Определение № 315 от 27.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. Велико Търново, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100500065 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

С определение № 467 от 19.12.2024 година по гр. д. № 301/2024г. Районен съд – Елена е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Велико Търново.

Недоволен от така постановеното определение е ищецът по делото А. Г. Д., който го обжалва с частна жалба в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В жалбата си развива съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че производството по гр.д. № 301/2024 година на ЕРС е образувано по предявен от него иск по ЗОДОВ, поради което компетентността на съда се определя от чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ. Посочва, че изрично с Определение № 38 от 09.07.2024 година на ВАС и ВКС е прието, че компетентен да се произнесе по исковата молба, предмет на делото е Районен съд – Елена. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен съд – Елена за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Ответникът по частната жалба ОД на МВР – Велико Търново заема становище, чрез процесуалния си представител, за неоснователност на подадената частна жалба.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Елена е образувано по подадена от А. Г. Д. срещу ОД на МВР – Велико Търново искова молба, уточнена с молба, вх. № 2698 от 06.08.2024 година. С последните е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 632.70 лева, от която 407.46 лева – възнаграждения и 225.24 лева – разноски, дължими за явяването му като свидетел по подробно описаните в исковата молба и допълнителната такава досъдебни производства. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че по водени от разследващи полицаи от ОД на МВР – Велико Търново досъдебни производства е призоваван и се е явявал на разпит в качеството му на свидетел, поради което и на основание чл. 122, ал. 1 НПК има право да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил.

Навежда доводи, че в съответствие с разпоредбата на чл. 187, ал. 1 НПК разноските следва да бъдат поети от ответника, доколкото пред него са извършвани съответните процесуални действия. Твърди, че с писмено искане, вх. № 366000-28541 от 22.02.2022 година, е поискал от ответника посочените възнаграждения и разноски да му бъдат изплатени, но това не е сторено.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на същата, в който изрично е направено възражение за местна неподсъдност на делото на Районен съд – Елена, тъй като ОД на МВР – Велико Търново е юридическо лице по смисъла на чл. 37, ал. 2 ЗМВР със седалище в град Велико Търново, поради което и на основание чл. 108, ал. 1 ГПК искът е подсъден на Районен съд – Велико Търново.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел направеното от ответника възражение за основателно, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 108 ГПК, с обжалваното определение е прекратил производството по гр.д. № 301/2024 година на ЕРС и е изпрати същото по подсъдност на ВТРС.

Настоящият съдебен състав приема, че изводът на Районен съд – Елена е правилен и законосъобразен. Следва да се има предвид, че правната квалификация на предявения иск не се определя от ищеца, а последният следва да изложи всички факти и обстоятелства, на които основава исковата си претенцията. Въз основа на тях, задължение на съда е да определи правната квалификация на претенцията. В случая по делото, видно от изложените в исковата молба фактически твърдения, с предявения иск се търси сума, която според ищеца има право да получи на основание чл. 122, ал. 1 НПК, но това не е сторено. Така изложените твърдения не могат да бъдат подведени под нито една от нормите на ЗОДОВ, който предвижда специален ред за реализиране на отговорността на държавата и общините при наличие на изчерпателно посочените хипотези, какъвто не е настоящият случай. Напротив, касае се за отклонение от 2 принципа за неоснователното обогатяване, който препятства разместването на имущество при липса на признато от закона основание, като под „обогатяване” се разбира както получаване, така и спестяване на имуществени ползи от един правен субект за сметка на друг правен субект, а под „неоснователно” се разбира липсата на каквото и да било основание за разместването на имуществени блага. Ето защо в случая по делото не намира приложение специалната подсъдност, регламентирана в ЗОДОВ, а тази предвидена в ГПК. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че с Определение № 38 от 09.07.2024 година на ВАС и ВКС е прието, че компетентен да се произнесе по исковата молба, предмет на делото е Районен съд – Елена. С последното съдът се е произнесъл по спора кой съд – гражданският или административният, е компетентен да се произнесе по претенцията на ищеца и доколкото спорът е повдигнат преди връчване на препис от исковата молба на ответника, делото е върнато на първоначално сезирания съд, предвид отговора на поставения въпрос. Това обаче не лишава ответника след получаване на исковата молба и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК да наведе възражение за местна неподсъдност на делото на първоначално сезирания съд, какъвто е и настоящият случай. Предвид изложеното и доколкото за предявения по делото иск в ГПК не е предвидена специална подсъдност, приложение намира подсъдността, регламентирана в чл. 108 ГПК, респективно – наведеното от ответника възражение е основателно.

По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че частната жалба на А. Г. Д. по делото е неоснователна. Обжалваното от него определение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 467 от 19.12.2024 година по гр. д. № 301/2024г. на Районен съд – Елена, с което е прекратено производството по гр.д. № 301/2024г. на ЕРС и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Елена за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4