Решение № 408 от 25.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Варна, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Владислав П. Великов като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110200421 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Р.Х.Б.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Студентска“ № 1, подадена чрез управителя А.М., против НП № 03-2300786/30.08.2023год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл. 142, ал.6 от КТ.

В жалбата си въззивникът отправя искане за отмяна на НП, а в условията на евентуалност за намаляване размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

В с.з. въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Р. Боянова, която заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактите, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като счита, че доказателства в подкрепа на адм. наказателното обвинение не са налице. В условията на алтернативност моли да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като счита, че събраните по делото доказателства сочат извършено от страна на въззивника нарушение.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

1

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На 27.07.2023год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна, извършили две посещения (проверки) проверка по работни места в пицария „Р.Х.“, находяща се в гр.Варна, на ул. „Студентска“ №1 и стопанисвана от въззивното дружество. Първото посещение било преди обяд около 10:00ч., а второто късно вечерта след 22:00ч. и при двете посещения в заведението бил установен да полага труд св. М. Е. – главен готвач, на който били предоставени попълване и декларации по чл. 402 от КТ. В първата декларация попълнена на 27.07.2023год. в 10:05ч. св. Е. посочи, че работи за въззивното дружество от 01.085.2017год. като главен готвач в Р.Х. пица с работно време от 10:00ч. до 18:00ч., а във втората декларация попълнена на 27.07.2023год. в 22:30ч. същият вписал, че работи с работно време от 10:00ч. до 13:00ч и от 19:00ч. до 24:00ч.

При тези данни било преценено, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 142, ал.6 от КТ тъй като като работодател, при сумарно изчисляване на работното време било допуснало лицето М. Е. Е. с ЕГН ********** на длъжност „главен готвач“ в Р.Х. пица, находяща се в гр.Варна ул. „Студентска“ 1 да полага труд при работна смяна с продължителност над 12 часа, тъй като лицето било установено да полага труд на 27.07.2023год. в 10:05ч. и в 22:30ч.

За това нарушение на 14.08.2023год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-2300786.

Актът бил предявен, подписан и връчен на надлежно упълномощено от представляващия дружеството лице без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 30.08.2023год. въз основа на акта, директора на Дирекция „ИТ“ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 142 ал.6 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв..

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дала К.

Донева (актосъставител), която в показанията си възпроизвежда констатациите отразени в АУАН и НП с нужната конкретика.

Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан и М. Е. Е..

Същият сочи, че от няколко години работи като главен готвач в Р.Х. пица.

Заявява, че работното му време е разпокъсано – преди обяд 4 часа и след обяд 4 часа. Потвърждава, че по време на проверката от страна на служителите от Инспекцията по труда е бил на работа като заявява, че сутринта тъкмо е дошъл на работа когато са го спрели и са му дали декларация. Сочи, че този 2 ден е закъснял за работа със знанието на работодателя си, че се притеснил от проверяващите, които го набедили, че иска да избяга и за това в първата декларация вписал, че работното време е цял ден - от 10:00ч. до 18:00ч.

Заявява, че при втората проверка вечерта бил вписал реалното си работно време през деня.

Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, пълномощно изходящо от А.М.М. към К.Р.К., 2бр. декларации по чл. 402 от КТ изходящи от М. Е., както и Заповед № 3-0864/17.10.2022год. на ИД на ИА „ГИТ“.

Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети и представените от страна на въззивното дружество трудов договор № 24/11.05.2017год. сключен между „Р.Х.Б.“ООД и М. Е. Е.; Правилник за вътрешния трудов ред; Заповед КТ № - 4/01.07.2023год. издадена на основание чл. 15 от Правилника за вътрешния трудов ред и Наредбата за работното време, почивките и отпуските; план график за работното време за м.юли 2023год. – ресторант – бар; присъствена форма; договор за правна защита и съдействие,

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

От събраните по делото доказателства съдът не кредитира единствено декларацията по чл. 402 от КТ изходяща от св. Е. и попълнена от него в 10:05ч. тъй като отразените в нея данни досежно работното време не се поддържат от св. Е. от една страна, а от друга се опровергават и от останалите приобщени по делото писмени доказателства – втората декларация попълнена от него, Заповед № 4/01.07.2023год. на ръководителя на въззивното дружество, график за работа за месец юли 2023год., както и отчетна форма за същия месец.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което е и допустима и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В АУАН и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивното дружество нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е било извършено нарушението, както и нарушената законова разпоредба като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на 3 процес. правила свързани с описание на нарушението съдът не констатира.

С НП въззивното дружество е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 142, ал.6 от КТ.

Съгласно посочената разпоредба максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

В случая след преценка на събраните по делото доказателства съдът счете, че безспорни и категорични такива в подкрепа на адм.наказателното обвинение не са налице.

Безспорно св. Е. е бил установен на работното си място да полага труд както в 10:05ч. на 27.07.2023год. така и в 22:30ч. на същата дата. Този факт обаче сам по себе си не сочи на това, че той е работил повече от 12ч. както е прието от АНО. И това е така защото в КТ (чл. 139, ал.4) и в наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл.6) е предвидена възможност работният ден да бъде разделен на две или повече части. Съгласно чл.6 от цитираната Наредба при разделяне на работния ден на две или три части ( чл.

139, ал. 4 КТ) броят на прекъсванията, без обедната почивка, не може да бъде повече от две за един работен ден, а продължителността на всяко прекъсване, с изключение на обедната почивка, не може да бъде по-малка от 1 час.

В случая както от показанията на св. Е., така и от приобщените по делото писмени доказателства – график за работа, отчетна форма и Заповед.

№4/01.07.2023год. се установява, че в деня на проверката Е. е бил на работа смяна № 17, при която работния ден е бил разделен на две части - преди обяд от 08:00ч. до 12:30ч. и вечерта от 19:30ч д 24:00ч. При положение, че работният му ден на посочената дата е бил разделен на две то няма как и да се приеме, че смяната му е започнала в 08:00ч. (или в 10:00ч когато е бил установен) и е продължила и към 22:30ч. В тези случаи общите принципи възприети за определяне на това що е работна смяна по аргумент на §1, т.11 от ДР на КТ и нормите на чл. 151, ал.1 и 2 от КТ (доколкото легална дефиниция на това понятие не дадена в закона) не важат. И това е така защото в нормите на чл. 151 от КТ е предвидена почивка по време на работа (това са така наречените физиологични почивки и почивки за хранене) към които прекъсването на работа за 6 часа, както е в случая, не може да бъде отнесено.

Както бе посочено по-горе в мотивите закона дава възможност работния ден 4 да бъде разделен на две части, както е било сторено в случая.

Безспорно св. Е. е лице което и към момента продължава да работи за въззивното дружество, което обстоятелство съдът отчете при преценка на показанията му, но други доказателства, които да оборят неговите твърдения за работен ден разделен на две части, твърдения подкрепени и с писмени доказателства, по делото липсват. Както бе посочено по-горе в мотивите заварването му на работа в различни часови диапазони (сутринта в 10:00ч. и вечерта след 22:00ч.) само по себе се сочи на продължителност на работната му смяна повече от 12 часа.

Като съобрази горните обстоятелства съдът счете, че доказателства която да установят, че въззивното дружество е извършило нарушението за което санкционирано по делото липсват. Горното навежда на извод, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

По разноските.

С оглед крайния изход на спора (НП подлежи на отмяна) съдът намира, че направеното своевременно от страна на процес. представител на въззивното дружество искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно. Такива му се дължат съобразно нормата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от АПК.

В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450лв.. В тази насока са представените по делото Пълномощно с което е упълномощил да го представлява адв. Радостина Младенова; договор за правна защита и съдействие видно от който е било договорено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 450лв. платими по сметка на адвоката, както и платежно нареждане от 12.02.2024год. видно от което сумата е била преведена на адвоката. Договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско възнаграждение надвишава размера на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от цитираната наредба за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10000 лева е 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв.. В случая е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е над 400лв. - 500 лв. /изчислено по горепосочената формула/.