради обстоятелството, че кредитът е погасен предсрочно един месец след сключването му.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По главния иск за прогласяване нищожността на договора за кредит:

В исковата молба ищецът претендира прогласяване на нищожност на договора за кредит на три основания – противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. В съдебната практика се приема, че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка и в исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да приеме, че е сезиран с множество обективно съединени искове. Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете се считат предявени в условията на евентуалност и съдът е длъжен да ги разгледа в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от найтежкото към най-лекото, както и според това дали въведените основания са специални /предвидени в специален закон/ или общи /предвидени в чл.26 от ЗЗД/. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание /Решение №198/10.08.2015г. по гр.д.

№5252/2014г. на ВКС; Решение №199/12.07.2016г. по гр.д.№583/2016г. на ВКС, IV г.о.;

Решение №40/07.04.2020г. по гр.д.№2383/2019г. на ВКС, IV г.о. и др./.

Принципно атакуваната сделка може да страда от различни пороци, всеки от които да е основание за обявяване на нищожността, но правният резултат, който ще се постигне с уважаването на иска на едно от въведените основания, изключва интереса от обявяване на нищожност на някое от другите въведени основания.