Решение № 3736 от 11.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3736 гр. Варна, 11.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20263110101496 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба на Д. Д. Р., ЕГН **********, действащ в лично качество и като баща и законен представител на детето Д. Д. Д., ЕГН ********** за налагане на мерки за защита спрямо молителя и детето от ответницата и майка на детето Д. Б. Р., ЕГН **********.

В молбата се твърди, че Д. Р. и Д. Р. са съпрузи, като от брачната им връзка е родено детето Д. Д.. Към момента отношенията между родителите било влошено, в резултат на което е настъпила и фактическата раздяла между тях. Майката и детето напуснали семейното жилище. Сочи се, че възможността на бащата да осъществява личен контакт с детето била силно ограничена от майката, която всячески възпрепятствала срещите между момчето и неговия баща, в резултат на което е причинявала както на детето, така и на съпруга си негативни психически и емоционални преживявания, които били актове на домашно насилие по смисъла на закона.

Конкретно са декларирани следните релевантни актове на насилие спрямо молителите:

На 07.02.2026 г. бил проведен е видео-конферентен разговор чрез приложение за социална комуникация вайбър между телефонен номер *, използван от бащата и телефонен номер **********, използван от майката, между бащата и синът му, по време на който детето Д. е изявило неколкократно желание да прекара в следващите дни време с баща си, да преспи у тях, защото му е липсвал, като майката не се е съгласила, а е казала единствено, че ще се разбере с баща му. В последствие, при лична комуникация, без присъствието на детето майката категорично е отказала на бащата да осъществи контакт с детето.

На 08.02.2026 г. бил проведен видео - конферентен разговор чрез приложение за социална комуникация вайбър от телефонен номер *, използван от бащата, до телефонен номер ********** използван от майката, между бащата и детето, като детето Д. неколкократно е изявило желание да прекара същия ден време с баща си, защото му е 1 липсвал, но е казало, че ще отиде при баща си чак след 1 седмица, защото тогава майка му е разрешила.

В периода от 14.02.2026 г. до 15.02.2026 г. бащата се е грижил за син си, като го е отглеждал при себе си. След като са пристигнали в дома, където живее Д. (това е жилището, в което детето е било отглеждано до момента на фактическата раздяла) Д. е прегърнало силно баща си и му е споделило, че много му е липсвал през изминалите дни и, че много го обича, както и е запитало баща си защо не го е търсил, дали няма да го изостави, след което се е разплакало. Бащата е запитал сина си защо се е разстроил и той е обяснил, че майка му е казала, че баща му не го е търсил.

В период от 16.02.2026 г. до 21.02.2026 г. от използван от бащата телефонен номер * са направени множество опити да се свърже с телефонен номер **********, използван от майката Д., за да получи информация за детето, да поговори с него, но тя не му е отговорила своевременно или го е блокирвала, като по този начин, не е получавала съобщения от него.

Тогава се е наложило бащата да изпраща съобщения на личния лекар, за да проверява кога детето е на преглед, за да присъства и е получил отговор, след което е отишъл, за да присъства на прегледа. Поради това, че е бил блокиран от майката продължителни дни - тя не е получавала съобщения от него и той не е получавал отговори от нея, бащата се е наложило да пиша и на нейната майка, за да иска информация за това как е детето. Това поведение на ответницата е довело до това, че молителят Д. Р. е бил силно притеснен, че не може да осъществи връзка с майката за продължително време, не е знаел как е детето, което е създало у него емоционален стрес. Също така, невъзможността да разговаря с детето също го е разстроило и е почувствал силна липса и тъга, че не е общувал с детето, а между тях имала много силна привързаност, което се явявало и акт на психическо и емоционално насилие от майката към бащата, на основата на силната любов и привързаност, която той имал и изпитвал към сина си.

В период от 16.02.2026 г. до 18.02. и от 20.02. до 23.02.2026 г. в дните от 16.02.2026 г. и до 21.02.2026 г. от използван телефонен номер * от Д. било изпращано съобщение чрез приложение за социална комуникация вайбър до телефонен номер **********, използван от майката, със заявено желание от бащата да осъществи контакт с детето в същия период, но майката е оставяла без отговор неговите молби, своеобразен отказ. Това нейно поведение е довело до това, че бащата е бил силно притеснен, че не може да осъществи контакт със сина си, което е създало у него емоционален стрес, това го е разстроило и е почувствал силна липса и тъга, че не е общувал с детето, въпреки силната привързаност между тях.

На 19.02.2026 г. чрез съобщение в приложение за социална комуникация, изпратено от телефонен номер **********, ползван от майката, до телефонен номер, ползван от бащата, Д. е заявила на Д., че била съгласна той да осъществи контакт с детето, но само за няколко часа, а той й е казал, че това не е пълноценен контакт нито за детето, нито за него и й е предложил детето да остане при него с преспиване и сутринта да го заведе на детска градина, както това се е случвало и в предишни седмици, но тя го е блокирала - не е могла да получава съобщения от него, което той е приел за отказ и не е видял детето. Това й държание за пореден път го е накарало да се почувства обиден, унизен, разочарован от нейното поведение и е пряко желанието му да има пълноценен контакт с детето, защото общуване с дете за 4 часа по никакъв начин не можело да се приеме, че е в интерес на детето. Нещо повече. Ограничавайки времето само до 4 часа, майката оказвала и психологически натиск и върху детето, неосигурявайки му пълноценен контакт с бащата.

На 22.02.2026 г. бащата е посетил адреса, на който живее майката и детето и е поискал от нея да осъществи контакт с детето, но тя му е отказала. Тогава той е подал сигнал на тел. за спешни обаждания 112. Пристигнал е патрулен екип, който е разговарял с майката, обяснил й е, че имат равни права с бащата на отглеждане, но тя отново не се е съгласила да осигури на бащата и на детето да осъществят контакт помежду си. И през месец януари 2026 г. е имало подобни периоди, през които майката е възпрепятствала умишлено детето да има контакт с баща си, при което той отново е подал сигнал до ДСП - * с искане за вземане на закрилни мерки по ЗЗакрД.

Сочи се, че невъзможността на бащата да осъществи контакт с детето си е създало у него силно разочарование. Също така, предвид силната привързаност между баща и син той 2 е усетил и още по-силна липса на детето. Това бил пореден акт на психическо насилие извършено от майката спрямо бащата и спрямо детето, понеже на 24.02.2026 г., както и по време на предишни контакти между тях, детето е запитало баща си защо през изминалата седмица не го е търсило, не е искал да говори с него, не са се виждали и на детето му е било много мъчно и се е разплаквало.

На 24.02.2026 г. в кореспонденция между майката и бащата чрез приложение за социална комуникация вайбър, майката е заявила на бащата, че е съгласна той да осъществи контакт с детето само за няколко часа, а той й е казал, че това не е пълноценен контакт нито за него, нито за детето, но се е съгласил, защото майката е имала същото поведение на 19.02.

- поставяне на ултиматум, който той тогава не е приел и не е бил допуснат да види сина си Д.. За да не се случи същото, се е съгласил, понеже не е имал контакт с детето почти 10 дни.

Също така за пореден път е предложил на Д. да поговорят, да се споразумеят, да проведат среща в офиса на адвоката му, но тя отново не му е отговорила. Това й държание за пореден път го е накарало да се почувства обиден, унизен, разочарован от нейното поведение и е пряко желанието му да има пълноценен контакт с детето, защото общуване с детето за 4 часа, при положение, че не го е виждал 10 дни по никакъв начин, не можело да се приеме, че е в интерес на детето. Нещо повече. Декларира се, че ограничавайки времето само до 4 часа, майката оказва и психологически натиск и върху детето, неосигурявайки му пълноценен контакт с бащата. И въпреки вътрешното си несъгласие и нежелание да осъществи контакт с детето само за няколко часа по причините, посочени вече по-горе - понеже това не е пълноценен контакт за детето и за самия баща, но от друга страна, изправен под заплахата да не види детето си още няколко дни, бащата е приел заканата /ултиматумът отправен от Д./ и е приел да осъществи контакт само за 4 часа, въпреки че вътрешно не е бил съгласен с това й предложение. Когато са се качили в автомобила, след като бащата е взел детето от детска градина, Д. е прегърнал силно баща си. След това, докато са пътували за жилището, където живее Д., детето му е казал, че много му е липсвал, питал го е защо не му се е обаждал, защо не го е търсил, че е плакал за него. След като са пристигнали на паркинга пред дома, където живее бащата, детето е запитало дали няма да го изостави, след което се е разплакало.

Докато са се возили, бащата е запитал детето защо си мисли така и детето е споделило на баща си, че си е мислил така, както и че е плакало за него, защото майка му е казала, че не го търсил, както и че е бил с приятели извън града и защото не са са виждали. Тогава Д. е обяснил на детето, че винаги, когато има желание може да му се обади. Когато са се прибрали у дома, детето отново е прегърнало баща си и му е казал, че много му е липсвал.

Дори, когато детето е посещавало тоалета е искал от баща си да бъде до него. Когато Д. е приготвял вечерята, Д. отново е бил до него близко и го е питал какво да му помага, защото искал да бъде близко до него и да го прегръща.

Излага се, че от началото на 2026г. и до датата на подаване на процесната молба по ЗЗДН, майката в лични разговори с бащата, както и в много съобщения чрез приложение за социална комуникация, когато последният не е бил блокиран, му е заявявала, че родителските права са в нея и тя ще определя кога той ще има контакт с детето, както и че ако иска може да направи така, че да вижда детето само два пъти в годината. Нещо повече.

Това тя изрично го е заявила, обаждайки се на 14.01.2026 г. на оператор от спешен телефонен номер 112, като разговорът е записан - че тя притежава родителските права.

Същото е заявила и пред полицейски служител, с когото е била свързана, но същият е заявил, че и двамата родители имат равни права и бащата не следва да иска от нея съгласие кога да види детето. Същото е било обяснено от нея и на полицейските служители, явили се по сигнал на бащата на 22.02.2026 г. - че тя притежавала родителски права, въпреки че няма съдебно решение в тази насока.

С протоколно определение № 1811/24.03.2026 г. е прието за съвместно разглеждане на осн. чл. 15, ал. 3 от ЗЗДН, представената в о.с.з. молба на Д. Д. Р. в лично качество и като баща и законен представител на детето Д. Д. Д. за осъществени актове на насилие от страна на Д. Б. Р., които се изразяват в твърденията, че на дати 13.03.2026 г., 14.03.2026 г., 15.03.2026 г., 17.03.2026 г., 18.03.2026 г. и 19.03.2026 г. майката със своето поведение оказва психологически натиск и акт на насилие спрямо бащата и детето, като не осигурява пълноценен контакт помежду им, възпрепятства личните контакти на бащата с детето и осуетява каквато и да е комуникация между нея и бащата, както и между бащата и детето.

3

С протоколно определение № 5369/17.09.2026 г. е прието за съвместно разглеждане на осн. чл. 15, ал. 3 от ЗЗДН, представената в ос.з. молба на Д. Д. Р. в лично качество и като баща и законен представител на детето Д. Д. Д. за осъществен акт на насилие от страна на Д.

Б. Р., който се изразява в твърдението, че през м. юли 2026 г. е бил уведомен от директора на Детска градина „*“ – гр. *, която посещава детето Д., че майката е подала молба, с която е поискала да бъде ограничен контактът между него и сина му, с оглед на което същият се е почувствал унизен, обиден, неспокоен, че ще бъде лишен от възможността да има контакт с детето.