Решение № 663 от 10.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. София, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100512908 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20158386 от 16.07.2021 г., постановено по гр.д. № 50451 от 2020 г. на Софийски районен съд, е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР да заплати на И. Р. Н. на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата 1752,66 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 16.10.2017 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната лихва от 16.10.2020 г. до погасяване на задължението, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 263,02 лв., представляваща обезщетение за забава върху това възнаграждение от падежа на всяко отделно вземане до 15.10.2020 г. Съдът е осъдил ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата 371,09 лв. за разноски по делото, както на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на Софийски районен съд сумата 80,62 лв. държавна такса и 250 лв. за възнаграждение на вещо лице.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове. Жалбоподателят счита, че отразеният в ССчЕ труд не извънреден труд, предвид това, че същият е изчислен сумарно при полагане на нощен труд в часовия интервал 22.00 ч. до 6.00 ч. – 8 часа, за процесния период, и отчетен след прилагане на разпоредбите на чл. 9, ал 1, 2 и 3 от НСОРЗ, обн. ДВ бр. 9/2007 г. Сочи, че не е налице празнота в нормативната уредба на МВР по изчисляване и заплащане на този 1 час нощен труд, както се твърди в исковата молба. Поддържа, че отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на МВР намира правната си регламентация в чл.

179, ал. 1 и ал. 2 и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 от ЗМВР, Наредба 8121з776/29.07.2016 г. на МВР, а неговият размер се определя със заповед на Министъра на ВР. Той е с часова норма 8 часа, а не 7 часа, както е предвиден в чл. 140 от КТ. С оглед на това жалбоподателят счита, че не следва да се прилагат текстовете на чл. 9, ал. 1, 2 и ал. 3 от НСОРЗ, обн. ДВ бр. 9/2007 г., където положеният 7 часа нощен труд се заплаща като за 8 часа, след умножаване на коефициент 0.143, както е посочено в приетата по делото експертиза. Сочи се, че служителите на МВР имат права и задължения по действащия ЗМВР, който е специален и уреждащ техните служебни правоотношения.

Въззиваемата страна не е представила отговор на възивната жалба.

С писмена молба пред съда въззивникът поддържа възивната жалба.

Въззиваемият, чрез пълномощника си адв. Г. Г., оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че в периода от 16.10.2017 г. до 06.07.2020 г. е бил служител в 08 РС ПБЗН – СД ППЗН към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР, със статут на държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Твърди, че в този период с оглед характера на заеманата от него длъжност е служил на 24 часови смени, полагал е труд през нощта съгласно утвърдени графици, като 7 до 9 нощни смени месечно е отработил общо 182 нощни смени, като през този период е положил 1456 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 към дневен труд, възлизат на 1664 часа. Налице е разлика от 208 часа, за 2 който труд на ищеца не му е било заплатено допълнително възнаграждение, възлизащо на сумата 1779,90 лв. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по полагащото му се почасово възнаграждение за целия период, т.е. задължението на ответника към ищеца възлиза на сумата 1779,90 лв. за целия процесен период, която сума е разбита по периоди – съответно за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Моли съда да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати на основание чл. 178, ал.1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата 1779,90 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 16.10.2017 г. до 06.07.2020 г., както и сумата 294,07 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2018 г. до 15.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С писмения си отговор по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете.

Не оспорва, че през процесния период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение с ГДПБЗН – МВР и е бил държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, като е работел на 24 часови работни смени.

Възразява, че не е налице подържаната в исковата молба празнота в уредбата на реда и организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата извън работното време и режима на дежурствата на служителите в МВР. В тази връзка сочи, че уредбата на работното време на държавните служители по ЗМВР се съдържа в чл. 187, ал.

1, вр. ал. 3, чл.187, ал. 9 от ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, действащи в исковия период, както и заповеди № 791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, с които е определен размера на нощния труд. Редът по ЗМВР и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. бил различен от реда за заплащане на нощния труд на работниците и служителите по трудово правоотношение, за които се прилага НСОРЗ /ДВ, бр. 9/2007 г./. За държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР нормативно била предвидена времева продължителност за полагането на нощен труд – 8 часа /от 22.00 ч. до 6.00 ч./, а за работещите по трудово правоотношение – 7 часа, като тази разлика била обусловена от спецификите 3 на функциите на МВР. С оглед на това счита за неприложими разпоредбите на чл. 9 от НСОРЗ, предвиждащи преизчисляване на нощните часове в дневни такива чрез умножаване с коефициент 1.143, които се прилагат само по отношение на работещи по трудово правоотношение – чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от НСОРЗ. Изтъква разликата между извънреден и нощен труд. Твърди, че положеният от ищеца нощен труд за процесния период е начислен и получен от него с месечните си възнаграждения, съобразно размера, посочен в заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Според ответника, в конкретния случай следва да се приложи ЗМВР и подзаконовата му уредба, който е специален по отношение на КТ и общата нормативна уредба, регулиращи трудовите правоотношения, предвид различно поставената от законодателя времева продължителност /норма/ на нощния труд на служителите по чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР и тези, работещи по трудови правоотношения.

В съдебно заседание пред районния съд е допуснато изменение на размера на предявените искове, като искът за главница е намален на 1752,66 лв., а този за мораторни лихви – на 263,02 лв.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

По делото е безспорно установено, че ищецът през процесния период е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР – „инспектор” в сектор ПГ и СД в Осма РСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН – МВР. Полагал е труд по график, включващ и 24 – часови дежурства /от 8.00 ч. до 8.00 ч. на следващия ден/. Според заключението на съдебно-икономическата експертиза и представените графици за целия процесен период ищецът е положил общо 1216 часа нощен труд. Така положеният от ищеца нощен труд, преизчислен в дневен тъкъв с коефициент 1,143, възлиза на 1389,89 часа. Разликата положени нощен труд в часове и приравнения с посочения коефициент за процесния период е общо в размер на 173,89 часа.

Спорът между страните е по приложимото право – дали по отношение 4 служителите на МВР са приложими правилата на КТ, респ. на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ, относно заплащането на нощния труд.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР. Дефиницията на извънреден труд се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ, според която „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без протИ.поставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /ДВ, бр.

81 от 2016 г./, работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР, работното време за работещите на 8- ,12- или 24-часови смени, сред които е ищецът, се изчислява сумирано на тримесечен период, а съгласно изречение четвърто от същата разпоредба, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време за отработени 70 часа на тримесечен период, се компенсира със заплащане на възнаграждение за извънреден труд, който, съгласно ал. 6, се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ДВ, бр. 81/2016 г./, редът за организацията, разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 ч. и 6.00 ч.

Според настоящия състав липсата на такова правило не означава, че такова преизчисляване не следва да се извършва, по следните съображения:

Според разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, 5 които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специална закрила по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.

1 от ЗМВР /ред. ДВ, бр. 58/23.07.2019 г./ нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Тези разпоредби са част от въведената с КТ специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители от МВР – по силата на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал.

3, изр. 4 от ЗМВР, в редакцията до изменението през 2020 г., за полагането на нощен труд следва да се тълкува в смисъл, че разрешава полагането на труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за работещите на смени служители на МВР с оглед характера на дейността им, но в контекста на правилото на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, установяващо 8-часов работен ден на служителите на МВР и по отношение на тези от тях, които работят на смени. От съдържанието на разпоредбата не следва да се прави извод, че предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите на МВР през деня и през нощта, т.е. че приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд.