Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5040 от 26.11.2024, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 1079/2024
Вид
Решение № 5040
Подписан
26.11.2024
В сила
14.12.2024
Състав
Пенка Костова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5040

Хасково, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20247260701079 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. А., [държава], с посочен в жалбата адрес: [населено място], [жк], РПЦ - Харманли, срещу Решение №10880/15.10.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с бежанската история на жалбоподателя. Административният орган разгледал общо данните, съдържащи се в издадената от него самия справка, относно състоянието на провинцията, от която произхождал жалбоподателя. Същевременно органът не бил изследвал обстоятелството относно последното местоживеене на жалбоподателя в [държава] и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат. При това положение атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011година, които постановявали към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните обстоятелства на кандидата. Сочи се, че административният орган превратно е тълкувал и не е съобразил предвижданията на Решение на съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя можел по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието е в такава висока степен, че самото пребиваване в този район е заплаха за живота и сигурността му. С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в съдебно заседание не изпраща представител. Становище по неоснователността на жалбата е изразено в представен по делото писмен отговор с вх. № 7706/13.11.2024г., депозиран от процесуален представител на ответника.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба № 105450-9111/05.09.2023г. (л.113) жалбоподателят, под името М. А. А. А. от [държава], е поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №5359 от 18.09.2023г. на РПЦ – Харманли, с рег. №УП-30385/18.09.2023г. на ДАБ, подадена с името М. А. А. от [държава].

Самоличността на чужденеца е била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег. № УП-30385/18.09.2023г. (л.90), видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М. (собствено име) А. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място].

Търсещият закрила е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-30385/18.09.2023г. като М. А. А., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, *, професия – * с *образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на родителите му, съпругата и децата му, братята и сестрите на търсещия закрила, с различно местонахождение.

С Покана рег. № УП-30385/18.09.2023г. (л.94) чуждият гражданин е бил поканен за провеждане на интервю на 13.10.2023г.

С Писмо рег. № УП-30385/25.09.2023г. (л.89) директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Специализираната дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-24193/10.11.2023г. /л.52/ на директора на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

В Констативен протокол от 13.10.2023г. (л.86) е отразено, че М. А. А. не се е явил за провеждане на насроченото за 13.10.2023г. интервю, въпреки уведомяването му по надлежния ред.

В Докладна записка вх. № 6527/12.10.2023г. (л.87) е отразено, че М. А. А. е напуснал РПЦ – Харманли и е в неизвестност от 10.10.2023г.

С предложение от младши експерт в РПЦ – Харманли до Зам. председателя на ДАБ при МС (л.84) на основание чл.15, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУБ е предложено производството за предоставяне на международна закрила на М. А. А. да бъде прекратено. Въз основа на така цитираното предложение от Зам. председателя на ДАБ при МС е издадено Решение №22159/18.12.2023г., с което е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на чужденеца.

В Докладна записка вх. № 1000/09.05.2024г. (л.61) е посочено, че М. А. А. се е завърнал в РПЦ – Харманли на 09.05.2024г.

С Молба рег. № УП-30385/09.05.2024г. (л.69) чужденецът е поискал производството му по предоставяне на закрила да бъде възобновено.

С Докладна записка с рег. № УП-30385/09.05.2024г. (л.67) е направено предложение за възобновяване на производството по предоставяне на закрила на М. А. А., поради завръщането му в 9 месечен срок от прекратяване на производството.

Последвало е отправяне на втора покана за провеждане на интервю с рег.№УП-30385/09.05.2024г. (л.68) за дата 10.05.2024г.

Производството по предоставяне на закрила безспорно е било възобновено, предвид факта, че на 10.05.2024г. с кандидата за закрила М. А. А. е било проведено интервю, за което е съставен Протокол рег. № УП-30385/10.05.2024г. (л.63). Същият е заявил пред интервюиращ орган на ДАБ, че бил роден на [дата]. в [населено място], *, както и че до 10 дни ще предостави семейната си книжка. Работел като *. Отбил военната си служба в периода 2010-2012г. в *. Пред 2017г. сключил брак с Р. А. и имал * деца. Посочил, че етническата му принадлежност е арабин и изповядва религията на мюсюлманин – сунит и в държавата си по произход не е имал проблеми както на етническа, така и на религиозна основа. Споделил, че на 26.07.2023г. напуснал [държава] и влязъл нелегално в Турция. Преминал през * и се установил в Истанбул, където отседнал в жилището на трафиканта. По време на престоя си в Турция не е имал проблеми с властите и никой не го е принуждавал да се върне в [държава], но напуснал Турция, защото целта му била да отиде в Германия. В началото на месец август влязъл нелегално в България, през отвор в телена ограда, но на път за София бил задържан. Кандидатът посочил, че напуснал [държава], заради лошото положение в резултата на войната. Нямало работа, нямало училища. Разказал, че войната в неговия район започнала през 2012г., а през 2013г. имало бомбардировки от страна на режима, защото там се намирала съпротивата. Споделил, че когато имало бомбардировки, отивал със семейството си в близките лагери и след това пак се връщали. Когато напуснал родното си село то се контролирало от фронта А*и почти всеки ден имало бомбардировки. Поради това изпратил семейството си в *, който бил под контрола на правителството и където положението било по-добро и по-спокойно от това в *. Обяснил, че в района на * към настоящия момент, от време на време било по-спокойно. Посочил, че след като напуснал [държава] преминал транзитно през Турция. Искал да премине транзит и през България, но бил задържан и затова подал молба за закрила. След това напуснал Центъра и с автобус заминал за София. Граничната бразда преминал пеша, през гората. След като влязъл в Сърбия с автомобил стигнал до лагера Сумбар, като останал там два дни. От Сърбия продължил с автомобил към Унгария. Границата преминал през отвор в телена ограда, след което стигнал до Австрия. На границата между Австрия и Германия бил задържан от германските власти и настанен в затворен лагер. Подал молба за закрила, но получил отказ, защото имал отпечатъци в България. Подал молба производството му да бъде възобновено, защото искал да се установи в София, но главната му цел била Германия, за сега оставал тук. Посочил, че не е членувал в политически партии, не бил арестуван или осъждан, нямало заведени дела срещу него, нямал проблеми с властите в [държава], не бил жертва на насилие и нямало отправени заплахи към него, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не участвал във военни формирования.

С писмо рег. № УП-30385/20.05.2024г. (л.58) от началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли повторно е било изискано становище от Специализираната дирекция „Миграция“ към ДАНС по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. №М-11066/25.07.2024г. /л.51/ на ЗА директора на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС отново е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето М. А. А., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Със Становище (л.19) на интервюиращ орган при РПЦ – Харманли, на председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното Решение № 10880/15.10.2024г. председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А., на основание чл.75, ал. 1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

Решението е връчено на лицето лично на 22.10.2024г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу него е подадена на 24.10.2024г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания също в присъствието на преводача и на разбираемия за търсещия закрила език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на орган на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето с процесното решение и съгласно същото ДАНС не възразява да се предостави статут на лицето при наличие на законовите предпоставки за това.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното: