Решение № 3073 от 15.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3073 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330100310 по описа за 2026 година намира следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. А. Б., ЕГН **********, срещу „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, т. 1 от ГПК за осъждане на ответника „Обединена българска банка“ АД да заплати на ищеца М. А. Б. сумата в размер на 360,00 лв. (равняваща се на 184,07 евро), представляваща извършени от ищеца разноски по изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ ******, вписана под рег. № ** към КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд - Пловдив, при прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че изп. дело № **** на ЧСИ ******* , вписана под рег. № ** към КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Пловдив, е образувано по молба на „Райфайзен Банк“ ЕАД срещу ищцата за сумата в размер на 1770,00 лв. по Договор за издаване на международна кредитна карта от **** г., сумата в размер на 623,21 лв. – мораторна лихва за периода 19.10.2010 г. – 25.01.2012 г., сумата в размер на 16,14 лв. – остатъчна част от юрисконсултско възнаграждение в размер на 211,80 лв., за което е издаден изпълнителен лист от 27.01.2012 г. от Районен съд - Пловдив след издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Посочва се, че след това „Райфайзен Банк“ ЕАД се преобразува в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, което впоследствие се влива в ответника „Обединена българска банка“ 1

АД. Навеждат се доводи, че с Решение № 2751/03.06.2025 г., постановено по гр. д. № 13677/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, е признато за установено в отношенията между страните на основание чл. 439, ал.1 от ГПК, че ищцата не дължи на ответника посочените суми по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. дело № ****** на ЧСИ ****** По самото изп. дело ищцата се представлявала от адв. С. П. от АК – ******, като въз основа на дговор за правна защита и съдействие му заплатила сумата в размер на 360,00 лв. След влизане в сила на решението по предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, изпълнителното производство било прекратено, на основание чл. 433, ал.1, т. 7 от ГПК, но възнаграждение в полза на адв. С. П. не било присъдено.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. С. П., който излага, че на дата 21.04.2026 г., след завеждане на исковата молба, ответното дружество е заплатило на ищцата исковата сума от 184,07 евро (превалутирани 360,00 лв.), както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на извършване на плащането – 21.04.2026 г. Поради това счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Сочи, че ответникът не е заплатил сторените от ищцата разноски по настоящото производство, а такива й се дължат, тъй като плащането на исковата сума е станало след предявяване на исковата молба и ответникът е дал повод за завеждане на делото. Претендира сторените в настоящото производство разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК.

За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищцата е да установи, че изп. дело № ****** по описа на ЧСИ *****, вписана под рег.

№*** към КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд - Пловдив, е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 7 от ГПК, както и размера на извършените разноски в хода на изпълнителното производство.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

В процесния случай не е спорно между страните, че изп. дело № ***** на ЧСИ ****** е образувано по молба на „Райфайзен Банк“ ЕАД въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист от 27.01.2012 г. от Районен 2 съд - Пловдив след издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ищцата за следните суми: 1770,00 лв. - главница по Договор за издаване на международна кредитна карта от***** г., 623,21 лв. – мораторна лихва за периода 19.10.2010 г. – 25.01.2012 г., 16,14 лв. – остатъчна част от юрисконсултско възнаграждение в размер на 211,80 лв. Страните не спорят и относно обстоятелството, че с влязло в сила Решение № 2751/03.06.2025 г., постановено по гр. д. № 13677/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, е признато за установено в отношенията между страните, на основание чл. 439, ал.1 от ГПК, че ищцата не дължи на ответника посочените суми по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. дело № ****** на ЧСИ ***.

Не е спорно по делото, а и от данните, вписани в публично достъпния Търговски регистър, се установява, че преобразуването на „КВС Банк България“ ЕАД (с предходно наименование „Райфайзенбанк (България) ЕАД“) чрез вливане в „Обединена българска банка“ АД е официално вписано в Търговския регистър на 10.04.2023 г. Следователно ответникът „Обединена българска банка“ АД е универсален правоприемник на „Райфайзен Банк“ ЕАД.

Към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция ищцата, чрез адв. С. П. (изрично упълномощен с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, видно от представеното по делото пълномощно – л. 6), признава, че на дата 21.04.2026 г., след завеждане на исковата молба, ответното дружество е заплатило на ищцата исковата сума от 184,07 евро (превалутирани 360,00 лв.), както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на извършване на плащането – 21.04.2026 г. Налице е признание от ищцата на неизгоден за нея факт, което признание има материална доказателствена сила. Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на 235, ал. 3 от ГПК. Налага се извода, че исковата претенция се явява неоснователна и следва да се отхвърли, поради осъществено пълно изпълнение на задължението в хода на процеса.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, има ищцата.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото плащането на исковата сума е извършено от същия след предявяване на иска, т.е. в хода на настоящото производство, а не преди подаване на исковата молба.

Ищцата своевременно е направила искане за присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 27,56 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро. Ищцата е представила писмени доказателства само за заплатената държавна такса. Видно от представения по 3 делото договор за правна защита и съдействие (л. 6 от делото), в същия е отбелязано, че е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро, но не е посочен начина на плащане – по банков път или в брой.

Съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК, т.е. само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В разглеждания случай в представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 6 от делото) е посочено само, че е платено адвокатско нвъзнаграждение в размер на 204,52 евро, но не е посочено дали плащането е извършено в брой или по банков път. Съдът намира, че плащането на претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство не е документално установено и доказано по делото. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят само реално сторените от нея разноски за държавна такса размер на 27,56 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. Б., ЕГН **********, срещу „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК за осъждане на ответника „Обединена българска банка“ АД да заплати на ищцата М. А. Б. сумата в размер на 184,07 евро (превалутирани 360,00 лв.), представляваща извършени от ищцата разноски по изп. дело № ***** г. по описа на ЧСИ ******, вписана под рег. № ** към КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд - Пловдив, при прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.

ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, да заплати на М. А. Б., ЕГН **********, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 27,56 евро – разноски за държавна такса по делото .

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5