Определение № 18091 от 26.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18091 гр. София, 26.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно частно гражданско дело № 20251100510137 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 229295/30.06.2025 г. на К. И. П., С. Л. Х., К. М.

Х. и И. И. П. срещу заповед за изпълнение № 15382/28.05.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 22852/2025 г. на СРС, ГО, 27 състав, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят оспорва определението на Софийския районен съд, с което вместо поисканите четири адвокатски възнаграждения по 240 лв. с ДДС всяко (общо 960 лв.), са присъдени само 400 лв. общо. Твърди се, че съдът е нарушил материалния закон и неправилно е преценил правната и фактическата сложност на делото. Посочва се, че възнагражденията са определени под минималните размери по Наредба № 1, като съдът е игнорирал нормата, според която хонорарът се изчислява за всеки отделен иск. Подчертава, че адвокатът е регистриран по ЗДДС и присъждането на суми без отчитане на ДДС води до реално обезценяване на труда му. Аргументира се и че делото е със специфична сложност, свързана с прилагането на Регламент (ЕО) № 261/2004, практиката на СЕС, анализ на данни за полети, метеорологични условия и преводи на документи. Заявява, че намаляването на възнагражденията до 100 лв. на заявител не отразява реално обема на вложения труд и поставя под въпрос ефективността на защитата. В жалбата се излага, че чл. 38 ЗАдв. гарантира справедливо възнаграждение, а минималните размери имат задължителен характер. Припомня се и, че безплатната правна помощ не означава липса на възнаграждение за адвоката. Намаляването на хонорарите под минимума е в противоречие с принципа на пропорционалност, застрашава качеството на правната помощ и нарушава правото на ефективна защита по чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и чл. 6 ЕКПЧ.

Жалбоподателят настоява възнагражденията да бъдат присъдени в пълния претендиран размер – 240 лв. с ДДС за всеки от четиримата заявители.

Моли съдът да отмени заповедта в тази й част и да уважи изцяло претенцията за адвокатски хонорар.

В законовия срок не е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна „България Еър“ АД.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално 1 легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление от К. И. П., С. Л. Х., К. М. Х. и И. И. П. срещу „България Еър“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за всеки от заявителите на суми в размер на 782,33 лева, представляваща неизплатено обезщетение, дължимо от длъжника на основание чл. 7, пар. 1, б. „б” от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на процесния полет, разноски в размер на 25 лева, представляващи платена държавна такса за издаване на заповед за изпълнение, адвокатско възнаграждение в размер от 240 лева, с вкл. ДДС - на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата.

Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК, в случай че длъжникът не е доволен от издадената срещу заповед за изпълнение в частта му за разноските, следва да поиска в срока за обжалване от съда, който я е постановил, допълнение или изменение на съдебния акт в тази му част.

В решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС е прието, че чл. 101, § 1 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Прието е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

От така даденото разрешение по преюдициалното запитване, което е задължително за съдилищата – чл. 633 ГПК, следва, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 78, ал. 5 – in fine ГПК, с което – чрез посочения там чл. 36 ЗАдв – се препраща към наредбата. Размерът на разноските за адвокатското възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката, като се има предвид и че установената от законодателя възможност за намаляване поради прекомерност на тези разноски е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

В случая заповедното производство се е развило по типичен за масовите такива производства – формално и без усложнения, не разкрива над средната фактическа и юридическа сложност на подобен вид претенции. Предвид обема на дейността по подаване на заявление излагане на правните съображения от процесуалния представител на ищеца съдът намира, че делото е с ниска правна и фактическа сложност. Не би могло да се приеме, че сумата на възнаграждението за адвокат на търговското дружество ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на § 101, параграф 1 от ДФЕС, каквато преценка трябва да направи националният съд, съгласно решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С428/16 и решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22. Ограничаваща конкуренцията би била правна уредба, предвиждаща размер на възнаграждение, което е необосновано високо и несъответно на извършените 2 фактически и правни действия от адвоката и защитавания интерес, имащо за последица затруднен достъп на физическите и юридическите лица до адвокатски услуги. В този смисъл е и тълкуването на Съда на Европейския съюз - да се съобразяват конкретните условия на всеки отделен случай. Справедлив и икономически обоснован с оглед предмета на делото и достойното заплащане на извършения квалифициран юридически труд от процесуалния представител адвокат се явява възнаграждение за заповедното производство в размер на 100 лв. с ДДС за всеки от заявителите или 400 лв. с ДДС общо за заповедното производство.

Определеното адвокатско възнаграждение от настоящия въззивен съдебен състав съответства на изчисленото от първоинстанционният състав, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 229295/30.06.2025 г. на К. И. П. с ЕГН **********, С. Л. Х. с ЕГН **********, К. М. Х. с ЕГН ********** и И. И. П. с ЕГН ********** срещу заповед за изпълнение № 15382/28.05.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 22852/2025 г. на СРС, ГО, 27 състав, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3