Решение № 22536 от 12.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22536 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110107053 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. С. С. срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД.

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004, вр. чл. 65 ЗГВ.

С исковата молба ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за въздушен превоз за полет № FB984 по направление Бургас – София, като полетът е планиран за 05.07.2023 г. с час за излитане – 21:00 часа и на пристигане – 21:50 часа. Твърди, че полетът е изпълнен със закъснение над 3 часа. С оглед изложеното счита, че има вземане към ответника за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по чл.7 от Регламент № 261/2004.

Твърди, че се е снабдила със заповед за изпълнение от 14.11.2023 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 61051/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът е подал възражение.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

Претендира разноски.

Ответникът „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД е депозирал отговор на исковата молба извън срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Оспорва пътникът да се е явил за регистрация в деня на полета. Прави възражение, че са били налице извънредни обстоятелства за забавяне на полета, в случай че се приеме, че такова е налице, а именно – удар от мълния в корпуса на самолета на дата 05.07.2023 г. на предхождащия процесния полет. Същевременно заявява фактически твърдения и за удар от птица. Моли съда да отхвърли 1 предявения иск. Претендира разноски.

С молба от 05.07.2024 г. ответникът уточнява в изпълнение на указанията на съда, че твърдяното извънредно обстоятелство е удар от мълния.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че помежду им валидно е възникнало договорно правоотношение за въздушен превоз на пътници, по силата на което ответникът се е задължил да изпълни уговорения полет № FB984 по направление Бургас – София, като полетът е планиран за 05.07.2023 г. с час за излитане – 21:00 часа и на пристигане – 21:50 часа.

Безспорно е между страните, че резервация за полета е била потвърдена.

Видно от представена по делото неоспорена електронна кореспонденция, от Летище София е предоставена информация, че полет № FB984 по направление Бургас – София от 05.07.2023 г. е планиран да кацне на летище София в 21:50 часа, но действителният час на кацане е бил 1:32 часа.

Безспорно е между страните, че процесният полет е до 1 500 км.

Ответникът е задължен, на основание чл.190 ГПК, да представи списък на пътниците, регистрирани и качени на борда за полет № FB984. Указана му е процесуалната последица от непредставянето на същия, а именно – че съдът може да приеме за доказани фактите, за установяване на които създава пречка за събиране на допуснати доказателства, в случая – явяването на ищцата навреме за полета. В указания срок, както и към момента на приключване на съдебното дирене, такъв списък не е представен от ответника.

По делото е представено извлечение от технически дневник на полет № FB978 от 05.07.2023 г. по направление Варна – София, в който се сочи, че по време на транзитна проверка е открит удар от мълния в края на крилото и се подозира засегнат вертикален стабилизатор на предния ръб на крилото.

Посочено е също, че е извършена проверка на 05.07.2023 г. в 23:50 часа и не са открити повреди по вертикалния стабилизатор.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно задължителното тълкуване на Регламент № 261/2004, уреждащ правоотношението между страните, пътници на закъснели полети се приравняват на такива по отменени полети, когато поради закъснението претърпяват загуба на време, поради което на същите се дължи обезщетение 2 от въздушния оператор в размерите, посочени в чл. 7 от Регламента, които са фиксирани и съобразени единствено с разстоянието между отправната и крайна точка на полета /решение по съединени дела № С-402/07 и С-403/07 на СЕС/.

В случая безспорно е между страните, че помежду им валидно е възникнало договорно правоотношение за въздушен превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да изпълни уговорения полет Бургас – София, планиран за 05.07.2023 г. с час за излитане – 21:00 часа и на пристигане – 21:50 часа.

Безспорно е между страните, че резервацията за полета е била потвърдена, като с оглед процесуалната последица на чл.190, ал.2 ГПК, вр. чл.161 ГПК съдът приема за доказано, че ищцата се е явила на гишето за регистрация в часа, посочен предварително от ответника.

Установи се по делото, че полетът е осъществен със закъснение повече от три часа.

От страна на ответника се твърди, че закъснението се дължи на извънредно обстоятелство – удар от мълния в корпуса на самолета, изпълняващ предхождащия полет по направление Варна – София.

Разпоредбата на чл. 5, пар. 3 от Регламента предвижда право на превозвача да откаже изплащане на обезщетение, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. С решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-826/2019 е прието, че нито съображения 14 и 15, нито член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 ограничават признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на „извънредно обстоятелство“ само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /решение от 11 юни 2020 г., Transportes Aйreos Portugueses, C74/19/. Едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява и на полета или полетите след него (решение от 11 юни 2020 г., Transportes Aйreos Portugueses, C-74/19). Ето защо, за да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет в рамките на предпредпоследната ротация на това въздухоплавателно средство (решение от 11 юни 2020 г., Transportes Aйreos Portugueses, C-74/19). В посоченото решение на СЕС по дело С-826/2019 е прието, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от 3 задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпредпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при пристигането.

В случая по делото е представено извлечение от технически дневник на полет № FB978 от 05.07.2023 г. по направление Варна – София, в който се сочи, че по време на транзитна проверка е открит удар от мълния в края на крилото и се подозира засегнат вертикален стабилизатор на предния ръб на крилото, както и че е извършена е проверка на 05.07.2023 г. в 23:50 часа и не са открити повреди по вертикалния стабилизатор. От представените по делото доказателства обаче не може да се приеме, че ответникът е доказал предходен полет по направление Варна – София да е осъществен със същия самолет, с който е следвало да бъде осъществен и процесният полет Бургас – София. С оглед изложеното съдът намира, че от страна на ответника не е проведено пълно и главно доказване, тежестта за каквото страната носи, относно обстоятелствата, на които основава своите възражения – забавянето да се дължи на обстоятелство, което да не е могло да бъде избегнато дори при взимане на всички разумни мерки.

С оглед изложеното съдът намира, че в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за закъснение на полет по чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент № 261/2004, чийто размер с оглед разстоянието на полета – до 1 500 км, което не е спорно между страните, възлиза на сумата от 250 евро, равняваща се на 488, 96 лв.

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 425 лв. разноски за заповедното производство и 425 лв. разноски за исковото производство.

От страна на ответника е заявено възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, доколкото претендираното такова е в размер на минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК

000633828 дължи на В. С. С., ЕГН **********, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент № 261/2004, вр. чл. 65 ЗГВ, сумата 2 5 0 евро (с левова равностойност 488, 96 лв.), представляваща 4 обезщетение за закъснение на полет № FB984 от 05.07.2023 г. по направление Бургас – София, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 06.11.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 14.11.2023 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 61051/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.

ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК 000633828 да заплати на В. С.

С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 425 лв. разноски за заповедното производство и сумата 425 лв. разноски за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5