Решение № 183 от 24.02.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 24.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 1165 по описа за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.

258 и сл. от ГПК.

С решение № 1808 от 30.09.2019 г., постановено по гр.д. № 5183/2019 г. Плевенският районен съд е осъдил ОД на МВР - Плевен да заплати на И.Ц.Д. с посочен ЕГН и адрес *** следните парични суми:

- сумата от 1 536,68 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преизчисляване на нощен труд за периода от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.07.2019 г. до окончателното ѝ заплащане;

- сумата от 442,34 лв. за направени по делото разноски.

Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил ОД на МВР – Плевен да заплати на основание чл.78 ал. 6 от ГПК по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 61,47 лв. съобразно уважената част от исковете.

Недоволна от така постановеното решение е останала ОД на МВР - Плевен, представлявана от директора К.Н, която чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт П.Ф го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, както и доводи за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

Според въззивника за процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми като главница и лихви за положен нощен труд са действали няколко Наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, а именно: Наредба № 8121з – 407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з – 592/25.05.2015 г., отм. с решение на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г. и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г.. Въззивникът твърди, че отмяната на Наредбата от 25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа занапред, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2016 г., като от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато е обнародвана последващата Наредба за четири дни е действала Наредбата от 2014 г.. Според въззивника в нарушение на материалния закон, ПРС е мотивирал изцяло своите правни изводи за целия процесен период на разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от същата Наредба. Според въззивника неправилно ПРС е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и е приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл.9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като не е съобразил, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР. Според въззивника в чл.178 ал.1 и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на тези държавни служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Според въззивника поради спецификата на работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите на общото законодателство – КТ и ЗДСл.. Според въззивника в конкретният случай не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143 като в въззивната жалба са изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд от полицейските служители, неговото времетраене, както и начините на неговото заплащане и изчисляване. В заключение въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявените искове и моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС и вместо него постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Алтернативно, в случай, че въззивният приеме, че цитираните разпоредби от общото трудово законодателство са приложими се позовава на чл.9г от Наредбата за работното време и отпуските в редакцията му /НРВПО/ от ДВ бр. 41/2017 г. и моли съда да отхвърли иска за положен извънреден труд за сумата от 262,79 лв., а иска за обезщетение за забава върху главницата за сумата от 23,69 лв., определени съгласно заключението на СИЕ за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г., за който период изрично е предвидено, че извънредния труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, като се цитира актуална съдебна практика на окръжни съдилища. С въззивната жалба се претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., направените по делото разноски за държавна такса, както и направените в първата инстанция разноски. в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемия И.Ц.Д..

В проведеното по делото о.с.з. въззивникът чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт П.Ф поддържа подадената въззивна жалба. В представеното по делото писмено становище, което се поддържа, се възразява срещу изготвянето на икономическа експертиза по задачите поставени от въззивния съд, като счита, че не са необходими специални знания и умения за изготвяне на заключение по поставените от съда задачи. Според въззивника неправилно ПлРС е присъдил възнаграждение за извънреден труд за м. юли 2016 г., тъй като от представените по делото доказателства по делото се установява, че през последните дни на този месец въззиваемият е ползвал платен годишен отпуск, съответно през процесния период същият не е полагал нощен труд.

Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В о.с.з. въззиваемият не се явява и не с представлява и не изразява становище по въззивната жалба.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е частично основателна.

Плевенският районен съд е сезиран от И.Ц.Д. *** с правно основание чл. 178 ал. 1 т.

3 от ЗМВР за сумата от 1 536,68 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ - 31.07.2019 г. до окончателното ѝ заплащане.

За да уважи изцяло предявения иск ПлРС е приел, че за част от исковия период намира приложение разпоредбата на чл.

31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а за останалата част от този период поради непълнота в ЗМВР и нормативната уредба, касаеща лицата със служебно правоотношение в МВР по отношение на положения от тях труд по служебно правоотношение по аналогия следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ като се е позовал на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане и равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в правоотношението.

При липсата на изрична регламентация в специалната уредба за процесния период, с изключение на периода на действие начл.

31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., ПлРС е приел, че положения от въззиваемия в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143, независимо от обстоятелството, че нощният труд е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона. ПлРС е приел, че нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно и при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв./час.

С определение в з.с.з. на 20.12.2019 г. въззивният съд назначи по делото допълнителна СИЕ с конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с оглед становището на въззивника и липсата на внесени суми за възнаграждение на вещото лице заключение по делото не е изготвено и съответно определението за СИЕ е отменено на това основание. В писменото становище в табличен вид се представят изчисления на въззивника, данните в които се частично различават от тези по приетата в първата инстанция СИЕ с обяснението, че изчисленията за ПлОС са съобразени както с протоколите, представени във въззивната инстанция, така и с платежни бележки, представени в първата инстанция. Въззивният съд приема, че направените от въззивника изчисления в отговор на спорните по делото въпроси не могат да бъдат възприети, тъй като изхождат от страната по делото, заинтересована от изхода му в ПлОС и не са проверени от независим експерт. Не следва да се обсъждат и представените пред въззивната инстанция писмени доказателства, тъй като е налице преклузия за представянето им, а спорните обстоятелства би следвало да се изяснят със заключението на СИЕ. С оглед разпоредбата на чл.

161 от ГПК въззивният състав приема, че изводите по спорните по делото въпроси следва да се направят по заключението на вещото лице от СИЕ, прието в първата инстанция и съобразно писмените доказателства, представени в тази инстанция.

Не се спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че за процесният период от 27.07.2016 г. до 27.07.2019 г. въззиваемият И.Ц.Д. е заемал длъжността “старши полицай – група ООР“ в сектор ОП при 02 РУ- Плевен при ОД на МВР Плевен по служебно правоотношение. Установява се, за част от процесния период въззиваемият е бил временно отстранен от длъжност, ползвал е платен годишен отпуск и отпуск поради временна нетруспособност, през който период същият не е давал дежурства и не е полагал нощен труд.

Не се спори, че за частта от процесния период, през която е полагал труд въззиваемият е изпълнявал служебните си задължения по утвърдени графици и протоколи при режим на труд

- дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187 ал. 3 от ЗМВР.

Установява се от заключението на вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период въззиваемият е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. Вещото лице установява в заключението си, че за процесния период въззиваемият е положил общо 1592 часа нощен труд, за който му е заплатено от въззивника възнаграждение в размер на 0,25 лв./час. Вещото лице установява, че този нощен труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1819,656 часа труд, като разликата от 227,656 часа не е заплащана на въззиваемия и при при съответната ставка за извънреден труд, определена на базата на основните работни заплати на въззиваемия за периода и 50 % увеличение е на стойност 1 536,68 лв.. От заключението на вещото лице се установява, че м. юли 2016 г. ищецът е имал пет дежурства, в които е положил 40 часа нощен труд, за който след преизчисляването му неплатения извънреден труд е на стойност 38,61 лв..

Разпечатката съдържа 35 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eace538d-8f8b-455d-9044-77c65804521f