Решение № 25 от 09.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. ХАСКОВО, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20255600900070 по описа за 2025 година

Предявени са два иска с правно основание чл.29, ал.1, предл.2 – ро от ЗТРРЮЛНЦ – като главен и с правно основание чл.29, ал.1, предл.1 – во от ЗТРЮЛНЦ – като евентуален.

ИЩЕЦЪТ – ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН

СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ – гр.София твърди, че наименованието на ответното дружество – „Агенция за национален строителен контрол“ ЕООД – гр.Хасково наподобява и частично съвпада с името на българска държавна институция – Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, което въвеждало в заблуждение относно характера и дейността на търговеца, създавайки впечатление, че дружеството е държавен орган или, че има държавна подкрепа, което не отговаряло на действителността. С оглед защита на държавния интерес, наименованието на търговец с елементи, създаващи впечатление за държавен орган следва да бъде отказано или заличено с цел защита на обществения интерес и недопускане на подвеждане. Предметът на дейност на ответника наподобявал функциите и правомощията на ищеца, уредени в чл.222 от ЗУТ и в чл.4 от Устройствения правилник, въвеждайки в заблуждение и накърняващ обществения ред. С писмо от 12.05.2025 год., адресирано да Агенцията по вписванията /АВ/ и до ответника е поискано да бъдат извършени действия за промяна в наименованието на ответното дружество и за вписване на промяната в ТР, в отговор на което ищецът бил уведомен, че АВ не разполага с правомощия служебно и по свой почин да заличи вписани обстоятелства в ТР. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът да признае за установено, че вписването на ответника -„Агенция за национален строителен контрол“ ЕООД – гр.Хасково, извършено в ТР под 1

№ 20250106160057, е нищожно и недопустимо. Претендира присъждане на деловодни разноски.

С подадена от ищеца допълнителна искова молба се излагат доводи за това, че за ДНСК, като орган на държавна администрация, подчинен на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е от особена важност абревиатурата и отличителните й знаци да бъдат ясно разпознаваеми и лесно различими от другите частни и публични субекти в страната. Счита, че нормата на чл.7, ал.4 от ТЗ следва да се приложи разширително, доколкото в търговските и гражданските правоотношения участват не само търговци, но и държавата, чрез своите органи и ведомства. Наименованието на ответното дружество наподобявало и частично съвпадало с името на българска държавна институция – ДНСК, което въвеждало в заблуждение относно характера и дейността на фирмата и създавало впечатление, че дружеството е държавен орган или, че има държавна подкрепа, което не отговаряло на действителността. Излага доводи относно несъответствието в смисъла и значението на думите „агенция“, „национален“ и „контрол“, съгласно Речника на българския език, с тези, формиращи наименованието на ответното дружество.

С молба вх.№ 11449 от 04.11.2025 год., подадена в изпълнение указанията на съда за отстраняване на нередовности в исковата молба, ищецът обосновава твърдението си за недопустимост на вписването с това, че фирменото наименование на дружеството съвпада с името на ДНСК, като по този начин същото заблуждавало, че дружеството е орган на държавна власт. Поддържа, че заявителят на вписването е лице, което е поискало да впише като фирма наименование на орган на държавна власт, без същото да е представител на държавна власт или да е неин пълномощник. Като последица от вписването възниквал правен субект, който няма и не би могъл да има такива функции, каквито са посочени в името му, т.е да осъществява национален строителен контрол. Доколкото дружеството не би могло да осъществява функциите, които са посочени в името му, то вписването на фирма с такова име, от лице нямащо функциите на орган на държавна власт, обосновавали нищожност на вписването на фирмата. В правния мир нямало юридическо лице извън ДНСК, което да осъществява контрол на проектирането и строителството. Вписването на предмета на дейност „технически контрол в проектирането и строителството, организиран под формата на предприятие“ се явявало нищожно, доколкото не би могло да породи фактически или правни действия и резултати, съгласно чл.160 от ЗУТ и чл.163 а, ал.5 от ЗУТ, според които изпълнението на контролни и ръководни функции е възложено само на физически лица, но не и на предприятие.

В съдебно заседание, проведено на 26.01.2026 год., ищецът уточнява, че искът за установяване недопустимостта на вписването се предявява като главен, а искът за установяване нищожността на вписването – като евентуален.

ОТВЕТНИКЪТ - „Агенция за национален строителен контрол“ ЕООД – гр.Хасково – оспорва исковете. Излага доводи за недопустимост на исковете, обосновани с липса на правен интерес от 2 предявяването им и с твърдения за това, че извършеното вписване на промяна на наименованието на ответника касае неговата законосъобразност, което не обосновавало извод за нищожност или недопустимост на самото вписване.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената по делото справка за актуално състояние е, че ответното дружество е вписано в ТР на 07.12.2016 год. На 06.01.2025 год. е вписана промяна в наименованието на търговеца от „Вал мар проект“ на „Агенция за национален строителен контрол“, с предмет на дейност – „Организиране на дейност по осъществяване на независим технически надзор и/или проектирането под формата на предприятие, технически контрол в проектирането и строителството, организиран под формата на предприятие, дейности по проектиране, както и всяка друга дейност, незабранена от закона“.

Съгласно чл.4 от Устройствения правилник на ищеца - Дирекция за национален строителен контрол, същият упражнява контрол по спазването на ЗУТ и на нормативните актове по прилагането му при проектиране на строителството….., упражнява контрол по законосъобразността на изпълнението и ползването на строежите от първа, втора и трета категория, осъществява контрол по законосъобразността на издадените строителни книжа, както и на действията на общинските администрации и на участниците в инвестиционния процес за спазването на разпоредбите по устройство на територията за всички категории строежи на територията на Република България.

Вписване промяната на наименованието на ответното дружество от „Вал мар проект“ на „Агенция за национален строителен контрол“, е извършено с № 20250106160057 от 06.01.2025 год., е било предшествано от отказ да се впише промяна в наименованието на търговеца от „Вал мар Проект“ на „Про Консулт“, поискано със заявление № 20241218151339 от 18.12.2024 год., мотивиран с това, че заявената фирма за вписване се употребява от друг търговец и не е уникална, съгласно изискването, визирано в чл.21, т.7 от ЗТРРЮЛНЦ.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за неоснователно въведеното от ответника възражение за недопустимост на предявените искове, обосновано с твърдения за липса на правен интерес от търсената с исковете защита, явяващ се абсолютна положителна, процесуална предпоставка за разглеждането им, по следните съображения:

Правната квалификация на предявените искове се съдържа в нормата на чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, според която всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предявени иск установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

Съгласно т.3 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1

3 от 06.12.2002 год. на ВКС по тълк.д. № 1 / 2002 год., ОСГК, на което ответникът се позовава, обосновавайки твърдението си за липса на правен интерес от предявяването на иска по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, нищожно е „Вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. Такива са случаите, когато решението не е постановено от надлежен съдебен състав, или е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице – чл.494 ГПК или вписване, по което съдът се е произнесъл без да е бил сезиран“.

Дадените с цитираното ТР, указания не следва да се прилагат стеснително при решаване на въпроса за наличието или отсъствието на правен интерес от предявяване на иска по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, отчитайки обстоятелството, че регистърното производство по своята правна същност е охранително такова, а съгласно чл.537, ал.2 от ГПК, когато се засягат права на трети лица в това производство, породеният от това спор се решава по исков ред. В тази насока е и разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, според която всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това.

Съгласно установената съдебна практика активно легитимирано да предяви установителните искове по чл.365, т.3 от ГПК, вр. чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е това лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ овластява всяко трето лице с правен интерес да предяви иск за защита срещу незоконосъобразните /извършени при отсъствие на законовите предпоставки/, вписвания. Заинтересовано е лице, което не е било страна в охранителното производство, т.е трето за регистърното производство лице.

Чрез установителния иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ се цели установяване със сила на присъдено нещо на порок в регистърното производство. Основната правна последица от уважаването на този иск е заличаване на вписването – чл.30, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и възстановяване на юридическото и фактическо положение отпреди извършването му.

В подкрепа на изложените доводи, обосноваващи наличието на правен интерес от търсената с иска защита е и обстоятелството, че ищецът като трето лице в регистърното /охранителното/ производство и като държавен орган не притежава друга правна възможност за защита на правата си в регистърното производство, по което не е страна, предвид и липсата на процесуална легитимация да предяви иск по чл.7, ал.4 от ТЗ, предоставена единствено на лице, отговарящ на изискването за „търговец“ по смисъла на чл.1 от ТЗ.

Разгледан по същество, съдът намира за основателен иска по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, предявен като главен за установяване недопустимост на вписване промяна в наименованието на ответното дружество на „Агенция за национален строителен контрол“.

4

Съгласно чл.7, ал.1 от ТЗ, „Фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва“, а съгласно ал.2 от същия законов текст „Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала“.

Търговската фирма е словесно обозначение, което следва да отговаря на установените в ТЗ изисквания, за да бъде вписана в регистъра и съответно с регистрираното наименование търговецът да участва в търговския оборот и да осъществява съответна стопанска дейност.

Вписването в търговския регистър и използването на съответно фирмено наименование е и задължение на търговеца по смисъла на чл.13, ал.1 от ТЗ.

Безспорно в случая е, че е налице сходство между фирменото наименование на ответника - „Агенция за национален строителен контрол“ с наименованието на ищеца - „Дирекция за национален строителен контрол“, което сходство е в степен да въведе в заблуждение както потребителя, така и представителите на административните органи и търговските партньори, относно идентичността на лицето, с което влизат в правни или друг вид отношения. Наличието на сходство се обосновава с пълната идентичност на включеното в наименованието на ответника и това на ищеца словосъчетание „Национален строителен контрол“, като разликата е единствено в думите „Агенция“ и съответно „Дирекция“, която обаче не променя смисловото значение в наименованията на двете юридически лица.