Решение № 1703 от 18.11.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………………………….. 2020 година, гр.ВАРНА

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р О

Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕРГАНА СТОЯНОВА

В съдебно заседание, проведено на 07.10.2020 г., при участието на секретаря Камелия Александрова изслуша докладваното от председателя административно дело № 3037/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващи от АПК, вр.чл.217, ал.2 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Б.Б.Д. *** срещу Заповед № 430/05.08.2019г., издадена от Главния архитект на Община Варна, с която на основание чл. 62, ал.2 от АПК е допусната поправка на явна фактическа грешка в Заповед № 337/28.05.2014 г.

Оспорващият счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като при постановяването и били допуснати процедурни и процесуални нарушения.

Твърди, че допуснатата поправка на ЯФГ не представлява ново произнасяне, в какъвто смисъл са дадените от ВАС указания в мотивите на Решение №4277/02.04.2018 г. по същата процедура, а представлява недопустимо изменение на издаден АА в друга процедура.

С уточняваща молба от 06.03.2020 г. посочва, че всъщност с допускането на поправката на очевидна фактическа грешка се извършва реално изменение на Заповед № 337/2.05.2014 г., с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ VІІІ-903, в к.54 по плана на м. „Св.Никола“ в гр.Варна. Твърди, че последната заповед била издадена във връзка с друго производство, не в такова по изработване на ПУП ПР, инициирано по заявление на Н. Е.П., по което има постановено Решение № 4277/02.04.2018 г. на ВАС. С това решение съдът отченил заповед № Г-275/30.06.2016 г. и върнал преписката на АО за ново произнасяне, като в мотивите си указал на същия, че при новото производство следва да уточни действителното искане на заявителя, както и съотнасянето му към производството по чл.16 от ЗУТ, на какъв етап се намира това производство, имали връзка между него тях.

Счита, че с процесната заповед АО не е изпълнил указанията на ВАС, не е провел процедурата, за която е сезиран с искането на заявителя, обжалваната заповед не представлява ново произнасяне по вече депозирано заявление за ПУП-ПР, а е недопустимо изменение на издаден административен акт в друга административна процедура. Отделно изтъква като нарушение липсата на мотиви, поради което не може да се прецени дали е налице допусната очевидна фактическа грешка.

Въз основа на изложеното формира искане за отмяна на

Заповед№ 430/05.08.2020 г.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва наведените в жалбата доводи, счита ги за неоснователни и недоказани, моли съдът да я отхвърли.

Заинтересованата страна Н.П. счита жалбата за недопустима, тъй като била подадена от лице без правен интерес и извън законоустановения срок. Счита, че заповедта, с която е допусната поправка на ЯФГ може да се оспорва само от лицето, собственик на имота, чийто ПУП е допуснат за изработка и то в случая, че се откаже разрешение и допускане на изработката.

Алтернативно поддържа становище за неоснователност на жалбата. Развива обширни доводи в тази насока, Твърди, че обжалваната заповед е постановена съответствие с указанията , дадени в решението на ВАС. В продължение на тези си съждения посочва, че в случая безспорно била налице явна фактическа грешка - несъответствие между действителната воля на АО и тази , обективирана в акта, а с издаването на заповедта било постигнато както отстраняването и така и изпълнение на указанията, дадени в решението на ВАС.

Въз основа на изложеното моли на първо място жалбата да бъде оставена без разглеждане, а в условие на евентуалност – да се отхвърли като неоснователна.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Съдът като съобрази доводите в жалбата с доказателствата по делото прие следното:

Жалбата е депозирана от надлежна страна в рамките на законоустановения срок, от лице с установено наличие на правен интерес, с оглед на което е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество е и

ОСНОВАТЕЛНА.

Фактите по случая:

Видно от съдебен протокол от 09.12.2011 г., по гр.д.№ 6572/2008 г. жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ **с площ от 842 кв.м. находящ се в м. „Свети Никола“ – гр.Варна след проведена съдебна делба на ПИ **целият с площ от 2430 кв.м., представляващ ДЯЛ ПЪРВИ по СТЕ по гр.д.№ 6572/2008 г. по описа на ВРС; ДЯЛ ВТОРИ с площ от 1588 кв.м. представляващ ПИ **се получава от Н.Е.П..

Със заповед № 337/28.05.2014 г., във връзка със заявление № АУ160753ПР/10.02.2014 г., на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и чл. 16, ал.1 от ЗУТ, главният архитект на община Варна разрешил изработването на ПУП-ПРЗ за УПИ *-*, в кв.* по плана на кв.“Св.Никола“ – гр.Варна. Видно решението, взето на комисия, назначена със заповед

№ 1791/19.06.2017 г. на Кмета на община Варна, на основание чл. 16, чл. 205 и чл. 210 от ЗУТ, обективирано в Протокол № 05/27.06.2018 г., (л.11 от адм. преписка).

В заповедта е посочено, че административното производство е образувано по заявление вх.

№ АУ160753ПР/10.02.2014 г. на Н.П..

Видно от съдържанието на цитираното заявление за допускане, проучване и проектиране за изменение на ПУП (л.141 от адм. преписка) искането се основава на чл. 133;чл. 134, ал.1 и ал.2, във връзка с чл. 128 от ЗУТ и §8, ал.1 от Др за същия закон. В него ясно са посочени обектите на разработката и те са двата ПИ **(на Б.Д.) и ПИ **– на заявителя Н.П..

Видно от съдържанието на обяснителната записка към проекта за разделяне на УПИ VІІІ-903, кв.54, ПУП ПР за УПИ ** и УПИ ** в кв.54 на м. „Св.Никола“ гр.Варна, предлага се обособяването на два нови УПИ предвид извършената съдебна делба на общия УПИ ****.

Б.Б.Д. е собственик на първия ПИ **, проектен УПИ **и този факт е безспорен между страните.

Същият е участвал в административното производство по издаването на Заповед № 337/28.05.2014 г., процесната заповед № 430/05.08.2019 г. само му е връчена, тъй като в производството по нея е осъществено само процесуалното действие по издаването и.

При тази безспорна фактическа обстановка несъмнено за Б.Д. като собственик на ПИ **, представляващ дял І от поделения общ ПИ ** – предмет на разрешеното със заповед №

337/28.05.2014 г. изменение на ПУП-ПРЗ, е налице правно защитим интерес и съответното на него процесуалното право на оспорване на процесната заповед, с която е допуснато отстраняване на ЯФГ в цитираната Заповед № 337/2014г.

По правото:

Съгласно чл. 62 от АПК (1) преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

(2) Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

Видно от изрично записаното в заповед № 430/05.08.2019 г., поправката на очевидна фактическа грешка, допусната в Заповед №

337/28.05.2014 г. се състои в следното: на ред

8-ми „да отпадне чл. 16, ал.1 от ЗУТ“; вместо „…чл. 134, ал.2, т.6..“ да се чете „..чл.

134, ал.2, т.2 и т.7..“; на ред 15-ти вместо „ПУП-ПРЗ“ да се чете „ ПУП-ПР“.

Така възприетият и вложен от АО смисъл на понятието явна фактическа грешка не съответства на установеното от правната теория и от съдебната практика съдържание. С извършената поправка на ЯФГ е постигната частична промяна на правните основания, въз основа на които според издателя на заповедта следва да продължи административното производство, инициирано по подаденото от Н.П. заявление № АУ160753ПР/10.02.2014 г. Този резултат води до категоричния извод за съществено изменение на действителната и ясно формирана в Заповед № 337/28.05.2014 г. воля на административния орган

Не само това – направените от собственика на ПИ **Б.Д. възражения в хода на административното производство по одобряване на подробния устройствен план за процесните два имота в общото си съдържание насочват към липса на съгласие на всички собственици, каквато е императивната хипотеза на т.6-та от коментираната норма на чл. 134, ал.2 от ЗУТ. Така чрез способа за отстраняване на ЯФГ АО изменя и ясно изразената си в поправената заповед воля въпреки, че не са налице и предпоставките на т.7-ма -делбеното производство е отдавна приключило с влязъл в сила съдебен акт, което напълно изключва приложението и. С постановяване на съдебния акт по извършване на делбата и разпределение на дяловете, делбеният съд се десезира, поради което и не е допустимо каквото и да е последващо процесуално действие, в това число и визираното в т.7-ма.

При първоначално ясно, недвусмислено и еднозначно изразена воля, обективирана в Заповед №

337/28.05.2014 г., с предприетата поправка на ЯФГ, наличието на каквато съдът не установи, АО внася сериозна празнота по въпроса на какво основание може и следва да продължи административното производство по заявление вх. №

АУ160753ПР/10.02.2014 г. на Н.П..

Поправка на фактическа грешка по посочения ред се извършва, когато действителната воля на административния орган е вече разкрита и еднозначно ясна в издадения акт, но има допусната неточност при нейното изразяване, не и при нейното формиране.

Недопустима е поправка на „очевидна фактическа грешка“, която като правна последица води до изменение на волята на административния орган.

С отстраняването на ЯФГ може да се коригира външно обективираното волеизявление на административния орган, то има цел да изясни каква е била действително формираната от него воля, която макар и с допуснати грешки е годна да породи предвиденото от законодателя правно действие. Когато това външно обективирано волеизявление, не е възможно да породи действие, то отстраняването на каквато и да е грешка, не ще е в състояние да заздрави този радикален порок на акта.

След като по делото не беше установи наличието на такава грешка, а извършената промяна е съществена, то тя може да се квалифицира като нов административен акт. Обстоятелството, на което се обосновава АО – изпълнение влязло в сила Решение на ВАС отново не съставлява несъответствие между формираната истинска воля и нейното външно изразяване в писмения текст на административния акт. Това, че административният орган е формирал при издаването на първоначалния си акт воля, която не съответства на обективната действителност не представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 АПК.

Действителната воля на органа обаче не може да бъде изменяна или допълвана по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, както е направено в настоящия случай – заличено е едно от посочените правни основания, а друго –изменено.

С оглед на изложеното съдът счита, че в случая по реда на поправката на очевидна фактическа грешка категорично е подменена първоначалната, действителната воля на административния орган – положение, което правото не търпи.

При направения коментар относно допуснатите съществени нарушения както на материалния закон, така и на административно производствените правила, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна и следва да се отмени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ съдът

Разпечатката съдържа 60 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eacde2be-4078-4429-a60b-598199ba531c