Решение № 141 от 25.06.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Добрич, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА МОМЧЕВА при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от МАРИАНА МОМЧЕВА Административно наказателно дело № 20253230200719 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Г. К. ЕГН ********** срещу НП № 25 – 0851 - 000770 от 24.06.2025г., издадено от Началник Група в ОД на МВР Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, и на основание Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 точки.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, като чрез процесуален представител се изразява становище, че Наказателното постановление, като издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила следва да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, представлява се от юрисконсулт Гинка Бухчева. Изразява становище, че Наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, 1 становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Доколкото производството се е развило в хипотезата на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН, в случая са неприложими визираните в чл. 34 от ЗАНН срокове.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 15.02.2025г. в 15.16 часа, в гр. Добрич, по ул. „Поп Богомил“, в посока ул. „Калиакра“ пред № 2 управлява лек автомобил марка „**“, модел „**“, с рег. № **, който е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП от 12.12.2024г.

Наказателното постановление е издадено на основание Постановление от 28.05.2025г. на Районна прокуратура - Добрич, Териториално отделение Генерал Тошево за прекратяване на наказателното производство по ДП № 249/2025г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич водено срещу Г. Г. К. за престъпление по чл. 345 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Въз основа на акта на 24.06.2025г. било издадено атакуваното Наказателно постановление. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Прието е, че с деянието е нарушен чл.

140 ал. 1 ЗДП. Наложени са визираните наказания на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка.

В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани. Установено бе, че при посочените в НП условия жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, доколкото същото е било с прекратена регистрация. Видно от представените справки собственик на лекия автомобил към датата на проверката е жалбодателят Г. Г. К., който го е придобил на 10.10.2024г.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

2

Съдът, намира за неоснователни твърденията на въззивника за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното прозиводство, с оглед не посочване в НП на конкретната хипотеза, въз основа на която е прекратена регистрацията на автомобила и датата на прекратяването, както и начинът, по който е установено нарушението. Видно от съдържанието на АУАН, основанието на което е извършено служебното прекратяване на регистрацията на автомобила е отразено, а именно - нормата на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, като е посочена и датата на прекратяване на регистрацията, а именно - 12.12.2024г. Доколкото начинът на извършване на проверка досежно надлежната регистрация на автомобила не е съставмерен факт, непосочването му в НП не ограничава правото на защита на наказаното лице и не представлява съществено процесуално нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП . Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана на основание чл. 175 ал. 3 пр едложение първо от ЗДвП. Според разпоредбата на чл. 175 ал. 3 от ЗДвП към момента на извършване на нарушението, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

По делото безспорно се установи, че на 15.02.2025г., в 15.16 часа, в гр.

Добрич, по ул. „Поп Богомил“, в посока ул. „Калиакра“ пред № 2, жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил, след като регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП , регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

3

Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП . За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая са налице доказателства, че жалбоподателят е собственик на въпросния автомобил, при което като такъв той е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация.

С оглед установената фактическа обстановка безспорно се установява, че жалбоподателят е бил наясно със задължението си да регистрира закупения автомобил, но не го е изпълнил, с оглед на което регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от административния орган на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП.

Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I - 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл.

140 ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 145 ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок от един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на Наредба № I - 45 от 24.03.2000г.

Съгласно разпоредбата на чл. 15 ал. 1 от Наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14 ал. 1 от същата Наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при 4 промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т.е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4 ал. 1 от Наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а чл. 3 ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.

Анализът на посочените разпоредби, относими към настоящия казус, обосновават извод, че след валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство и не предприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Т.е. състоянието на превозното средство "нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство" е пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по чл.

145 ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 143 ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Т.е. фактическото прекратяване на регистрацията се осъществява посредством АИС "КАТ", като липсва законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт или извършване на определено действие от конкретно длъжностно лице или административен орган.

В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 18б ал. 1 т. 10 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000г., е регламентирано, че прекратяването на регистрацията по чл. 18 т. 2 - служебно, се извършва по чл. 143 ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В ал. 2 на същата разпоредба са изрично изложени случаите, при които се уведомява собственикът, като т. 10 не е посочена.

По делото безспорно са установени обстоятелствата, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, негова собственост, при което е имал качеството "водач" на МПС, превозното средство е управлявано по път отворен за обществено ползване и същото към 5 процесната дата е било със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията. Не пререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.