Определение № 54 от 16.01.2025, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 587/2024
- Вид
- Определение № 54
- Подписан
- 16.01.2025
- В сила
- 11.04.2025
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Петранка Бонева Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.457 · Граждански процесуален кодекс
- чл.458 · Граждански процесуален кодекс
- чл.468, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.485 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.9 · Закон за движението по пътищата
- чл.136 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3, ал.1 т.13 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.3 ал.4 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.5 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54 гр. Шумен, 16.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20243600500587 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано е по жалба вх. № ................../04.11.2024 г. подадена от присъединения взискател ТД на НАП Варна, против постановление от 15.10.2024 г. по изп.д. № 144/2023 г. на СИС при ВПРС, с което съдебният изпълнител е постановил отказ по молба на жалбоподателя, да вдигне наложен запор на лек автомобил марка „...“ модел „...“ с рег.№ ....., наложен по изпълнителното дело. Жалбоподателят счита постановлението за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че с влязло в сила на 09.08.2024 г. по НОХД № 213/2024 г. на ВПРС определение, с което е одобрено споразумение, бил отнет в полза на държавата лек автомобил „...“ модел „...“ с рег.№ ....., като от тази дата същият бил собственост на държавата. Определението било получено в ТД на НАП Варна с вх.№ ................./14.08.2024 г. за изпълнение. Съгласно чл.3, ал.1 т.13 ЗНАП агенцията приема, съхранява, управлява и продава всички кон...искувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества, с изключение на случаите предвидени в закона.
Продажбите се извършват по реда на ДОПК и не се прилагат разпоредбите на ЗДС – чл.3, ал.4 от с.з. Съдебното решение било изпратено до МВР-Шумен за отбелязване, че МПС било отнето в полза на държавата. На 29.08.2024 г. било извършено служебно прекратяване на регистрацията на лекия автомобил на основание чл.143, ал.9 ЗДвП. МПС било иззето от органите на досъдебното производство и се съхранявало на паркинг на РУ „Полиция“Велики Преслав. Във връзка с предстояща продажба се установило, че върху автомобила бил наложен запор по изп.дело № 144/2023 г. на СИС при ВПРС. Сочи, че неправилно съдебният изпълнител приравнявал последиците от принудително отнемане на автомобил като санкция в рамките на наказателно производство, с тези при разпореждане със запорирана вещ. Продажбата на вещ, собственост на държавата съгласно чл.3 ал.4 ЗНАП не представлявала способ на принудително изпълнение. Държавата станала собственик по силата на принудителното отнемане и наложените предходни запори върху вещта били 1 неотносими към постановяване на акта за отнемане. Доколкото лекият автомобил вече не бил собственост на длъжника, съдебният изпълнител не можел да пристъпи към изпълнение по отношение на него, включително за удовлетворяване на кредитора по делото. С оглед изложеното, моли постановлението да бъде отменено. Прилага определение № 63/09.08.2024 г. по НХОД № 213/2024 г. на ВПРС и писмо на ТД на НАП.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК длъжникът и първоначалния взискател не са депозирали писмени възражения по жалбата и не е изразили становище по нея.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за допустимост, но по същество за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, но същата е процесуално недопустима на друго основание.
Приложеното изп.д. № 144/2023г. на СИС при ВПРС е образувано по депозирана на 30.11.2023 г. молба от Б. С. Р., против А. А. Ч., с приложен към нея изпълнителен лист от 27.11.2023 г., с който длъжникът А. А. Ч. е осъден да заплаща на Д.А.А.а чрез нейната майка и законен представител Б.С.Р. месечна издръжка в размер на 200лв. с падеж 20-то число на месеца, за който се отнася, считано от 01.03.2022г., ведно със законната лихва върху всяка закъснява вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, както и да заплаща в полза на М.С.Р. чрез нейната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лв. с падеж 20-то число на месеца, за който се отнася, считано от 01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка закъснява вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
На 20.12.2023г. на основание чл.458 ГПК е присъединена държавата за дължимите й от длъжника публични вземания, чрез НАП, които са съобщени на съдебния изпълнител.
По молбата на взискателя съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнение, като след съответни справки е установено, че длъжникът по изпълнителното дело притежава два леки автомобила. С писмено разпореждане от 20.12.2023г. съдебният изпълнител наложил запор на лек автомобил „......“ ...... с ДК № ....... и лек автомобил „... ...“ с ДК № ....., собственост на длъжника по изпълнителното дело - А. А. Ч.. Запорното съобщение е получено от Сектор ПП КАТ при ОД на МВР - Шумен на 09.01.2024 г. /л.37/ С писмо от 10.01.2024г. Сектор ПП - Шумен са уведомили съдебния изпълнител, че запорът е наложен на двата автомобила на 10.01.2024 г. /л.40/. На 16.01.2024 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се уведоми длъжника, като съобщението за запора е връчено на последния на 18.01.2024г., чрез неговата майка. /л.45/
ПДИ е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК на 28.12.2023г. /л.31/ С молба изх.№ ................./10.10.2024г. от ТД на НАП Варна е заявено искане до съдебния изпълнител да вдигне наложения запор на лек автомобил марка „...“ модел „...“ с рег.№ ....., тъй като на 09.08.2024 г. автомобилът бил отнет в полза на държавата и вече не се явявал собственост на обвиняемия Ч.. Към молбата е приложено определение с което е 2 одобрено споразумение от 09.08.2024 г. по НОХД № 213/2024 г. на ВПРС, по силата на което за осъществено престъпление по чл.343б, ал.3 НК/на 25.07.2024г./ от обвиняемия А. А. Ч., на основание чл.343б ал.5 НК се отнема в полза на държавата иззетото веществено доказателство - лек автомобил „... ...“ с рег.№ ..........
С постановление от 15.10.2024 г. съдебния изпълнител е постановил отказ да вдигне наложения запор на лекия автомобил „...“ модел „...“ с рег.№ .....„...“ модел „...“ с рег.№ ......
Съдебният изпълнител е изложил мотиви, че датата на която е отнет автомобила следва датата на наложения запор в изпълнителното производство. От друга страна е посочил, че придобитите на публична продан движими или недвижими вещи се придобиват чисти от тежести. Единствено остава задължението на съответния публичен или съдебен изпълнител след получаване на цената да съобрази и удовлетвори вземанията на кредиторите с обезпечени вземания в съответствие поредността им като съобрази реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД.
При така установената ...актическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Настоящата жалба е депозирана на ТД на НАП - Варна, срещу отказ на съдебния изпълнител да вдигне наложен по изпълнителното дело запор на МПС, собственост на длъжника към датата на налагане на запора, което МПС впоследствие е отнето в полза на държавата с влязло в сила споразумение по НОХД № 213/2024г. на ВПРС.
С разпоредбата на чл.435 ГПК законодателят е посочил кои действия на съдебния изпълнител кои страни могат да обжалват. Съгласно чл.435, ал.1 ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие /т.1/; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК /т.2/; спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. В случая държавата чрез НАП е присъединен взискател по делото /чл.458 ГПК/, за дължимите й от длъжника публични вземания, които са съобщени на съдебния изпълнител. Съгласно чл.457 ГПК присъединеният взискател има същите права, каквито има и първоначалния взискател.
Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което не подлежи на обжалване от взискател по изпълнителното дело и което да попада в посочените по-горе ограничителни хипотези. Отказът на съдебния изпълнител да отмени наложен запор върху вещ, която е била собственост на длъжника към датата на налагане на запора не е сред лимитативно изброените в чл.435 от ГПК действия подлежащи на обжалване. Отказът на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие /основание за обжалване по чл.435, ал.1, т.1 ГПК/ не касае настоящата хипотеза, доколкото под определено действие се има предвид същински изпълнителни действия, насочени към събиране на вземането, за което е образувано изпълнителното дело. Същински изпълнителни действия са предприетите по инициатива на взискателя такива по насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и 3 извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Вдигането на запора би препятствало осъществяването на дължимата престация.
Не би могло да се приеме, че жалбата е подадена от трето лице, доколкото държавата чрез НАП се явява присъединен взискател по делото. А и в случая не се излагат твърдения, че жалбоподателят в деня на налагане на запора е бил във владение на лекия автомобил.
Напротив, твърди се собственост на държавата върху автомобила от 09.08.2024г./датата на подписване на споразумението по НОХД № 213/2024 г. на ВПРС / седем месеца след налагането на запора.
В този смисъл жалбата се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати, като недопустимо.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № ................../04.11.2024 г. подадена от ТД на НАП - Варна, против постановление от 15.10.2024 г. по изп.д. № 144/2023г. на СИС при ВПРС, с което е постановен отказ да бъде вдигнат запор на лек автомобил марка „...“ модел „...“ с рег.№ ..... наложен по изпълнителното дело.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 587/2024 г. по описа на ШОС.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред Апелативен съд гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4