Решение № 4618 от 24.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4618 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110116362 по описа за 2022 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „Е (с предишно наименование „Ч.Е.Б.) е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответницата му дължи следните суми : 1 043,62 лв, представляваща неплатения остатък от стойността на електроенергията, служебно начислена от ответното дружество по фактура № 213000369/07.12.2016г. на основание чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 „б” ЗЕ за обект, находящ се в гр. София, ул. „Иван Йонев” № 5, бл.392 А, ап.2, с клиентски № 300031200639 за периода от 24.01.2016г. до 22.04.2016г., и 440,70 лв, представляващи мораторна лихва за периода от 23.12.2016г. до 10.08.2021г., заедно със законната лихва върху главницата от 01.09.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 51136/2021г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа предявените искове.В съдебното заседание на 24.02.2023г., в което е даден ход по същество на делото, не се е явил представител на ищеца.

Ответната страна М. И. Й. оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер видно от изявленията на пълномощника й в депозирания на 13.05.2022г. отговор на 1 исковата молба. Оспорва се допустимостта на исковете , като се твърди , че те не са предявени в срока по чл.415,ал.1 ГПК , както и , че имат разичен предмет от заявлението по чл.410 ГПК и от заповедта по чл.410 ГПК. Твръди се , че ответницата не е страна по договор за продажба на електроенергия с ищеца , както и , че не е потребила електроенергията , чиято стойност претендира ищецът. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за претендираните вземания за главница и за лихви.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ответницата поддържат оспорването на исковете. При устните прения в съдебното заседание на 24.02.2023г. адвокат на ответницата е пледирал за отхвърляне на исковете.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 51136/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Установителните искове са предявени в срок по пощата на 21.03.2022г. според вписаното върху исковата молба от служител в регистратурата на СРС, тъй като видно от удостовереното с подписа на предсатвител на ищцовото дружество като заявител по заповедното гр.д. № 51136/2021г. съобщението с указанията по чл.415,ал.1 ГПК му е връчено на 24.02.2022г. Преди това уведомяьване на заявителя за указанията по чл.415, ал.1 ГПК са изпратени две съобщения по електронен ред – съответно на 25.10.2021г. и на 09.11.2021г. , но няма потвърждение от заявителя за получаването им , поради което са нередовни. Възражението на ответната страна за просрочие на исковете по чл.422 ГПК е неоснователно.

Предявените установителни искове по чл.422 ГПК имат за предмет същите вземания , за които е издадена заповедта по чл.410 ГПК по гр.д. № 51136/2021г. по описа на СРС, 68 състав. С главния иск се претендира установяване на главницата от 1 043,62 лв, представляваща неплатения остатък от стойността на електроенергията, служебно начислена от ответното дружество по фактура № 213000369/07.12.2016г. на основание чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 „б” ЗЕ за обект, находящ се в гр. София, ул. „Иван Йонев” № 5, бл.392 А, ап.2, с клиентски № 300031200639 за периода от 24.01.2016г. до 22.04.2016г.. С акцесорния иск се претендира установяване на акцесорното вземане за мораторна лихва в размер на 440,70 лв, за периода от 23.12.2016г. до 10.08.2021г.

Това се установява от обсотятелствената част и от петитума на исковата молба , които са същите като 2 съдържанието на заявлението по чл.410 ГПК. За същите вземания е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 51136/2021г. по описа на СРС, 68 състав.

Възръжанието на ответната страна за различие между предметите на зявлението по чл.410 ГПК и на исковата молба по чл.422 ГПК е неоснователно.

Относно предявеното възражение за изтекла погасителна давност :

Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Относно правото по чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 „б” ЗЕ за едностранна корекция на начислената стойност на електроенергия (което е предмет на разглеждания главен установителен иск по чл.422 ГПК – б.с.) следва да се прилага общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД , тъй като се касае еднократно вземане , за изключение , чието основание е специална законова уредба , а не за периодични плащания , чието основание е договорното правоотношение за продажба на електроенергия.

Страните не спорят , а и е доказано , че с влязло в сила съдебно решение № 257697/28.10.2019г. по исковото гр.д. № 64875/2017г. по описа на СРС, І ГО, 175 състав , е ОТХВЪРЛЕН предявения от М. И. Й. против „Ч.Е.Б. отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за недължимост на сумата от 1 878,62 лв, представляваща стойност на електроенергия , начислена служебно за периода от 24.01.2016г. до 22.04.2016г. по фактура № 213000369/07.12.2016г. за имот с клиентски

№ 300031200639. Това решение е потвърдено с въззивно решение от 03.08.220г. по в.гр.д. № 16915/2019г. по описа на СГС , ГО, І въззивен състав.

И двете цитирани съдебни решения са влезли в сила на 03.08.2020г. На основание чл.115 ,буква „ж” ЗЗД през времето на съдебното производство по исковото гр.д. № 64875/2017г. по описа на СРС, І ГО, 175 състав и на в.гр.д. № 16915/2019г. по описа на СГС , ГО, І въззивен състав погасителният давностен срок е бил спрян. Това е така , тъй като разглежданият по цитираното съдебно дело отрицателен установителен иск е идентичен като предмет и страни с положителен установителен иск за същото вземане, а следователно има и същите правни последици. Тъй като със съдебното решение е отхвърлен отрицателния установителен иск , което е тъждествено на уважаване на положителен установителен иск за същото вземане , от влизането в сила на решението по гр.д. № 64875/2017г. по описа на СРС, І ГО, 175 състав, т.е. от 03.08.2020г. на основание чл.117, ал.2 ЗЗД е започнала да тече нова 5 –годишна погасителна давност , която към датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.09.2021г. (от когато се считат предявени и исковете по чл.422 ГПК съгласно чл.422,ал.1 ГПК) не е била изтекла, т.е. исковете по чл.422 ГПК са предявени преди изтичането на погасителната давност.

Възраженията на ответната страна относно срока за погасителната давност при вземанията за корекция на стойност на електроенергия (3-годишен , а не 5- годишен), както и относно липсата на основания за спиране и прекъсване на погасителната давност при предявяване на отрицателен установителен иск относно спорното право , както и представените от пълномощниците на ответницата съдебни решения представляват само едно от становищата, установени в съдебната практика по тези въпроси , които не са 3 задължителни за настоящия съдебен състав.

Към настоящия момент няма постановено тълкувателно решение по образуваното тълкувателно дело във ВКС по тези въпроси , но съгласно изрично постановеното с тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 8 от 2013г. първоинстанционните дела не подлежат на спиране при образувано тълкувателно дело пред ВКС, поради което настоящото дело не е спряно на това основание.

Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.

Относно основателността на исковете:

Предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ е ОСНОВАТЕЛЕН.

Както бе посочено , с влязло в сила съдебно решение № 257697/28.10.2019г. по исковото гр.д. № 64875/2017г. по описа на СРС, І ГО, 175 състав , е ОТХВЪРЛЕН предявения от М. И. Й. против „Ч.Е.Б. отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за недължимост на сумата от 1 878,62 лв, представляваща стойност на електроенергия , начислена служебно за периода от 24.01.2016г. до 22.04.2016г. по фактура № 213000369/07.12.2016г. за имот с клиентски № 300031200639.

Това съдебно решение е известно на страните по настоящото дело , тъй като те са били страни и по исковото гр.д. № 64875/2017г. по описа на СРС, 175 състав, в хода на което съдебният акт им е съобщен надлежно.

Страните по настоящото дело не спорят , а и се установява от мотивите на съдебното решение № 257697/28.10.2019г. по исковото гр.д. № 64875/2017г. по описа на СРС, І ГО, 175 състав и на въззивното решение от 03.08.2020г. по в.гр.д. № 16915/2019г. по описа на СГС , ГО, І въззивен състав , че въпросите относно съществуването на облигационно правоотношение за продажба на електроенергия между М. И. Й. и „Ч.Е.Б. относно процесния имот , находящ се вград София , ул. „Иван Йонев” № 5, бл.392 А, ап.2, през процесиня период от 24.01.2016г. до 22.04.2016г и относно възникването и надлежното упражняване от „Ч.Е.Б. на правото по чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 „б” ЗЕ за едностранна корекция на начислената стойност на електроенергия за посочения обект , удостоверена с издадената фактура № 213000369/07.12.2016г., са били предмет на разглеждане и решаване по исковото гр.д. № 64875/2017г. по описа на СРС, 175 състав, което е приключило с влязло в сила съдебно решение.

Следователно въпросите относно съществуването на облигационно правоотношение за продажба на електроенергия между М. И. Й. и „Ч.Е.Б. относно процесния имот , находящ се вград София , ул. „Иван Йонев” № 5, бл.392 А, ап.2, през процесиня период от 24.01.2016г. до 22.04.2016г и относно възникването и надлежното упражняване от „Ч.Е.Б. на правото по чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 „б” ЗЕ за едностранна корекция на начислената стойност на електроенергия за посочения обект , удостоверена с издадената фактура № 213000369/07.12.2016г вече са разрешени със сила на пресъдено нещо като правна последица от влязлото в сила съдебно решение № 4

257697/28.10.2019г. по исковото гр.д. № 64875/2017г. по описа на СРС, І ГО, 175 състав.

Според изричната императивна разпоредба на чл.297 ГПК влязлото в сила решение е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за всички съдилища, учереждения и общини в България, а според чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение , не може да бъде пререшаван. Това е процесуалният институт на т.нар. зачитане на силата на пресъдено нещо, който се състои в „задължението на всеки държавен орган (съд или друг орган) да възприеме като свое скрепеното със сила на пресъдено нещо (СПН) съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спряма лицата , обвързани от СПН (т.е. ищеца и ответника–б.с.), като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговор на въпрос, с който държавния орган е сезиран. Единствената преценка , на която има право държавният орган с оглед на зачитането на СПН, това е преценката дали вече е възникнала СПН, валидно ли е възникнала и още ли важи” (изрично в този смисъл – професор доктор Живко Сталев, „Българско гражданско-процесуално право”, изд.2001г., стр. 365-366).