Решение № 8956 от 14.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8956 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110137570 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „БЕРСАНИ“ ЕООД против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 142,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница в размер на 1783,36 лева за периода от 12.06.2023 г. ( датата, на която застрахователят е извършил частично плащане по заведена пред него застрахователна претенция) до 18.01.2024 г. ( дата, на която е заведено гр. д. № 3666/2024 г. на СРС, 47 състав), за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6528/30.03.2025 г. по ч. гр. д. № 10788/2025 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.06.2023 г. около 19:20 часа в гр.

София, ул. „Български апокриф“ № 1 възникнало пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 2“, рег. № ***, който автомобил е собственост на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД и лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № ***, който автомобил е собственост на Васил Кирилов Христов. Представителят на ищеца поддържа, че вина за настъпване на пътния инцидент носи водача на лек автомобил „Ауди“, като в резултат на произшествието лек автомобил марка „Шкода“ бил увреден. В исковата молба са изложени твърдения, че за лек автомобил марка „Ауди“ бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество. Във връзка с претенция за изплащане на обезщетение от собственика на увредения автомобил Васил Кирилов Христов, ответникът на 12.06.2023 г. заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1348,04 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че след направена справка в сервиз с цел отремонтиране на увреденото моторно превозно средство било установено, че необходимата стойност за отстраняване на повредите надвишава изплатената от ответника сума. С влязло в сила Решение по гр. д. № 3666/2024 г. по описа на СРС, 47 състав, ответникът е осъден да заплати застрахователно обезщетение във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие в размер на 1783,36 лева. Представителят на ищцовото дружество поддържа, че в производството по гр. д. № 3666/2024 г. по описа на СРС, 47 състав, не са претендирани и не са присъдени суми за обезщетение за забава върху 1 главницата, считано от 12.06.2023 г. – датата, на която ответникът е извършил частично плащане по щетата до 18.01.2024 г. – датата, на която е подадена исковата молба. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на договор за цесия от 07.02.2025 г. вземането за сумата в размер на 142,62 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1783,36 лева за периода от 12.06.2023 г. до 18.01.2024 г. е прехвърлено в полза на ищцовото дружество. Представителят на ищеца поддържа, че ответникът е уведомен за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора с уведомление с вх. № 14880325/18.02.2025 г. По изложените твърдения е направено искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесната сума, като в тежест на ответника бъдат възложени и сторените по делото съдебни разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Виолина Кръстева оспорва исковата претенция. В депозирания отговор са изложени твърдения, че предмет на гр. д. № 3666/2024 г. по описа на СРС, 47 състав, е единствено предявено вземане за имуществени вреди в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие в размер на 3000 лева, но не и обезщетение за забава в размер на 142,62 лева.

Представителят на ответника поддържа, че присъдената главница, ведно със законна лихва и съдебни разноски са изцяло погасени, респ. към моментът на сключване на договора за цесия главното вземане е било изцяло погасено. В депозирания отговор са изложени твърдения, че застрахователят не е дал повод за завеждане на делото, като поведението на ищеца цели в тежест на ответната страна да бъдат възлагани допълнителни съдебни разноски. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От изисканото в цялост производство по гр. д. № 3666/2024 г. по описа на СРС, 47 състав, се установява, че същото е образувано по предявен от Васил Кирилов Христов чрез адвокат Мариана П.а против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата в размер на 3000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за пътнотранспортно произшествие възникнало на 05.06.2023 г. около 19:20 часа в гр. София, ул. „Български апокриф“ № 1 между лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 2“, рег. № ***, който автомобил е собственост на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД и лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № *** собственост на ищеца, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 18.01.2024 г. до окончателно погасяване на вземането. Като писмени доказателства по делото са приети уведомление за щета № 23419000033/08.06.2023 г. и извлечение от сметка, видно от което застрахователят на 12.06.2023 г. е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер на 1348,04 лева. С влязло в сила Решение № 19367/28.10.2024 г. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД е осъдена да заплати на Васил Кирилов Христов застрахователно обезщетение в размер на 1783,36 лева, явяващо се разлика между действителната стойност на уврежданията на лекия автомобил и изплатената от застрахователя преди образуване на делото сума в размер на 1348,04 лева.

Ведно със заявлението за издаване на заповед за изпълнение е представен договор за прехвърляне на вземания от 07.02.2025 г., по силата на който Васил Кирилов Христов е прехвърлил в полза на „БЕРСАНИ“ ЕООД вземане в размер на 142,62 лева за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.06.2023 г. до 18.01.2024 г. върху главница в размер на 1783,36 лева, представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие. Представено е и уведомление от цедента до „ЗАТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора с вх. № 14880325/18.02.2025 г. Ведно със заявлението е представена и покана за плащане на процесната сума, отправена от цесионера чрез адвокат М. П. до ответното дружество чрез 2 електронна поща.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на главно задължение, размерът на главницата, поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

В хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в застрахователното обезщетение, съгл. чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати – уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. Застрахователят, от своя страна дължи на увредения и обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл.

497, ал. 1 КЗ, което обезщетение обаче е за собствената му забава от датата, на която е следвало да определи и да изплати обезщетението за вредите, ведно с изтеклата законна лихва / така Решение № 46/04.04.2024 г. по т. д. № 2274/2022 г. на ВКС, I ТО, Решение № 50086/07.11.2023 г. по т. д. № 1859/2022 г. на ВКС, II ТО, Решение № 15/15.08.2023 г. по т. д.

№ 2389/2022 г. на ВКС, I ТО, Решение № 50073/20.07.2023г. по т. д. № 587/2022 г. на ВКС, I ТО, Решение № 50043/06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на ВКС, I ТО, Решение № 50040/30.05.2023г. по т. д. № 790/2022 г. на ВКС, II ТО и др. В обобщение, на основание чл.

493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.

В случая не е спорно, а и от изисканото в цялост производство по гр. д. № 3666/2024 г. по описа на СРС, 24 състав, се установява, че собственикът на увредения от процесното пътнотранспортно произшествие автомобил е предявил застрахователна претенция на 08.06.2023 г., като по банковата му сметка на 12.06.2023 г. застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1348,04 лева. Определената и изплатена от застрахователя сума обаче съгласно влязло в сила решение по гр. д. № 3666/2024 г. по описа на СРС, 24 състав, не представлява пълният размер на дължимото застрахователно обезщетение. Предвид изложеното увреденият има вземане срещу застрахователя за обезщетение за забава върху непогасената част от вземането в размер на 1783,36 лева за исковия период от 12.06.2023 г. до 18.01.2024 г. Макар обезщетението за забава да представлява акцесорно вземане, чието съществуване е обусловено от наличието на главно задължение, същото има самостоятелен характер, респ. е годен предмет на прехвърлителна сделка. По делото не е спорно, че ответникът не е изплатил дължимото обезщетение за забава върху главницата в размер на 1783,36 лева. От изложеното следва, че договорът за цесия, сключен между увреденото лице и ищецът в настоящото производство с предмет вземането за обезщетение за забава върху присъденото с Решение № 19367/28.10.2024г. по гр. д. № 3666/2024 г. по описа на СРС, 24 състав, е действителен, респ. настъпило е частно правоприемство на страната на кредитора. С оглед горното съдът намира, че титуляр на вземането за обезщетение за забава е ищцовото дружество, поради което и доколкото страните не спорят относно размера на процесното вземане предявеният иск се явява основателен.

Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.

3

С Определение № 3220/05.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2497/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-М състав, е прието, че предявяването на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в последващо производство не е недобросъвестно упражняване на процесуалното право на защита, но търсенето на адвокатски възнаграждения в отделните заповедно и исково производство е недобросъвестно и противно на добрите нрави по смисъла на чл. 3, изр. 1 ГПК. Във връзка с упражняването на правата от правните субекти Конституцията на Република България установява определени граници – не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 КРБ). В случай, че се присъдят разноски за адвокатски възнаграждения в образувано самостоятелно производство по иск чл. 86, ал. 1 ЗЗД, след като по отношение на главницата вече е бил образуван отделен исков процес, в който са присъдени съдебни разноски, би се достигнало до накърняване правата и законните интереси на насрещната страна. Макар в случая ищецът по гр. д. № 3666/2024 г. по описа на СРС, 24 състав, да е различен от този по настоящото дело, приобретателят по договора за цесия е придобил вземането във вида към датата на сделката, а именно след като по отношение на главницата, върху която е начислено обезщетение за забава, е било образувано отделно исково производство, респ. при предявяването му по съдебен ред цесионерът е в идентично на цедента правно положение и не му се следват разноски за адвокатско възнаграждение.