Решение № 899 от 25.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000503149 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260284 от 09.05.2024 год., постановено по гр.д.№ 5512/2021 год. по описа на СГС, I-29 състав е отхвърлен предявен от Л. Х. С., в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „Л.-Л. С.“ и Б. П. С. против Е. Б. С. и А. Н. Д. /преди С./ иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 66, том I, рег. № 255, дело № 37 на нотариус Ц. З., с район на действие РС София и рег. № *** в регистъра на Националната камара и вписан в Служба по вписванията под акт № 32, том XI, дело 2700 от 10.02.2006 г., с който Л. Х. С., в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „Л.-Л. С.“ и Б. П. С. са прехвърлили на Е. Б. С. недвижим имот – Търговски обект, представляващ Кафе аперитив „Лати“, находящ се в гр. София, кв. Горубляне, ***, състоящ се от търговска и обслужваща част, с РЗП 128.66 кв.м, в т.ч. сезонна използваема тераса в подпокривното пространство, която е с площ 50 кв.м, при съседи: изток – тревни площи и трафопост, запад – бул. Самоковско шосе, север – тревни площи, юг – ул. Обреща и трафопост, заедно с 66.72 % идеални части от мястото, представляваща урегулиран поземлен имот III за КОО и трафопост, в квартал № 97 по плана на гр. София, местност Горубляне, целият с площ 225 кв.м, който Търговски обект представлява сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес на сградата гр. София, район Младост, ул. Обреща, със застроена площ от 57 кв.м, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-181 35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град София, район Младост, ул. Обреща, с площ 272 кв.м., като привиден и прикриващ договор за дарение, както и иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД за обявяване на действителен на прикрит с горепосочения договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 66 от 10.02.2006 г. договор за дарение на недвижим имот.

Със същото решение е оставен без разглеждане предявения от Б. П. С. против Е. Б. С. иск с правно основание чл.227, ал.1, б.„в“ от ЗЗД за отмяна на прикрития под формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том I, рег. № 255, дело № 37 на нотариус Ц. З. с район на действие РС София и рег. № *** в регистъра на Националната камара и вписан в Служба по вписванията под акт № 32, том XI, дело 2700 от 10.02.2006 г., договор за дарение на недвижим имот по отношение на ½ идеална част от целия горепосочен недвижим имот.

С определение № 264674 от 17.07.2024 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата на ответника А. Н. С., чрез процесуален представител да измени постановеното решение в частта за разноските досежно присъденото адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ищците Л. Х. С., в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „Л.-Л. С.“ и Б. П. С. с доводи за неправилност. Оспорват се изводите на съда по отношение на действителната воля на страните по сделката и обстоятелството, че надарения е знаел и приел модуса на сделката, което считат, че определя симулативността на сделката.

Твърди се, че от събраните гласни доказателства се установява, че надарения и неговата съпруга са били наясно с уговорката, че договора за продажба е привиден, което се установявало и от представеното по делото „обратно писмо“. Същото е подписано от всички страни по прикритата сделка и служи за разкриване на симулативността й. Събраните по делото гласни доказателства потвърждавали обстоятелството, че продажната цена не е заплатена, което също отразявало действителната воля на страните да бъде надарен ответника Е.. Твърди се, че страните по процесния договор са изразили воля за прехвърляне на собствеността върху имота от родителите на сина, но като дарение, без да бъде плащана стойността на вещта. След като при сключване на договора за покупко-продажба у страните е налице воля за безвъзмездно прехвърляне на собствеността, то „продажбата“ е привидна сделка и като такава не е породила целените от страните правни последици. Твърди се още, че след като неправилно съдът не е уважил главните искове, то неправилно не е разгледал предявения евентуален иск за отмяна на дарението, на посоченото основание. Счита, че този иск е основателен доколкото ищеца е имал нужда от издръжка, писмено е поискал такава, която не му е била предоставена от дарения. Молят решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноските по делото.

Въззиваемият А. Н. С., чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият Е. Б. С. не взема становище по жалбата.

2

Подадена е и частна жалба от А. Н. С., чрез процесуален представител срещу определението на съда, постановено в производството по чл.248 от ГПК, в която се твърди, че са представени доказателства за заплащане на договореното възнаграждение и неправилно съдът е отказал да измени решението в частта за разноските.

Въззиваемите по частната жалба оспорват същата.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, касаещи наличието на основанията за недействителност на договора, на посочените основания, съдът намира следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на Л. Х. С., в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „Л.-Л. С.“ и Б. П. С. против Е. Б. С. и А. Н.

С., в която се твърдят следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: извършено на 10.02.2006 г. от тях в полза на ответника Е. С. дарение на недвижим имот, представляващ кафе аперитив „Лати“, находящо се в гр.София, кв.Горубляне, прикрит с договор за покупкопродажба по нотариален акт № 66 от 10.02.2006 г., по който е опредЕ. продажна цена в размер на данъчната оценка, която страните не са имали намерение да бъде платена и не е плащана; сключването на привидната сделка и поради невъзможност за оспорването й другото им дете заради накърняване на запазената му част; съставянето на нарочно обратно писмо за симулативността на сделката от страните по сделката; необходимост от издръжка на дарителите, предвид възрастта им, влошеното здравословно състояние, пандемичната обстановка и получавани доходи, които за ищеца Б. С. са само от пенсия и възлизат на 355.77 лева, а той не чувал, имал необходимост от средства за лекарства и асистирана грижа; отправена на 01.12.2020 г. покана до надарения – ответника Е. С., който е отказал такава на търсещия месечна издръжка от 100 лева дарител и ищец Б. С., и ги тревожил, включително и поради злоупотребата му с алкохол; поведение на сина им, сочещо на непризнателност и обосноваващо искане за отмяна на действителната сделка за дарение на процесния имот. В тази връзка се иска прогласяване на договора за продажба по нотариалния акт за нищожен като привиден и разкриване на действителния договор за дарение по същия нотариален акт, а при евентуалност - разваляне на договора за дарение по отношение на Б. С. за ½ идеална част от процесния имот.

Ответницата А. Н. С. оспорва исковата претенция, като излага доводи, че продажбата е действителна сделка и имотът е придобит от ответниците като съпрузи в съпружеска имуществена общност; обратното писмо е с недостоверна дата и не й е противопоставимо поради неподписването й от нея и липсата в него на всички елементи от съдържанието на договора; плащане на цената по продажбата на процесния имот със заемни средства и ползването на имота от придобиването му като съсобствен, включително и след прекратяването на брака им, след който е заведено и настоящото дело, поради което моли за 3 отхвърляне.

Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционния съд въз основа на анализ на приетите доказателства, като по нея не се и спори между страните.

Не е спорно по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че на 10.02.2006 г. е сключен договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 66, том I, рег. № 255, дело № 37 на нотариус Ц. З., с район на действие РС София и рег. № *** в регистъра на Националната камара и вписан в Служба по вписванията под акт № 32, том XI, дело 2700 от 10.02.2006 г. по силата на който ищците Л. Х. С., в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „Л.-Л. С.“ и Б. П. С. са продали Е. Б. С. недвижим имот, представляващ търговски обект, представляващ кафе аперитив „Лати“, находящ се в гр. София, кв. Горубляне, бул.

„Самоковско шосе“ № 3, за продажна цена в размер на 24 858.50 лева /в какъвто размер е и данъчната оценка на имота/, която продавачите са заявили, че са получили от купувача.

Представен е по делото документ, озаглавен „обратно писмо“ от 10.02.2006 г., подписан от Л. С. и Б. С., от една страна – наричани дарители, и от Е. С., от друга страна – наричан дарен, съгласно който страните са изразили воля, че сключената помежду им сделка, изповядана под формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 10.02.2006 г. е привидна и прикрива договор за дарение, по силата на който Л. Х. С., в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „Л.-Л. С.“ и Б. П. С. прехвърлят на Е. Б. С. безвъзмездно чрез договор за дарение процесния недвижим имот. В обратното писмо са удостоверени още и изявления на страните, съгласно които обективираната в нотариалния акт от 10.02.2006 г. сделка е изповядана като покупко-продажба, за да бъде избегната възможността сестрата на ответника С. – трето за настоящия спор лице, да иска отмяна или намаляване на дарението в качеството си на наследник. В документа ответникът Е. С. е декларирал, че не е заплащал посочената в нотариалния акт цена в размер на 24 858. 50 лева, тъй като е надарен с описания в писмото недвижим имот, представляващ кафе аперитив.

Не е спорно по делото, че ищците Л. С. и Б. С. са родители на ответника Е. С., както и че процесният договор е сключен през време на брака на ответниците Е. и А., сключен на 09 септември 1990 г. и прекратен с влязло в сила на 05.10.2021 г. решение на СРС.

Пред първоинстанционният съд са разпитани четирима свидетели за обстоятелствата около сключване на договора.

От показанията на свидетелите В. Д. и Ц. С. се установява, че познават страните от много години съответно поради работа в заведението или съседство с него и били в приятелски отношения с ищците Л. и Б.. Установяват, че последните споделяли намерението си да прехвърлят заведението с дарение на техния син – ответника Е., тъй като съществували скандали в семейството за него, включително и за възможността дъщеря им да получи част от заведението. Съдът намира, че дадените показания на свидетелите в тази им част обаче са непоследователни и са в противоречие с посоченото от Д. за работата й от 2000 г. с известно прекъсване в заведението, което първоначално било собствено на ищеца Л. С., а след това на нейните син и снаха - ответници по производството, и изразеното от ищеца Б. С. пред 4 свидетеля С. несъгласие за даряването на същото на сина им поради необходимост от осигуряването им на грижи или средства за самите тях, поради което и съдът не ги възприема.

Свидетелите В. И. и Ю. Д., първи братовчед на ответницата, чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК и от които се установява, че ответникът А. С. преди години /около 15 години по показанията на първия от тях) е искала от тях пари назаем за предстоящото закупуване на процесното заведение, като и двамата й отказали предоставянето на парични средства, тъй като не разполагали с такива. В последствие свидетелите научили, че ответниците са успели да намерят парични средства и са закупили кафенето от ищците. В показанията двамата свидетели сочат, че не са присъствали при сключване на процесната сделка и не са запознати с начина, по който е било извършено предаването на паричната сума по сделката.