Определение № 9 от 12.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. Варна, 12.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600007 по описа за 2026 година , при произнасянето взе предвид следното:

Въззивната производство по ВЧНД №7/2026 година има за предмет проверка законосъобразността на определение от 17.12.2025 година по ЧНД №1801/2025 година на Окръжен съд-Варна, с което молбата на осъдения Й. М.

М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание лишаване от свобода, наложено му с решение №1056/2013г. на Апелативен съд – гр.Тесалоники, Република Гърция, влязло в сила на 02.10.2013 година и признато с решение №243/24.11.2022г. по ЧНД №1349/2022г. на Окръжен съд - Варна, е оставена без уважение.

Съдебният акт на първата инстанция се обжалва с частна жалба от осъдения, подадена чрез упълномощен защитник, в която се обосновава постигнато предсрочно поправяне, видимо през трайния спад в опасността от рецидив, през текущия режим на изпълнение на наказанието - лек, при данните за полагане на труд, предвид многократно награждаване на осъдения и при сравнително малкия срок на остатъка от неизтърпяното наказание.

Съобразно доводите на частната жалба, на този комплекс обстоятелства не може успешно да се противопостави дисциплинарното наказване през август 2025 година, което би следвало да се третира във вид на изолирана проява и да не надделява в оценката по чл.439а от НПК. Искането към настоящата инстанция е за отмяна на определението на окръжния съд и постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения М..

Въззивният съдебен състав, след като се запозна и внимателно обмисли доводите в частната жалба, и след като оцени данните по делото в съответствие с основните принципи на НПК, приема за установено следното:

Съдебното производство в първата инстанция е образувано при 1 инициатива по чл.437, ал.2 от НПК – подадена е молба за условно предсрочно освобождаване от Й. М., чрез упълномощен защитник. Молбата е несъмнена относно процесуалния интерес на осъдения за прилагане на института по чл.70 от НК във връзка с изтърпяване на останалата част от наказание лишаване от свобода в размер на пет години, наложено му с решение №1056/2013г., влязло в сила на 02.10.2013 година, на Апелативен съд – гр.Тесалоники, Република Гърция и признато с решение №243/24.11.2022г. по ЧНД №1349/2022г. на Окръжен съд - Варна. Окръжният съд е разгледал молбата в открито съдебно заседание, при съблюдаване на всички права на участниците в съдебното производство и при спазване на основните принципи на наказателния процес. Съвсем точно контролираната инстанция е установила, че към момента на процедурата по чл.437 от НПК осъденият е изтърпял фактически повече от ½ от лишаването от свобода, наложено му от съд на Република Гърция за престъпления по чл.1, чл.12, чл.14, чл.16, чл.17, чл.18, чл.26 ал.1а, чл.27 ал.1, чл.45, чл.51, чл.52, чл.53, чл.57, чл.60, чл.62, чл.79 от НК и чл.88 §1а, чл.83 §1 от Закон 3386/2005, със съответствие в чл.280, ал.2, т.т.3 и 4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК на Република България.

Във връзка с другия критерий за условно предсрочно освобождаване, в първата инстанция е проведено доказване по стандарта на чл.439а от НПК, като предметът на процедурата от фактическа страна е обективно и всестранно изяснен. Дали е настъпило предсрочно поправяне на осъдения окръжният съд е изследвал при наличните данни в досието на М.. На същата фактическа основа проведе анализ и настоящата инстанция, със следните изводи:

Оценка по чл.155 от ЗИНЗС от края на декември 2022 година е идентифицирала съответни данни във връзка с планиране на присъдата на М., от които въззивният състав ще спомене непълно семейство и образование до 7 клас, визирани от компетентната администрация като социални условия, които не са формирали в достатъчна степен умения за мислене и критичност у осъдения, съответно отразили се и във вид на способстващи престъпното му поведение фактори. Диагностичният инструмент установява, че М. не се ориентира в причините, довели го до лишаването му от свобода и затова само привидно е настроен към съблюдаване на закона. По информация от първоначалния доклад, дефицити за коригиране са очертани в отношението към правонарушението и при уменията за мислене – „…със занижени нива на социална зрялост и умения за самостоятелно справяне, едностранчивост при планиране и прогнозиране на дейността си…“ (цит. Първоначален доклад от 20.12.2022 година).

Оценката по чл.155 от ЗИНЗС е обосновала план на присъдата при приоритет на индивидуално-корекционна работа. Представа за нейната ефективност (на социално-възпитателната работа) въззивният състав добива от текущите доклади по чл.129, ал.7 от ППЗИНЗС. Същите отчитат напредък на осъдения в уменията за мислене – най-вече при поставяне на краткосрочни 2 цели, но продължава в течение на едногодишните периоди на препланиране на присъдата да е налице непълен процес при осъзнаване на проблемите и възможните последици. Тези резултати са намерили съответно отражение освен в мероприятията по плана на присъдата, и в прилагането на системата по чл.60 от ЗИНЗС, като със заповед от 11.11.2024 година на началника на Затвора – Варна режимът на осъдения е сведен до лек. Във времето на изпълнение на наказанието М. полага труд – обстоятелство също с проекция върху прогресивната система по чл.60 от ЗИНЗС. Характеристиката на трудовия процес обаче, даден във вид на информация от работодатели, не е положителна за осъдения – сигнал за лошо изпълнение на работата във фирма „Денислав“, спрян от работа във фирма „Хоум Про“ поради дисциплинарно нарушение, отново спрян от работа във фирма „Шери Ю“ поради сигнално писмо от работодателя, същото е положението и с работата на осъдения в „Булярд“ (пак с отрицателно становище), последно на 02.05.2025 година е бил спрян от работа в обект на фирма „Поди“ пак поради дисциплинарно нарушение – за него е наказан със заповед №490/19.08.2025 година на началника на Затвора-Варна.

Осъденият е награждаван общо девет пъти за проява на съзнателно отношение в работния процес, като по естество наградите също се интегрират към прогресивната система при изпълнение на наказанието, изцяло насочени към поддържане на мотивацията на М. за поправяне.

Към настоящия момент по отношение на Й. М. се изпълнява план на присъдата от месец август 2025 година, като видно от съдържанието му (справка ЧНД, л.19), поправянето не е завършено, защото: а)все още процесът по преодоляване на известната безкритичност на осъдения към идентифициране на криминалните мисли и поведение не е доведен до край и б) не е изработен устойчив механизъм за анализиране на алтернативите за решаване на проблеми.

Доводите на частната жалба само привидно оспорват горните фактически положения, но сами по себе си те са свидетелство за това, че осъденият все още се намира в условията на прогресивната система при изпълнение на наказанието, при която бележи съществен напредък – снижил е степента на риска от рецидив, т.к. е изградил известна критичност, утвърдил е умение в общуването, но не е постигнал окончателно разграждане на криминалния стереотип и преизграждането му в устойчив модел за законосъобразен начин на живот. Изводът се покрива с направения от първоинстанционния съд – този извод не е при едностранна оценка на доказателствата (на дисциплинарното наказване), а при обективно и всестранно изследване на всички относими обстоятелства към евентуалното предсрочно постигане на индивидуалната цел на наказанието, което обаче не е налице.

Предвид изложеното, настоящият състав на Апелативен съд-Варна ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.12.2025 година по ЧНД №1801/2025 година на Окръжен съд-Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4