Решение № 2 от 05.01.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Кърджали, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20255100500258 по описа за 2025 година

С решение № 364 от 18.07.2025 г., постановено по гр. д. № 358/ 2025 г., Районен съд – Кърджали е издал заповед за защита на М. В. Ю. и малолетното дете А. Г. Г., и двете с адрес в гр. К., като е наложил следните мерки за защита:

1.) задължил е Г. С. Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. В. Ю. и детето А. Г. Г., 2.) забранил е на Г. С. Г. да приближава молителката М. В. Ю. на по-малко от 50 метра жилището й на адрес: гр. П., ж. к. „Т.“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. *, както и всеки един друг адрес на който тя се установи да живее, нейната месторабота, както и местата за социални контакти на М. В. Ю., за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за незабавна защита – 03.04.2025 г., 3.) забранил е на Г. С. Г. да осъществява контакт с молителката М. В. Ю. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за незабавна защита – 03.04.2025 г., 4.) определил е местоживеенето на детето А. Г. Г. при майката М. В. Ю. на адрес: гр. П., ж. к.

„Т.“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. *, както и всеки един друг адрес на който 1 майката се установи да живее за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за незабавна защита – 03.04.2025 г. С решението съдът е осъдил Г.

С. Г. да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Кърджали държавна такса в размер на 50 лева, както и да заплати на М.

В. Ю. и малолетното дете А. Г. Г., действащо чрез своята майка и законен представител М. В. Ю., сумата в размер на 600 лева – разноски в производството.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г. С.

Г., който чрез представител по пълномощие го обжалва в срок като неправилно. Излагат се съображения, че не е осъществен акт на домашно насилие. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли молбата за издаване на заповед за защита. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната жалба, представляващ възражение по смисъла на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, подаден от представител по пълномощие на М. В. Ю., действаща лично и като законен представител на малолетното дете А. Г. Г., в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършената служебно проверка на обжалваното решение въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по молба на М. В. Ю., действаща лично като пострадала и като законен представител на малолетното дете А. – М. Г. Г., по чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) за издаване на заповед за защита срещу Г. С. Г., с когото са живели заедно и който е баща на малолетното им дете А. – М. Г. Г., за извършено от него домашно насилие по отношение на нея и на детето на 24.02.2025 г., изразяващо се в нанесени й шамар и удар, както и бутане, като малолетното дете е станало свидетел на 2 насилието, упражнено върху нея, поради което изпитвало страх и безпокойство. В молбата са изложени и твърдения за осъществено спрямо молителката от ответника Г. С. Г. акт на домашно насилие на 08.09.2024 г. (в съдебно заседание се пояснява, че датата е 07.09.2024 г.), изразяващ се в нанесени й обиди и удари.

След оставяне на молбата й без движение, с допълнителна молба молителката конкретизира извършеното спрямо нея и детето й домашно насилие, изразяващо се в нанесени й от Г. С. Г. на 24.02.2025 г. обиди и удари в лицето, както и бутане и блъскане в стената.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) от М. В. Ю. за извършено от Г. С. Г. спрямо нея и в присъствието на детето А. – М. Г. Г. домашно насилие на 24.02.2025 г., изразяващо се в нанесени й от Г. С. Г. обиди и удари, както и бутане. Със същата молба молителката отново излага твърдения за извършен и преди това от ответника Г. С. Г. акт на домашно насилие, но този път посочва датата 14.09.2024 г.

С молба вх. № 4495/15.04.2025 г., с нотариална заверка на подписа на 14.04.2025 г., М. В. Ю. е направила отказ от молбата за издаване на заповед за защита срещу Г. С. Г., а с молба вх. № 4565/16.04.2025 г. същата оттегля подадената от нея молба за отказ от защита, като поддържа подадената молба за издаване на заповед за защита срещу Г. С. Г..

Установено е по делото, че молителката М. Г. Г. и въззивникът Г. С. Г. са били във фактическо съпружеско съжителство от 2019 г., като от съжителството си имат малолетно дете – А. – М. Г. Г., родена на 08.09.2020 г.

Установява се също, че към датата на твърдяното домашно насилие – 24.02.2025 г., и преди това, М. Г. Г. и Г. С. Г. са живели в къщата на бащата на Г. Г. в гр. К., ул. „Б.“ № *, а след това страните са разделени, като понастоящем М. Г. Г. живее заедно с детето в жилище под наем в гр. К..

От писмо с рег. № 105850-479/02.05.2025 г. на Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – К., и приложения към него компакт диск, се установява, че на 24.02.2025 г. са приети две повиквания – първото в 19:10:26 ч., като обаждащата се е представила с име М. Ю., а второто – в 19:14:36 ч., от С. Г., като по време на този разговор оператор 112 се е консултирал с дежурен РУ – К.. Установява се по делото, че във връзка с 3 подадения сигнал на телефон 112 на 24.02.2025 г. е образувана преписка с вх.

№ 690/2025 г. по описа на Районна прокуратура – К., съдържаща преписка с вх. № 1947р – 4779/25.02.2025 г. по описа на РУ – К. при ОДМВР – К.. От цитираната преписка се установява, че същата е образувана по повод получен сигнал на 24.02.2025 г. в РУ – К. от С. Г. Г. (баща на въззивника Г. Г.) против снаха му М. В. Ю. (молителка в първата инстанция и въззиваема в настоящата) за това, че последната е осъществила домашно насилие. От изготвената по преписка с вх. № 1947р – 4779/25.02.2025 г. по описа на РУ – К. справка се установява, че на 24.02.2025 г. около 19:20 часа ОД на РУ – К. изпраща полицейски екип в състав Х. А. А. и П. Т. К. – ****** в РУ – К., на адрес в гр. К., ул. „Б.“ № * във връзка с получен сигнал за домашно насилие.

След пристигането им на място полицейските служители установяват подалия сигнала С. Г. Г. и снаха му М. В. Ю., живуща на семейни начала със сина му Г.

С. Г. (въззивник). Провели беседа с подалия сигнала, който заявил, че М. го тормозила. На основание чл. 65 от ЗМВР С. Г. и М. Ю. били писмено предупредени с протоколи, като на място бил изготвен доклад за посетен сигнал за домашно насилие и въпросник при случай на домашно насилие.

Също така е съставен и протокол за предоставена инфармация на пострадало от домашно насилие лице, а именно – С. Г. Г.. В хода на извършената проверка било установено, че С. Г. живее заедно със сина си Г. и М. Ю., от която сина му имал дете на пет години, както и че откакто М. Ю. заживяла с тях поС.но имали семейни скандали породени от поведението на М., тъй като същата при употреба на алкохол ставала сприхава и предизвиква семейни скандали както със С. Г., така и със сина му Г. Г.. При проверката били проведени и беседи със съседи, живущи на същата улица, които споделили, че М. всички я познавали защото неведнъж си имали работа с нея, влизала по дворовете, искала пари назаем, след което звъняли на С. и Г. да отидат да си я закарат. Проведена била беседа и били снети обяснения от С. Г., който заявил, че в момента са в добри отношения с М., нямало риск за живота и здравето му и не желае съдействие от компетентните институции. Искал единствено М. Ю. да бъде предупредена.

Във връзка с образуваната преписка по повод подадения сигнал за извършено на 24.02.2025 г. домашно насилие, пред въззивната инстанция са разпитани като свидетели Х. А. А. и П. Т. К. – ******* в РУ – К., изпратени служебно на адрес в гр. К., ул. „Б.“ № * във връзка с получения сигнал за 4 домашно насилие. Свидетелят Х. А. сочи, че пристигнали на 24.02.2025 г. около 19- 20 ч. на адреса, на който ги чакал С. Г., който им заявил, че е тормозен от снаха си. Казал, че същата поС.но е употребявала алкохол и е счупила чаша в къщата, както и че поС.но излизала с някакви хора навън. Във връзка със сигнала попълнили документите за домашно насилие, направили протоколи за предупреждение на г-жа Ю. (М. Ю.) и г-н Г. (С. Г.) и свидетелят изготвил впоследствие докладна записка, която подписал.

Свидетелят П. К. сочи, че на 24.02.2025 г. заедно с колегата му Х. А. били изпратени на адрес в гр. К., ул. „Б.“ № *, във връзка с получен сигнал за домашно насилие. На място установили баща и син, които излязли и ги посрещнали на адреса, като им заявили, че снаха им поС.но ги тормозела, че е употребявала алкохол и че се е срещала с мъже. Свидетелят сочи, че в този момент и двамата били употребили алкохол. Излязла и въпросната жена на име М., която видимо не била употребила алкохол. Тя и човекът, който живеел с нея на семейни начала, поканили другите колеги да влязат, като били дошли и други колеги за съдействие. Свидетелят не влязъл, като след това от разговор разбрал, че вътре било много разхвърляно и нямало следи от домашно насилие. Това, което било казано тогава било, че въпросната М. е осъществила домашно насилие срещу двамата – бащата и сина, и поС.но е употребявала алкохол. Жената тогава била с детенцето си. По-възрастният мъж поискал, ако могат, до я отстранят от адреса заедно с детето. Изготвили докладна, попълнили документите за домашно насилие и им обяснили, че не е в техните правомощия да предприемат действия по изгонването на лицето от адреса.

Пред първата инстанция като свидетел е разпитана А. Г., работеща във фондация „П.“ като ********, която сочи, че във фондацията помагали на жени, деца и пострадали от домашно насилие и съдействали за тяхна подкрепа. Установява, че М. Ю. е подала сигнал на телефон на доверието – телефон за гореща линия на фондация „П.“, на 25.02.2025 г. и помолила за спешна помощ и подкрепа. Свидетелката поела случая и записали час за консултация същия ден. М. Ю. пристигнала с дъщеря си в техния офис, били много объркани и изплашени, най-вече детето, което започнало да плаче и да повтаря, че не искало да се връща в дома защото там било страшно. Същият ден свидетелката придружила М. Ю. до съответните институции – отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане. М. Ю. разказала, 5 че предната нощ след пореден случай на домашно насилие подала сигнал на телефон 112, пристигнал екип, на който детето е казало, че бият майка й. След това полицаите й казали да се прибере вкъщи с детето, не оказали никаква подкрепа и си тръгнали.

По делото е разпитан като свидетел и С. Г. – баща на Г. Г., който установява, че е имало две обаждания на телефон 112 – първият случай бил преди, като скандалът станал когато М. искала да излиза на бар, а вторият случай – през месец февруари 2025 г. вечерта, когато М. започнала да чупи шишета, да хвърля саксии и свидетелят лично се принудил да се обади на телефон 112. Сочи, че никой не е нанасял удари на М.. М. била агресивна и нейната агресия мотивирала свидетеля да се обади на телефон 112. Твърди, че изрично казали на полицаите да я видят дали е била бита. Същата вечер скандалът станала заради нейния телефон, на който някакъв мъж й бил писал.

Преди скандала седяли на масата заедно със сина си, гледали телевизия и пиели ракия. Когато синът й я попитал какво пише на телефона й М. започнала да чупи, като счупила шишето с ракията и цветята. През това време докато се карали внучката ги чула и избягала в спалнята сама. Твърди, че по време на скандала сина му Г. не е проявявал агресия към М.. Тя скачала срещу тях, но никой от тях не я е удрял. М. поС.но се оплаквала от сина му. Същата вечер, когато станало това, М. взела детето и излязла.