Определение № 36 от 08.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. София, 08.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

П. Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002901831 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Ц. Ж. от гр. Разград - чрез адв.

П. К. от САК, против решение № 84 от 21.03.2025 г., постановено по в. т. д. № 78/2025 г. на Апелативен съд - Варна. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 200 от 08.11.2024 г. по гр. д. № 209/2023 г. на Окръжен съд - Разград в частта за отхвърляне на предявения от касатора срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД частичен иск с правно основание чл.432 КЗ за разликата над присъдените 300 000 лв. - равностойност на 153 387.56 евро, до претендираните 400 000 лв. - равностойност на 204 516.75 евро, представляващи част от вземане с общ размер 600 000 лв. равностойност на 306 775.13 евро, за обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на получени при ПТП на 04.05.2022 г. травматични увреждания.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на иска в предявения размер със законните последици. Поддържат се оплаквания, че въззивният съд не е извършил съвкупна преценка на доказателствата и не е оценил в пълнота всички установени по делото факти, които имат значение за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, и в резултат на това е определил обезщетение в занижен размер, несъответстващо на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Излагат се и оплаквания, че определеното обезщетение не кореспондира с нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на настъпване на 1 вредите, както и с присъжданите от съдилищата обезщетения в сходни случаи.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, е формулирано искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси, които според касатора са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (чл.280, ал.1, т.1 ГПК) и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл.280, ал.1, т.3 ГПК) : „1. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните изисквания, въведени с ППВС № 4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди; 2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят, и как се оценяват и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт множество телесни повреди с трайно, пожизнено увреждане, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2.1. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищеца и настъпили последици, и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите; 2.2. Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/68 г.; 2.3. Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди; 3. Длъжен ли е съдът да търси „Точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите; 4. Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено - икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2022 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това; 5. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска 2 отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Ответникът по касация „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД със седалище в гр. София - чрез юрисконсулт В. Й., изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите на страните по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да потвърди решението на Окръжен съд - Разград в частта, с която е отхвърлен предявеният като частичен от Ж. Ц. Ж. срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над присъдените 300 000 лв. - равностойност на 153 387.56 евро, до претендираните 400 000 лв. - равностойност на 204 516.75 евро, Апелативен съд - Варна е извършил самостоятелен анализ и преценка на фактите и доказателствата по делото и е достигнал до извод, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищеца по повод получените при ПТП на 04.05.2022 г. травматични увреждания и понесените в резултат на тях болки, страдания и неудобства, възлиза на сумата 300 000 лв. равностойност на 153 387.56 евро.

При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил, че към момента на настъпване на произшествието ищецът е бил на 43 г., като уврежданията са получени по време, когато е пътувал на предната дясна седалка в самокатастрофирал лек автомобил, управляван от водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, чиято деликтна отговорност не е оспорвана от ответника пред въззивната инстанция. Според заключението на назначената от първата инстанция съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните, вследствие на пътния инцидент ищецът е получил многофрагментно счупване на трети поясен прешлен с луксация на ниво 2-3 поясни прешлени, фрагменти в гръбначно-мозъчния канал, контузия на каудаеквина (конската опашка), счупване - изкълчване на първа метакарпално фалангеална става на ръката; Травматичните увреди на поясния отдел на гръбнака са довели до 3 трайно затруднение на движението на двата долни крайника с характер на тежка долна пареза; Във връзка с многофрагментното счупване на прешлен ищецът е опериран неотложно с цел стабилизация на гръбначния стълб чрез поставяне на осем винта и цимент, като операцията, придружена с медикаментозно лечение, е довела до освобождаване на гръбначния канал и до овладяване на предизвиканата дискова херния, но е била съпътствана от продължителни болки, страдания и страхови преживявания, а впоследствие - и от множество рехабилитации, довели до известно подобрение, без обаче възстановителният процес да е приключил; Провокираната от травмата на гръбнака долна пареза е без изгледи за пълно възстановяване/излекуване - по време на прегледа ищецът се придвижва с инвалидна количка и с бастун, с помощта на който може да измине едва около 20 метра; Продължаващите след проведеното лечение болки в кръста, в двете подбедрици, в глезените и в ходилата имат невропатичен характер, глезените и двете ходила изтръпват постоянно, нарушено е усещането за топло и студено в засегнатите зони. По време на изслушването в съдебно заседание вещото лице - лекар е пояснило, че ищецът е претърпял тежка гръбначномозъчна травма с необратими увреждания на нервите на ниво трети поясен прешлен, командващ долните крайници, като единственото положително при травмата е съхраненият контрол на тазовите резервоари; Състоянието на ищеца налага непрекъсната рехабилитация за поддържане на мускулатурата и тонуса, за което той полага постоянни усилия; Пълно възстановяване на долните крайници не може да се очаква, възможни са само минимални подобрения при упорита физиотерапия.

С решение на ТЕЛК от 21.08.2023 г. е констатирано, че вследствие трайното увреждане на крайниците ищецът е загубил работоспособността си 100 % за срок поне до м. август 2026 г., а прогнозно за много по-дълъг период, и не може да полага тежък физически труд и да изпълнява трудовите си задължения като механик.

В първоинстанционното производство са разпитани като свидетели съпругата на ищеца, неговата майка и кинезитерапевт, който е провеждал физиотерапията на ищеца от края на м. май 2022 г. Свидетелите, чиито показания са преценени от въззивния съд като обективни и взаимно допълващи се, са обяснили, че непосредствено след произшествието ищецът е бил неподвижен и се налагало да го носят, а около година след това бил изцяло зависим от близките си в ежедневното си обслужване; Поради неспособността да изпълнява трудовите си задължения на механик от мястото, на което работел, му предложили да продължи да работи в домашни условия на 4 часа, което донякъде го развличало; Изпитвал постоянни болки и не можел да спи без прием на аналгин, не можел да се придвижва самостоятелно и без болка на по-дълги разстояния; За да не атрофират мускулите, се налагало постоянна рехабилитация, която продължавала и по време на разглеждане на делото; С цел ищецът да бъде улеснен в ежедневието семейството се преместило временно в гр. Кубрат при родителите на съпругата му, които имали къща с наземни помещения; След инцидента ищецът прекъснал 4 следването си в гр. Русе, променил се коренно, понякога плачел, бил нервен, не можел да се грижи пълноценно за дъщеря си, с която преди това прекарвал много време.

Въззивният съд е обсъдил и заключението на назначената от първоинстанционния съд психологическа експертиза, съдържащо констатации, че в резултат на произшествието ищецът е получил остра стресова реакция, която се характеризира с висока степен на тревожност, паника, гняв и отчаяние; Типичната клинична картина на подобен стрес продължава няколко години след събитието, като при ищеца е налице посттравматично стресово разстройство, без диагностицирани нарушения на базовите психически годности и умения, а също и без наличие на личностно разстройство; Ищецът се намира в състояние на дълбок стрес, който води до нарушаване на социалното функциониране, ограничил е контактите си поради затрудненото придвижване, страхува се да пътува в превозни средства.

Въпреки състоянието на дистрес, според вещото лице ищецът разполага с много добър потенциал за справяне с последиците от инцидента и е заобиколен от подкрепяща семейна среда - обстоятелства, които представляват мощен оздравителен фактор.

След преценка на експертните заключения и на свидетелските показания - поотделно и във взаимната им връзка, въззивният съд е приел, че за обезщетяване на понесените от ищеца болки, страдания и неудобства вследствие на преживения пътен инцидент е необходима и достатъчна сума в размер на 300 000 лв. - равностойност на 153 387.56 евро, която удовлетворява изискването на чл.52 ЗЗД за справедливост и съответства на обществено икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите. В мотивите към решението съдът е посочил, че за да определи обезщетение в посочения размер, съобразява младата активна възраст на ищеца, настъпилата в резултат на инцидента драстична промяна в начина му на живот невъзможност да работи и да се грижи пълноценно за семейството си, трайната инвалидизация и отсъствието на оптимистична прогноза за пълно възстановяване от причинената гръбначномозъчна травма, продължаващите рецидивиращи болки в кръста, в подбедриците и в ходилата, понесените непосредствено след инцидента особено силни болки и страдания, дългото обездвижване и честите медицински процедури, сложната и рискова оперативна интервенция, неудобствата от невъзможността за самостоятелно обслужване през значителен период от време, загубата на работоспособност, както и неблагоприятните психоемоционални изживявания и промени, установени от съдебнопсихологическата експертиза. Въззивният съд е посочил, че определеното обезщетение не е занижено и че извършената от него оценъчна дейност при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД на съответния етап от развитието на обществото не дава основание за присъждане на обезщетение в пълния претендиран с частичния иск размер, включително като се има предвид практиката на съдилищата за обезщетяване на неимуществени вреди в случаи на много по-тежки увреждания.