Решение № 267 от 30.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Стара Загора, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Теодора Т. Петрова като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20265530201742 по описа за 2026 година Обжалвано е наказателно постановление № 887846–f 875956 /13.05.2026 година на Началник отдел „ Оперативни дейности“ Пловдив в ГД“ Фискален контрол „ на НАП.

Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се с обстоятелството, че не е извършено административно нарушение и се претендират допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление.

В с.з. чрез адвокат Я. И. поддържа жалбата .

Въззиваемата страна представлявана в с.з. от юрисконсулт Лимберова взема становище, че жалбата е неоснователна, че е извършено административно нарушение и правилно е приложен материалният и процесуалния закон.

От събраните по делото доказателства установени с 1 доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба,не съществува процесуална пречка съгласно чл. 59, ал. 3 ЗАНН за обжалване на наложеното наказание, поради което и на основание чл.

59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е основателна, но не на всички основания посочени в нея.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна следното :

При извършена проверка на 09.03.2026 г. в търговски обект ************ е констетирано , че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ не подава по установената дистанционна връзка към НАП актуални данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резорварите за съхранение в обект на всеки 6 часа.

Установена е налична един брой ЕСФП и в периода 30.01.2026 г.

– 04.02.2026 г. не са подавани данни от нивомерната измервателна система за наличните количества горива на всеки шест часа. Последно подадените данни са на 30.01.2026 г. в 00.59.00 часа и следващите данни са подадени на 04.02.2026 г. в 09.33.58 ч.

Установено е ,че в периода 01.01.2026 г. до датата на проверката е 2 извършвана продажба на гориво. За същият период не са изпращани редовно данни от нивомерната измервателна система за наличните количества горива на всеки 6 часа автоматично към НАП.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – показанията на св. Г. Н. / актосъставител/,Протокол за извършена проверка от 09.05.2026 г., товарителници, фактури, копия на КЛЕН, сервизен протокол.

В с.з. жалбоподателят не сочи доказателства, които да опровергават фактическата обстановка, поради което и въз основа на посочените доказателствени средства съдът я приема за доказана.

При така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 3, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 т. 3 и т. 5 и ал. 6 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал.

1 ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на 5200 евро.

Жалбоподателят се явява данъчно задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 /13.12.2006 г. на МФ и като такова при отчитане на продажбите е следвало на всеки 6 часа да предава данни автоматично към НАП чрез дистанционна връзка за наличните количества горива.

В случая не са изпълнени тези изисквания.

Неизпълнението на задълженията произтичащи от чл. 3 от Наредба Н-18 /13.12.2006 г. на МФ и дължимите активни действия води до бездействие, с което е осъществено деяние покриващо 3 състава на претендираното административно нарушение.

Задълженията за активни действия от страна на данъчно задълженото лице са безусловни, но не са изпълнени .

Вместо да предприеме дължимите активни действия жалбоподателят чрез бездействие е нарушил цитираните по – горе задължения , което дава основание на съда да приеме, че е извършено административно нарушение по чл. 3, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 т. 3 и т. 5 и ал. 6 ЗДДС .

Техническите проблеми свързани с дистанционна връзка не освобождават задълженото лице от задълженията, което прави неоснователни възраженията в тази насока.

По изложените съображения неоснователни са и възраженията, че фактическите обстоятелства посочени в наказателното постановление не съответстват на правната квалификация на нарушението и , че не е извършено такова.

Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения поради несъответствие на правната квалификация на административното нарушение посочена в АУАН и посочената в наказателното постановление.

Меродавна е правната квалификация в наказателното постановление, а тази в АУАН непосочена или неточна с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН не опорочава издаденото наказателно постановление.

Основателно се явява възражението за нарушение на чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН при издаването на наказателното постановление.

С цитираната разпоредба законодателят изисква в 4 наказателното постановление да се посочат всички факти и обстоятелства релевантни за състава на администртивното нарушение и същото да бъде конкретизирано по време, място и начин на извършването му.В случая пороците са свързани с конкретизацията на административното нарушение по време на извършване.

В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено кога е извършена проверката и респективно кога е констетирано нарушението.В обстоятелствената част се сочи, че същото е извършено в периода 30.01.2026 г. – 04.02.2026 г./ „ не са предавани данни от нивомерната измервателна система „/.

В наказателното постановление обаче се сочи , че през периода 01.01.2026 г. до датата на проверката / а това е 09.03.2026 г. / са извършвани продажби и не са предавани редовно данни от нивомерната измервателна система .

Следователно посочени са два различни периода на извършване на административно нарушение, като вторият е по-широк и първият попада в него.

От друга страна в наказателното постановление се конкретизира с точен час, че на 30.01.2026 г. и на 04.02.2026 г. са подавани данни т.е. по-широкият период 01.01.2026 г. – 09.03.2026 г. е прекъснат.

Изложеното до тук мотивира съдът да приеме, че в наказателното постановление административно-наказващият орган изрично не е посочил периода на административното нарушение, а допуснатото противоречие между двата периода води до липса на посочване на време на извършване на административното нарушение, с което е нарушен чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.

5

Това процесуално нарушение е неотстранимо в съдебната фаза и следва да се окачестви като съществено даващо повод за отмЯ. на атакуваното наказателно постановление, тъй като същото е опорочено като акт на административно-наказателния процес / не отговаря по форма на чл. 57 ЗАНН / и ограничава правото на защита. Последното е функция на конкретно ясно и точно формулирано обвинение, което в случая липсва.

По изложените до тук съображения съдът приема, че жалбата се явява основателна, а атакуваното наказателно постановление подлежи на отмЯ..

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски следва на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски пред районен съд. Видно от пълномощното и договорът за правна помощ че жалбоподателят е заплатил сумата 240 евро , за адвокат в производството пред РС Стара Загора. Адвокатското възнаграждение е съобразено с минималното възнаграждение, предвидено в Наредба № 1/2004 г., за този вид дела / в близост до минимума/ . С оглед изложеното съдът намира, че на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски в поискания размер.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 887846–f 875956 /13.05.2026 година на Началник отдел „ Оперативни дейности“ Пловдив в ГД“ Фискален контрол „ на НАП, с което е наложена 6 имуществена санкция в размер на 520 евро на ************, представлявано от ************.

ОСЪЖДА НАП да заплати на ************, представлявано от Павел Г.ев Бакалов направените по делото разноски в размер на 240 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 7