Решение № 162 от 21.08.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Сливница, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200316 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Г. Г. срещу Електронен фиш № 8504503861, издаден от АПИ, с който му се налага глоба в размер на 2500 лева, на основание чл. 179, ал.3б ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че ЕФ е незаконосъобразно издаден, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения електронен фиш.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представения по делото Електронен фиш № 8504503861, издаден от АПИ се установява, че на М. Г. Г., като собственик на ППС влекач Рено ХР 420 19Т, рег. № СВ 3345 ВК с технически допустима маса от 18600, брой оси 2, е наложена глоба в размер на 2500 лева, за това, че на 01.04.2021 г. в 16.39 ч. е установено нарушение на посоченото по-горе ППС за движение по път I-8 1 км 41+234 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа без да е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване. Нарушението е заснето с контролно устройство № 40672.

По делото не се спори, a и от събраните по делото доказателства, а именно Справка от електронните регистри на АПИ /л.21/, се установява, че жалбоподателят е регистриран като собственик на процесното ППС, като последното има характеристиките на ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП - пътно превозно средства с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона.

Жалбоподателят е направил опит да опровергае носенето на отговорност за описаното в електронния фиш нарушение, с довод, че не той е управлявал автомобила, за което е ангажирал доказателства - трудов договор и свидетелство за управление на МПС на трето лице /л.33-36/.

В тази връзка, на първо място, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.187а, ал.1 ЗДвП, когато нарушението е установено в отсъствието на нарушителя, както е в случая, се презумира, че ППС е управлявано от собственика.

За да избегне носенето на отговорност, собственикът на заснетото МПС е следвало в 7 – дневен срок от връчване на електронния фиш, да представи декларация, че друг е управлявал МПС-то, съгласно разпоредбата на чл. 187а, ал.4 ЗДвП. Това в случая не е сторено, поради което и на основание чл.187а, ал.1 ЗДвП отговорността е за собственика.

Собственикът не може да заобикаля разпоредбата на чл. 187а, ал.4 ЗДвП като установява обстоятелството, че друг е управлявал автомобила, с представяне на доказателства в тази насова в настоящия процес, а е следвало да процедира по установения с императивна правна норма начин.

Наред с това от предстаените доказателства не се установява, че именно лицето, с което е сключен трудов договор е управлявал процесния влекач на процесната дата, още повече трудовият договор е сключен не от жалбоподателя, а от трето – юридическо лице.

От жалбоподателят е предстаевен и договор за наем и приемо предавателен протокол /л.9-11/, от които се установява, че е предоставил за времето ползване – за срок от 5 година, на трето лице, процесния тежкотоварен автомобил.

За да бъде понесена отговорността за нарушение по чл.179, ал.3-3б ЗДвП от ползвателя на МПС е необходимо същият да бъде вписан като такъв в свидетелството за регистрация на МПС-то, по аргумент от чл.187а, ал.1 ЗДвП.

В случая това не е сторено, поради което отговорността е за собственика.

Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че отговорността му за процесното нарушение е погасена по давност, доколкото не е изтекла абсолютната такава от 4 г. и 6 м., съгласно чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 НК, вр. с чл.11 ЗАНН, приложима единствено в случая, съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и 2

ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд.

В административно - наказателното производство са неприложими самостоятелно давностните срокове по чл.80. ал.1, т.5 НК, а единствено и само във връзка с чл.81, ал.3 НК – за изчисляване на абсолютната давност. Това е така, доколкото такива срокове са уредени в специален закон в чл.34 ЗАНН, с което е дерогирано общото правило по чл.80, ал.1, т.5 НК.

В тази връзка в мотивите на посоченото Тълкувателно постановление никъде не записано, че в административно-наказателното производство са приложими самостоятелно, извън преценката за настъпила абсолютна погасителна давност, сроковете по чл.80, ал.1, т.5 НК. В този смисъл е и Решение № 1178 от 07.10.2019 г. по к.адм.д. № 1048/2019 г. на АС – София обл.

Съобразно спецификата на електронния фиш, началото на производството по неговото издаване се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на акт за установяване на административно нарушение по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административно-наказателното производство. По този начин едновременно се констатира нарушението и същото се санкционира, тоест електронният фиш инкорпорира, както АУАН, така и НП. Електронния фиш се счита издаден от датата на заснемане на нарушението, а не от издаването му на хартиен носите. Издаването му на хартиен носител е само с цел връчване на нарушителя, което е единственото му значение. Именно поради тази причина в закона не е предвидено електронния фиш да бъде подписван, за да е годен документ и е без правно значение датата, на която е възпроизведен на хартиен носител.

Поради изложеното по отношение на електронния фиш не са приложими сроковете, визирани в чл.34 ЗАНН, доколкото регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания, но не и по отношение на електронните фишове. В този изричен смисъл е Решение № 614 от 12.05.2023 г. по к.адм.д. № 485/2023 г. на Ас – София област, Решение № 7804 от 14.12.2023 г. по к.адм.д № 9200/2023 г. на АС – София град, Решение № 7804/14.12.2023 г. по к.адм.д № 9200/2023 г. на АС – София, Решение № 7679 от 17.12.2021 г. по адм.д. № 7879/2021 г. на АС – София.

Съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентния за това орган – Агенция пътна инфраструктура, съгласно чл.10, ал.10 ЗП, както и че съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 189, ал.4 ЗДвП.

По делото не се спори, а и от представения доклад и снимково изображение от контролно устройство № 40672 към него /л.20-23/ се установява движение на това ППС на 01.04.2021 г. в 16.39 часа на път I-8 км 3

41+234 с посока намаляващ километър, които се ползват с обвързваща съда доказателствена сила за посочените обстоятелства, като оборването им е в тежест на нарушителя по аргумент от чл. 189, ал.1 ЗдвП.

Съдът приема, че посоченият по – горе участък, като републикански път, е включен в списъка на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура винетна такса, или такса за изминато разстояние - ТОЛ такса, което се установява от прието от Министерски съвет Решение № 127 от 28.02.2020 г. за промени на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, обнародвано в Държавен вестник, във вр. с Решение № 959 от 31.12.2018 г. за утвърждаване на на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса.

Същото се установява и от цитираното решение, с което съдът служебно се е запознал от сайта на Държавен вестник, бр.19, от 06.03.2020 г.

Съобразно горното за преминаване през процесния пътен участък от процесното МПС се дължат таксите по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Съгласно посочената разпоредба за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - ТОЛ такса за ППС по чл. 10б, ал. 3 дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси.

Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Според чл. 10б, ал. 3 от ЗП/ в редакцията към датата на деянието/, ТОЛ таксата се заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона, извън тези по чл.

10а, ал. 9, като заплащането дава право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Нормата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП регламентира забрана за собственика, респективно ползвателя на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на ППС, така и по нейното заплащане.

Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП собственик, респективно ползвателя на ППС, който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т.е. нарушил е установената му 4 забрана по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, се налага имуществена санкция по чл.179, ал.

3б ЗДвП в размер на 2500 лева.

По делото не се спори, че не е заплатена пътна такса за процесния пътен участък, като не са представени и доказателства в тази насока – за тяхното плащане.

Нещо повече от представена от „Интелигентни Трафик Системи“ АД, като национален доставчик на услуги за събиране на пътни такси за изминато разстояние /л.47/, с когото жалбоподателят трвърди да има сключен договор за предоставяне на посочената услуга, се установява, че такъв договор не е сключван към процесната дата и няма закупени маршрутни карти от каналите за продажба на това дружество.

С оглед изложеното съдът приема, че формално е извършено нарушението, визирано в чл.102, ал. 2 ЗДвП, доколкото е изпълнен фактическия състав на същото.

За това нарушение жалбоподателят е санкциониран чрез издаване на електронен фиш.

За да бъде издаден електронен фиш за нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на първо място това трябва да е предвидено в закон.

В тази връзка разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и 2 от ЗДвП ясно и категорично постановява, че за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 3в ЗДвП се съставят актове за установяване на административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят.

Нещо повече в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП , е предвидено, че единствено при нарушение по чл. 179, ал.3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С посочената разпоредба не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3 б ЗДвП.