Решение № 1304 от 28.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1304 гр. Варна, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100502205 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. И. В. и С. Н. С. срещу Решение № 2651/11.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1730/2024 г. по описа на Варненски районен съд, LII състав, с което са наложени мерки за защита на Д. Я. Ж. за осъщественото спрямо нея домашно насилие от тяхна страна, както следва: задължени са да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо Ж.,на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН; отстранени са от съвместно обитаваното с молителката Ж. жилище, находящо се в гр. Варна, м. „Б.ч.“, СО „А.м.“ - имот № ***, за срок от 18 месеца от датата на влизане в сила на решението, при приспадне, на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, на срока на действие на мерките при издадената по делото Заповед за незабавна защита № 29/13.02.2024 г. по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН; забранено им е да приближават на по-малко от 200 м. Ж., както и жилището, обитавано от нея, с адрес: гр. Варна, м. „Б.ч.“, СО „А.м.“ - имот № ***, за срок от 18 месеца от датата на влизане в сила на настоящото Решение, при приспадне, на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, на срока на действие на мерките 1 при издадената по делото Заповед за незабавна защита № 29/13.02.2024 г. по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, на основание чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърде се, че са допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд – не са допуснати своевременно направени доказателствени искания – разпит на свидетели и КСППЕ. Отправя се искане до съда за отмяна изцяло на решението на ВРС, за обезсилване на заповедта за защита и за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата Д. Я. Ж. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по молба на Д. Я. Ж. против П.

И. В. и С. Н. С. с правно основание чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 5, ал. 1, , т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН за налагане на мерки за защита срещу сина й и жената, с която същият съжителства на съпружески начала, а именно: задължаване да се въздържат от актове на домашно насилие, отстраняване от съвместно обитаваното с молителката жилище, находящо се в гр. Варна, м. „Б.ч.“, СО „А.м.“ - имот № ***; забрана да приближават молителката на повече от 200 м., да приближават дома й, находящ се на адрес: гр. Варна, м. „Б.ч.“, СО „А.м.“ - имот № ***.

Ответниците П. И. В. и С. Н. С. оспорват молбата като твърдят, че не са упражнявали психическо и физическо насилие спрямо Ж..

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, 2 поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Молбата с правно основание чл. 4 от ЗЗДН е допустима, тъй като за предявяването й е налице правен интерес и същата е депозирана в съда в рамките на преклузивния 3-месечен давностен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

В конкретния случай твърденията на молителката са за осъществено спрямо нея психическо и физическо насилие от страна на сина й и жената, с която същият е във фактическо съпружеско съжителство, изразяващо се в отправяне на заплахи, удряне и гонене от къщи.

3

Не се спори, а и от представените писмени доказателства /удостоверения за родствени връзки/, е видно, че Д. Я. Ж. е майка на П. И. В., както и че последният към момента на твърдяните инциденти съжителства на съпружески начала със С. Н. С..

Събраните по делото доказателства установяват в достатъчна степен твърдяното от Ж. упражнено спрямо нея психическо и физическо насилие в заявения обем. Настоящата инстанция приема, че на въпросните дати /21.11.2023 г., 15.12.2023 г., 25.12.2023 г. и 02.01.2024 г./ синът на молителката се държи агресивно спрямо нея, отправя обиди и закани за убийство и за подпалване на дома им, гони я от съвместно обитаваното жилище и й нанася удари по главата – с телефон и с ръка. Приемат се за установени и отправените заплахи от страна на ответницата С. към Ж. за настъпване на скорошна смърт на сина й, както и за осъществяване на действия по ограничаване възможността на последната да пребивава спокойно в дома си и да управлява собственото си имущество с отправяне на претенции да й бъдат прехвърлени съсобствените между майка и син недвижими имоти.

Съгласно § 1а от ЗР на ЗЗДН приложими, въпреки характера на производството, са разпоредбите на ГПК. Целта на производството е да се установи твърдяното правонарушение /психически и физически тормоз спрямо молителката/. Тежестта на доказване лежи върху нея, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Разширени сравнение с ГПК са възможните и допустими доказателствени средства, като законът изрично придава доказателствена стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Въз основа на комплексната преценка на доказателствата, съдът намира молбата на Ж. за защита срещу домашно насилие осъществено спрямо нея за основателна досежно претендираните мерка по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН. Смисълът и целта на закона е именно упражняването на превенция срещу случаите на домашен тормоз, а не толкова в санкционирането му. Тази форма на принуда над личността е трудна за разкриване поради характера на отношенията и връзките на лицата засегнати от нея. Молителите често са и обективно възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят релевантните факти, което не може да бъде основание за отказ за защита по реда на ЗЗДН. В това производство съдът разполага с разширен инструментариум от доказателствени средства – чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 и 2 от ЗЗДН. При липса на други доказателства съдът може да се произнесе и 4 само въз основа на приложената декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от закона.

В конкретния случай обаче са събрани достатъчно гласни доказателства, от които да се установи упражненото от ответниците домашно насилие спрямо Ж.. Съдът цени показанията на свидетелите К. и Я., като последователни, безпротиворечиви на събрания по делото доказателствен материал и взаимно допълващи се. От горните се установява семейният климат в дома на молителката преди инцидентите, както и по време и след същите, а именно засиленото агресивно поведение на В. към майка му след установяване на фактическо съжителство с ответницата С. през м. май 2023 г., системна употреба на алкохол, отправяне на обиди и заплахи към възходящата му, които се повтарят и пред трети лица, а именно горните свидетели, нанасяне на удари от сина, последиците от които са видяни от свидетелката К., всяваните от ответницата С. страхове в молителката досежно скорошна смърт на сина й, както и претенциите й за прехвърляне на имоти. Показанията на водените от ответниците свидетели съдът преценява като заинтересовани от изхода на делото, едностранчиви и лишени от конкретика, поради което и не следва да се ценят.

Поисканите мерки съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, а именно: да бъдат задължени ответниците да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо Ж.; да бъдат отстранени от съвместно обитаваното с молителката Ж. жилище, находящо се в гр. Варна, м. „Б.ч.“, СО „А.м.“ - имот № *** и и да им бъде забранено да приближават на по-малко от 200 м. Ж., както и жилището, обитавано от нея, с адрес: гр. Варна, м. „Б.ч.“, СО „А.м.“ имот № ***, са адекватни предвид осъщественото от В. и С. домашно насилие спрямо почти 90-годишната молителка. След оценка на риска за пострадалата настоящата инстанция преценява, че срокът на мерките следва да бъде максималният от 18 месеца с приспадане на срока на действие на мерките при издадена вече Заповед за незабавна защита № 29/13.02.2024 г., каквото е изискването на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.

Въз основа на изложеното и с оглед на обстоятелството, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, решението на Районен съд – Варна следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора въззиваемите следва да бъдат осъдени да 5 заплатят дължимата държавна такса в размер на по 6.25 лева всеки един от тях, на основание чл. 17, ал. 2 и чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /и съобразно задължителните тълкувания дадени в т. 22 от Тълкувателно Решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Във въззивното производство въззиваемата Ж. е отправила искане с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като такива следва да й се присъдят, поради което въззиваемите В. и С. следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от по 300 лева за всеки един от тях, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие /лист 32/.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2651/11.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1730/2024 г. по описа на Варненски районен съд, LII състав.

ОСЪЖДА П. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, м. „Б.ч.“ - СО „А.м.“, имот № *** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт сумата в размер на 6.25 /шест лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща държавна такса за въззивното производство, на основание чл.

17, ал. 2 и чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН **********, с адрес: с. Е., община Б. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт сумата в размер на 6.25 /шест лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща държавна такса за въззивното производство, на основание чл. 17, ал. 2 и чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.