Акт № 6586 от 02.11.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6586 гр. София, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Татяна Димитрова

Членове:Вергиния Мичева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100514117 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 15763 от 16.08.2024 г. по гр. д. № 20211110165873 по описа за 2021 година на Софийски районен съд, 58 състав е осъдил „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* да заплати на „ОБУВКИ ПАРАДАЙС“ ЕООД с ЕИК ********* , на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата 3 895,40 лв. - застрахователно обезщетение, дължимо по силата на сключен между страните договор за застраховка „Каско“ и за щети на автомобил „Ауди А7“ с рег.№ СВ ********, причинени при настъпило на 30.04.2021 г. застрахователно събитие - удар с внезапно изскочило на пътното платно куче, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 456 лв. - съдебни разноски.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата - 456 лв., от които: 156 лв. - държавна такса; 300 лв. - депозит за вещо лице, разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, за което излага подробни мотиви. Моли съда да отмени като нмезаконосъобразно така постановеното решение. При условията на евентуалност моли да бъде отхвърлено първоинстанционното решение като незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила.

Въззиваемата страна "Обувки Парадайс" ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно.

Претендира разноски за въззивното производство.

1

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.

405, ал. 1 КЗ за сумата 3 895,40 лв., която се претендира като застрахователно обезщетение, дължимо по сключен между страните договор за застраховка „Каско“ и за щети на автомобил „Ауди А7“ с рег. № СВ ********, причинени при настъпило на 30.04.2021 г. застрахователно събитие - удар с внезапно изскочило на пътното платно куче.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск с възражения за недопустимост, които не се поддържат във въззивната жалба, евентуално – за неоснователност на иска. Оспорил е настъпването на застрахователно събитие при описания в исковата молба механизъм; оспорил е посочените щети и причинно-следствена връзка с твърдяното събитие; сочи, че не дължи обезщетение за преден ляв дистроник, тъй като този детайл е липсвал още преди събитието, като такъв детайл не е бил предоставен при първоначалния оглед по повод образуваната преписка по щета /на основание т. 16.10 от Общите условия/; по-късно предоставения преден ляв дистроник не принадлежи на застрахованото МПС, тъй като е със заличени маркери и производствени щемпели; при евентуалност - възражение за съпричиняване, груба небрежност: движение с несъобразена скорост от водача на автомобила.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно. Макар да е заявил в петитума на въззивната жалба искане за обезсилване на решението, въззивникът не е релевирал доводи за недопустимост.

Въззивният съд намира, че атакуваното решение е допустимо – постановено при наличие на положителните и отсъствие на отрицателни процесуални предпоставки за правото на иск. С оглед оплакванията в жалбата, решението е и правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.

Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, са:

1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите 2 документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Съществена особеност на договора за финансов лизинг е, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта, която е предмет на договора, е за лизингополучателя - чл. 343 ТЗ. Като държи сметка за това, разпоредбата на чл. 384 КЗ предвижда специални правила за застраховка, сключена по повод на лизингово имущество. Ал. 2 на чл. 384 КЗ предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като: 1. При частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител; 2.

При кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане.

По делото не е спорно, че към датата на произшествието между страните е бил действащ договор за застраховка „Каско“ за автомобил „Ауди А7“ с рег.№ СВ ********, както и че детайлът преден ляв дистроник не е бил предоставен за извършения след произшествието оглед на застрахователя.

В случая по делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и собственика на застрахования автомобил – "Обувки Парадайз“ ЕООД, по имуществена застраховка "Каско. В договора ищцовото дружество – лизингополучател е посочено като застрахован, а по силата на цитираната по-горе разпоредба на чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ същият е активно процесуално и материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за твърдените частични вреди по застрахования автомобил.

Въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивника във връзка с установяването на механизма на процесното ПТП. Този механизъм се установява от приетото в първата инстанция заключение на САТЕ, от което, се установява, че процесният автомобил е фабрично оборудван с два броя дистроници, които е възможно да се отделят от автомобила при удар с куче. Въпреки разпределената доказателствена тежест, ответникът пред СРС не представя доказателства за твърдението си, че автомобилът е бил без дистроник при оглед по повод сключване на застраховката.

Вещото лице е изяснило, че така съобщеният от водача на увредения автомобил механизъм на настъпване на произшествието е възможен, като щетите на увредения автомобил се намират в причинно-следствена връзка с този механизъм.

Първоинстанционният съд правилно посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), както и следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Правилно СРС е приел, че от приетото експертно заключение на назначената САТЕ е установено, че процесният автомобил е фабрично оборудван с два броя дистроници, които е възможно да се отделят от автомобила при удар с куче. Според вещото лице съобщеният от водача на процесното МПС механизъм на настъпване на произшествието е възможен и щетите на увредения автомобил се намират в причинно-следствена връзка с този механизъм.

Предвид механизмът на процесното ПТП е възможно преден ляв дистроник да се отдели от 3 купето на лек автомобил „Ауди А7 Спортбак“ с per № ********.

СРС изяснява, че с оглед заключението на вещото лице за средни пазарни цени на декларираните от ищеца и установени от застрахователя щети, с включване на стойността на дистроника, съдът правилно е намерил, че дължимото към ищеца застрахователно обезщетение е в размер на 6 865,63 лв. С оглед диспозитивното начало на гражданския процес искът правилно е уважен до размера на заявената - за 3 895,40 лв.

По изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е основателен и следва да бъде уважен в предявения му размер.

Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав смята, че първоинстанционният съд правилно е приел, че ответното дружество е редовно призовано. Съдебните книжа са получени на адрес: гр.

София, ул. Сребърна № 16. В депозирания отговор на исковата молба не е упоменат адрес, на който следва да бъдат изпращани призовките.

При този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия.

Доказано направените такива са в размер на 350 евро – адвокатско възнаграждение с вкл.

ДДС, което е заплатено, видно от представен договор за правна защита и съдействие от 06.10.2026 г. и надлежно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15763 от 16.08.2024 г. по гр. д. № 20211110165873 по описа за 2021 година на Софийски районен съд, 58 състав.

ОСЪЖДА „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* да заплати на „ОБУВКИ ПАРАДАЙС“ ЕООД с ЕИК *********, на основание чл. 78 ГПК сумата 350 евро, представляваща разноски за правно съдействие и защита във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4