Решение № 55 от 24.09.2024, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Н., 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Галина Николова Административно наказателно дело № 20243620200328 по описа за 2024 година

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят Н. А. Г. от гр. П., оспорва издаденото от Началника на РУ Н. НП № 24-0307-000399/30.05.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР Ш. РУ Н., с което му е наложена глоба за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и лишаване от право на урпавление на МПС за срок от 12 месеца.

Жалбоподателят сочи, че НП е необосновано, незаконосъобразно и не е издадено при спазване на материалния и процесуалния закон и в срок.

Не оспорва, че е управлявал МПС на посочената в АУАН дата и място, но оспорва факта, че е използвал пътя не по предназначението му, а с цел умишлено странично приплъзване на задната част на автомобила, губейки сцепление с пътя, с което е създал предпоставки за ПТП. Жалбоподателят сочи, че не е имал намерение да ползва пътя не по предназначението му, както и да създава условия за ПТП. Твърди, че на автомобила, който използвал се появил проблем в старт-стоп системата и това наложило да подаде повече газ от обичайното за да потегли. Твърди, че по време на движение автомобилът сам задействал спирачката и поради това трябвало отново да го стартира с повече газ и при потеглянето той „прибоксувал“. Сочи, че не бил губил контрол над автомобила и не е създавал условия за ПТП.

Жалбоподателят сочи, че НП било незаконосъобразно, тъй като не било осъществено нарушението по чл. 175а, ал.1 ЗДвП.

Поради горното моли съда да отмени НП № 24-0307-000399/30.05.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР Ш. РУ Н..

Претендира направените разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно заседание. Същата е заявила в писмено становище, че издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди.

1

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.

На 14.05.2024 г. е бил съставен АУАН серия GA № 1096097, който е приложен на л. 8 от делото. Съгласно АУАН, на 14.05.2024 г. в 21,45 ч. в гр. Н. на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ жалбоподателят управлявал л.а „***“ с рег. № ***, негова собственост, като при движението на кръстовището в посока ул. П., при маневра ляв завой оставя без контрол управлението на автомобила, преплъзвайки го със задната му част по пътпното платно и напречно по посоката си на движение и ненужно и демостративно извържшва поднасяне на автомобила надясно и наляво по пътното платно, губейки сцепление с пътното платно, с което нарушава правилата за използване на пътното платно и създава предпоставки за ПТП.

В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Акта е връчен на жалбоподателя 14.06.2024 г. Жалбоподателят е подписал акта, като е посочено, че има възражения.

Въз основа на този акт наказващият орган е издал НП № № 24-0307000399/30.05.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР Ш. РУ Н., с което за нарушение на чл.

104б, т. 2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба от 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 04.06.2024 г.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. В тях има описание на всички изискуеми към съдържанието на АУАН и НП данни.

Всичко гореизложено сочи, че АУАН и НП са издадени от компетни органи, съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и са издадени в съответствие със закона.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие от правна страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС със срок на валидност до 01.08.2033 г. за категориите В М.

Описаното в АУАН и НП МПС, л.а „***“ с рег. № *** е негова собственост, което се установява от приложената справка за собствениците на автомобила, л. 11.

От събраните по делото гласни доказателства и приетите писмени такива се установява, че на 14.05.2024 г. в 21,45 ч. в гр. Н. на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ жалбоподателят управлявал л.а „***“ с рег. № ***, като при движението на автомобила при кръстовището на улиците „***“ и ул. „***“ и извършване на ляв завой в посока към ул. П., рязко подал газ (форсирал двигателят на автомобила) и поднесъл задницата на автомобила.

В същото време водача маневрирал с волана като рязко завивал ту вляво, ту вдясно. В резултат на ускорението на автомобила и рязкото маневриране с волана, автомобила поднесъл на дясната си страна и навлязъл напречно в лентата за движение и в лентата за насрещно движение. Други участници по пътя в този момент е нямало, освен движещия се 2 непосредствено зад водача служебен автомобил на РУ Н. свидетелите по делото, в който били свидетелите П. Н., Р.Т. и И. К.. Полицейските служители след като видели движението на автомобила пред тях подали сигнал на жалбоподателя да спре и той преустановил движението на автомобила си. Изминатия по този начин пътен участък до момента на спирането на автомобила бил около 10-15 м. На водача била извършена проверка, както и му било посочено, че е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като е извършил нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Движението на водача на автомобила *** и неговото поведение на пътя, било видяно и от тримата свидетели, чиито свидетелски показания го описват по категоричен начин. По време на проверката водачът не е оспорвал констатациите на актосъставителя за устанавеното от него нарушение, въпреки, че в акта е посочено, че заявил, че има възражения. Такива не са описани, както и не са представени в законния 7-дневен срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН.

Всеки от тримата свидетели сочи, че жалбоподателят е „форсирал двигателя“, при което автомобилът се приплъзнал и поднесъл напречно по платното за движение, поднасяйки автомобила наляво и надясно, като е използвал пътя не по предназначението му.

Свидетелите не установяват пред тях водача да е сочил, че е имал техническа повреда в автомобила, поради което бил подавал повече газ при потегляне. Това е защитна версия, изградена от жалбоподателя след постановяване на НП, но която по никакъв начин не се установява и доказва по делото. Напротив от свидетелските показания може да се заключи, че автомобилът, който свидетелите са видели да извършва непозволено движение по пътното платно се е движел, не е бил спрял и отново да потегля с повече или по – малко газ.

Подаването на повече газ, поднасянето на автомобила, неоправданото с нищо рязко маневриране с волана са действия, извършени от водача и настоящ жалбоподател, в резултат на които автомобила е загубил сцепление с пътя, поднесъл първо наляво, след това надясно и е навлязъл напречно в лявата и в дясната лента за движение. Това по категоричен начин се установява от свидетелските показания на св. Н. на л. 36 от делото и на св. Тончев и К., л. 37 от делото.

От обективна страна, за съставомерността на нарушението по чл. 104б, т.2 ЗДвП.

Съгласно чл. 104б ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да: 1. oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване; 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Съгласно чл. 2, ал.2 ЗДвП всеки участник в движението има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение.

По смисъла на §6, т.1 от ДР ЗДвП, „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.

Към пътищата се приравняват и улиците.

Обикновеното използване на пътищата за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, следва да е в съответствие с нормите на закона, както и конкретно посочените в чл. 5, ал.1 и ал.2 от него общи правила за поведение на участниците в движението: да не създава опасности и пречки за движението, да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение и пр.

Нормата на чл. 104б ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство е забранено да: 1. oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване; 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. При самото движение по пътищата, чл. 8, ал.1 ЗДвП, задължава водачите на пътни превозни средства да използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано 3 нещо друго. Относно правилата за извършване на маневри по време на движение на МПС, са приложими нормите на чл. 25 и 26 ЗДвП, съгласно които водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, и пр., преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Също така, чл. 26 задължава водача на МПС, преди да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал.

Настоящият нарушител не е подавал какъвто и да е бил светлинен сигнал за промяната на движението на автомобила по пътя. От своя страна не се установява от свидетелските показания по пътя да е имало неравности или препятствия, които да налагат рязкото маневриране с волана вляво и вдясно по пътя. Установено е, че е нямало е насрещно движение или движение на ППС пред жалбоподателя, които да налагат осъщественото от него управление на автомобила.

Гореизложеното сочи, че целта на водача и настоящ нарушител е била единствено извършването на неправомерни действия, като форсиране на автомобила, рязко променяне на посоката на движението му – ту вляво, ту вдясно, занасянето на задната му част и пр.пр.

Това, обаче не предствавлява използване на пътя по предназначение. Подобно шофиране, извършено на път в населено място е в нарушение на закона и правилата за такова.

Обстоятелството, че в момента на движение на жалбоподателя не е имало други участници на пътното платно не го освобождава от задължението да се движи съгласно правилата на ЗДвП и да използва пътя по предназначение за превоз на пътници и товари. Независимо дали е създал предпоставки за ПТП или не, то поведението на жалбоподателя е било в нарушение на правилата за движение по пътищата, като се използва само дясната лента за движение без да се ускорява ненужно двигателя на авотомобила и без да се навлиза в лентата за насрещно движение.

В АУАН и в НП не е посочено, че начинът по който нарушителят е управлявал автомобила представлява „дрифт“. Самият закон също не съдържа легално определение на това понятие, но същото се е превърнало в утвърдено в публичното възприятие понятие за опасно, неправомерно и извън правилата на ЗДвП управление на МПС, при използването на описаните от свидетелите техники на пребуксуване, приплъзване и изместване на позицията на автомобила спрямо посоката на движение.