Решение № 159 от 20.04.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Стара Загора, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20255500900223 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

Изложено е в исковата молба, че между Е. Г. Г., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. С.** в качеството й на кредитополучател и „Т.**“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.**, в качеството си на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № 720031236218 на 22.12.2022 година. Съгласно чл. 7.1 от процесния договор, размерът на кредита е BGN 13 900 /тринадесет хиляди и деветстотин лева/. Уговорен е годишен лихвен процент на кредита в размер на 41.06 % процента, а годишният процент на разходите е 47.92 %. Сочи се, че срокът за издължаване на кредита е до 05.11.2025 година, а съгласно чл. 10 от процесния договор, общата дължима сума от потребителя възлиза в размер от BGN 30 199,70.

Заявява се, че в процесния Договор за потребителски кредит № 720031236218 на 22.12.2022 г. е уговорено, че с усвояване на кредита, ищцата дължи застрахователна премия в общ размеp от BGN 3789,64 за защита на кредита и сметките. След включване на общата застрахователна премия към главницата по заема, общият размер на кредита става BGN 17 689,64 и съответно върху тази сума се дължи възнаградителната лихва от 41.06 % процента, а не както е предвидено в договора, върху главницата от BGN 13 900.

Счита, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връз са с чл. 11 и чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателя е изискал и е събрал от ищцата, освен лихва по кредита, така и такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които е следвало да бъдат калкулирани при изчисленото на годишния процент на разходи, но не са.

Поради този факт, ответникът не е посочил правилния годишен процент на 1 разходи и е нямал право да посочи и формира ГПР в размер на 47.92 % по Договор за потребителски кредит № 720031236218 на 22.12.2022г., което от своя страна е нарушение на разпоредба на чл. 11 от ЗПК и води след себе си именно до последиците предвидени в чл. 22 от ЗПК.

Заявява се, че това е така, защото с оглед съдържанието на представения договор за потребителски кредит, става ясно, че не е отпуснат кредит в размер на BGN 17 689,64, а е предоставена сума в размер на BGN 13 900. Разликата от BGN 3789,64 се състои от начислени и преведени на застрахователя застрахователни премии по застраховка за защита на кредата и сметките.

Сочи, че тази сума обаче не е част от главницата - заетата сума, а е разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка, тя може да се претендира въз основа на договора за кредит, доколкото е начислена съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и премии, съгласно основанието, за което се дължи. Следователно, претенцията за главница за сумата над BGN 13 900 в принципен план е неоснователна, доколкото с процесния договор за кредит също така не е уговаряна и главница в по-висок от посочения размер.

Заявява, че именно с оглед на горните съображения въпросната сума от BGN 13 900 следва да се вземе за релевантна при изчисляването на ГПР и ГЛП по договора, а не сумата от BGN 17 689,64, тъй като в противен случай ефективната възнаградителна лихва, която се заплаща от кредитополучателя е в значително по-голям размер от действително дължимия.

Отбелязва, че ако тази застраховка бъде включена в ГПР, то последният ще надхвърли допустимия законов размер, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Това е така, защото съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора). Посочва, че в § 1, т. 1 от ДР от ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "Общ разход по кредита за потребителя" - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Следователно в ГПР, който представлява вид оскъпяване на кредита, следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника. Счита, че несъмнено процесната застраховка представлява разход по кредита и следва да бъде включена в него.

В настоящия случай, счита, че действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите е различен от посочения в договора от Кредитодателя годишен процент на разходите от 47.92 %. В 2 подкрепа на това твърдение посочва Решение на съда на СЕС от 21 март 2024 година по дело по дело С-714/22, свързано с преюдициално запитване касаещо Директива 2008/48/ЕО - Член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 - Общи разходи по кредита за потребителя, непосочване на релевантните разходи и санкцията за това. Сочи, че със съдебният акт ясно се очертава кои такси следва да се включат при калкулацията на ГПР. Отбелязва, че също с отговор на въпрос №3 от Решение на съда на СЕС от 21 март 2024 година по дело по дело С 714/22 се приема, че непосочването на действителния годишен процент на разходите води до недействителност на цЕ.я договор и респективно до връщане на чистата стойност по него. Излага съображения и посочва съдебна практика.

Моли, да се приеме, че по Договор за потребителски кредит № 720031236218 на 22.12.2022 г., Е. Г. Г., с ЕГН ********** не е погасила всички претендирани суми от ответника по процесния договор за кредит, но е платила 14 вноски от по 888 лв. или 12 432 лв. В тази връзка за ищцата възниква правен интерес да сезира съда с искане за установяване на това, че Договор за потребителски кредит № 720031236218 на 22.12.2022 година е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, тъй като ответното дружество претендира заплащане на суми, които според изложените твърдения в исковата молба, произлизат от недействителни клаузи, противоречащи с императивни норми на материалния закон.

Моли да се приеме, че съществува трайна съдебна практика, с която се приема, че когато е предявен иск за нищожност, то повод за завеждането на иска съставлява фактът на самото сключване на договора, съответно на съдържащите се в него клаузи. Посочва, че фактът на съществуването на нищожната уговорка за заплащане на лихви, неустойки и/или такси, обуславя интереса на ищеца да претендира нищожността на клаузата, алтернативно договора по съдебен ред. В тази връзка посочва съдебна практика.

Моли, да се постанови решение, с което да се признае за установено, че Договор за потребителски кредит № 720031236218 на 22.12.2022 година, сключен между „Т.**“ ЕАД, с ЕИК **, гр. С.** и Е. Г. Г., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. С.**, е изцяло недействителен, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

Претендира присъждане на съдебни разноски за образуваното с настоящата искова молба дело. Заявява, че списък с разноски ще представи до приключване на последното заседание.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който оспорва изцяло по основание и размер иска, с който се иска съдът да установи недействителността на Договор за потребителски кредит с № 720031236218 от 22.12.2022 г., сключен между ищеца и „Т.**“ ЕАД.

Взема следното становище по допустимостта предявените искове:

Счита, че предявените искове са допустими, но следва да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни.

3

Посочва, че процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие (ЗПФУР), чрез мобилното приложение на Банката, като канал за комуникация от разС.ие между кредитора и кредитополучателя. Договорът и придружаващите го документи са съставени като електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ и са подписани с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.

Сочи, че мобилното приложение на Банката е сигурен електронен канал за комуникация от разС.ие, чрез който страните (Банката и потребителят на приложението) разменят електронни заявления. Мобилното приложение на Банката се използва, както за платежни услуги (платежни трансакции от сметката на клиента), така и за кредитни услуги - подаване на заявления/искания за сключване на договор за кредит.

Посочва, че за да бъде ползвано мобилното приложение от страните като средство за комуникация от разС.ие, е необходимо не само приложението да бъде свалено и инсталирано на мобилното устройство на потребителя, но и да бъде активирано. За да се активира приложението, потребителят следва да мине процедура по идентификация, по реда на ЗМИП, която включва както свалянето на лична и финансова информация (чрез въпросник в самото приложение), така и чрез извършване на видео идентификация от външен доставчик „Онфидо“, който позволява свалянето на личните данни от личната карта на потребителя и сравнението им с базата данни на МВР - лицево сравняване на онлайн селфи (снимка направена в приложението, снимката от личната карта и снимката на клиента налична в база данни на МВР.

Потребителят регистрира и свой мобилен номер и имейл, които се верифицират от Банката - чрез изпращане на код, който следва да бъде въведен от потребителя в приложението.

Изложено е, че след завършване на идентификацията на потребителя, на последния му се създава личен потребителски профил в приложението, чийто достъп е защитен по метода на двуфакторната автентикация - 1/ нещо, което потребителя притежава/държи (мобилното устройство) и 2/ нещо, което само потребителя знае - парола, с която се достъпва приложението на мобилното устройство на клиента.

Посочва се, че в конкретния случай Е. Г. Г. активирайки своето приложение е завършила процеса по идентификация и създаване на профила на клиента. Ищецът е регистрирал следния телефонен номер: **********.

Твърди се, че на 22.12.2022 г. ищецът е използвал мобилното приложение, като е влязъл през устройството, което е инсталирано и идентифицирано от Банката, и е кандидатствал за процесния кредит. Ищецът е стартирал процеса в приложението за кандидатстване и сключване на договор за потребителски кредит - избрал е и приел размер на кредита и срок за погасяването му, избрал е застрахователно покритие /застраховка/, къде да бъде преведена сумата по кредита, имейл, на който да бъде изпратен договора за кредит, подал е заявката си за договор за кредит, в приложението е генериран пакета документи и са представени /визуализирани на ищеца за преглед и подпис (договор за кредит, застрахователен сертификат и 4 необходими декларации).

Сочи се, че предложеният от Банката и предоставен на ищеца проект на договор за кредит е бил валиден 24 часа, за който срок ищецът може да се запознае подробно със съдържанието на текста на предоставените му документи. Ищецът е подписал договора за кредит и приложимите документи с натискането на бутон „Потвърди“, което действие представлява обикновен електронен подпис имащ силата на саморъчен подпис между страните, което е предварително уговорено с приемането на „Условия за ползване на мобилното приложение Т. „MobAPP“ - описано в секция „КАК ЩЕ СКЛЮЧВАМЕ ДОГОВОРИТЕ“. Ищецът е приел цитираните условия още с активирането на приложението.

Сочи се, че всички действия на ищеца в приложението са записани като електронен запис на логове (генерирани автоматично записи от системите за контрол на достъпа до приложението), извлечение от които прилага като доказателство. Записите започват от стартирането на сесията на 22.12.2022 г. в 10:25 часа и завършва на 25.12.2022 г. в 12:12 часа.