Определение № 197 от 08.08.2023, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Частно наказателно дело 913/2023
- Вид
- Определение № 197
- Подписан
- 08.08.2023
- В сила
- 08.11.2023
- Състав
- ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 20 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 237 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.339 · Наказателен кодекс
- чл. 339 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.80 ал.1 т.5 · Наказателен кодекс
- чл. 9 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.243 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 197 гр. Монтана, 08.08.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Частно наказателно дело № 20231630200913 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.
С Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 23.06.2023г. на основание чл.243 ал.1 т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл. 9 ал. 2 от НК е прекратено наказателното производство по ДП № 563/2020г. по описа на РУ-Монтана, пр. преписка № 1027/2020г. по описа на РП-Монтана водено срещу Б. П. за престъпление по чл. 237 ал. 1 от НК във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК и срещу К. К. за престъпление по чл. 237 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК и престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК.
За да обоснове прекратителната си теза, прокурорът приел, че по отношение на престъплението по чл.237 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК е налице недоказаност на обвинението- липсва извършено престъпление от обвиняемите. Нещо повече, че самите обвиняеми са заплашвани с оръжие и задържани с насочено към тях оръжие до пристигането на полицията.
Мотивира се още, че към настоящият момент са изтекли и давностните срокове по чл.80 ал.1 т.5 от НК. За да обоснове прекратителната си теза по отношение на престъплението по чл.339 от НК прокурорът е приел, че макар и формално обв.К. да е извършил престъпление, то е маловажно по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК, като подробно е изложила мотиви за това.
След влизане в законна сила на прекратителното постановление на 07.07.2023г. препис от същото е изпратен на Директора на РДГ-Берковица за сведение и разпореждане с веществените доказателства- два броя сръндаци и два броя глави от сръндаци, както и за преценка за налагане на
1 административно наказание.
Директора на РДГ-Берковица вместо да изпълни дадените му указания, по свой почин /вероятно защото свидетел в досъдебното производство е неговия заместник / го обжалва, като сам в жалбата си сочи този факт. Моли обаче съда, да го отмени като неправилно и незаконосъобразно, като постанови връщане на делото със задължителни указания да се образува отново досъдебно производство.
Съдът, след като се запозна със съдържанието на жалбата и провери изцяло обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намира следното:
Жалбата на Директора на РДГ-Берковица НЕ Е ПОДАДЕНА В СРОК, макар и със съдържание- съответно на закона, по същество същата е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА, тъй като е депозирана от лице, извън кръга на посочените в чл.243 ал.4 от НПК - обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице /прокурорът също не му е дал срок за обжалване/.
Непосредствен обект на престъплението по чл.237 ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с осигуряване на условия за правилно и нормално функциониране на дейността по улов на дивеч. Систематичното му място е в Глава VІ от НК „Престъпления срещу стопанството”, Раздел ІІ „Престъпления в отделни стопански отрасли”, т.е. престъплението е срещу стопанството и не засяга пряко нормалното упражняване на имуществени или неимуществени права на даден субект. Престъплението е формално (на просто извършване) и фактическият му състав не включва причиняването на вреда, за което не може да има физическо или юридическо лице с качеството на пострадал / ощетен, а от там – и с право на жалба срещу прокурорския акт, предмет на делото.
Освен обвиняемия, каквото качество няма Директорът на Регионална дирекция по горите - Берковица, с право на жалба против постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство разполага само лице, което в съдебната фаза на процеса може да се конституира като частен обвинител и / или граждански ищец . И тъй като жалбоподателят, в качеството си на представител на Регионална дирекция по горите - Берковица не би могъл в евентуално бъдещо съдебно наказателно производство да се 2 конституира като граждански ищец, защото в случая Дирекцията не притежава качеството на ощетено юридическо лице по смисъла на НПК, депозираната жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Нещо повече, по досъдебнотопроизводство е разпитван в качеството на свидетел Б. Н. Ц. – председател на Ловно – рибарско дружество „Огоста”, л.9, том 2 от ДП, като на същият са му разяснени правата на пострадал, което също е нарушение поради горепосочените основания.
Следователно, без да се подлага на анализ въпроса, дали това престъпление има имуществен характер в по – широк смисъл, в случая следва да се отбележи, че от него не биха могли да настъпят, като пряка последица имуществени вреди, тъй като такива съставомерни вреди не са включени, като обективен признак в състава на чл.237 ал.1 от НК.
Изложеното налага извода, че Директорът на Регионална дирекция по горите - Берковица не е легитимно лице да обжалва прекратителното постановление на прокуратурата, каквато е и постоянната практика на ВКС, в този смисъл и Решение № 525/2020 година на Окръжен съд Пловдив.
Нещо повече, дори и да се презюмира, че е лице, което има правен интерес от обжалване, каквото не е, то жалбата се явява процесуално недопустима на друго основание, тъй като същата е просрочена /прокурорът е изпратил постановлението за разпореждане с веществените доказателства от досъдебното производство и преценка за административно наказателна отговорност, едва след като самото постановление е влязло в законна сила/.
Видно от отбелязването на самото постановление, същото е влязло в законна сила на 07.07.2023г, който факт не се оспорва и от самия жалбоподател, а и същият го е вписал в самата жалба. Лишено от всякаква логика е и обжалването на прекратителното постановление и в частта му по отношение на престъплението по чл.339, ал.1 от НК, обстоятелство известно на Директорът на РДГ Берковица, предвид професионалния му опит.
Съдът след като се запозна с доказателствата събрани по досъдебното производство намира обаче, че в случая са налице данни за извършено престъпление от общ характер, не от обвиняемите Б. П. и К. К., а от други лица, за които в прекратителното постановление прокурорът е приел, че самите обвиняеми са заплашвани с оръжие и задържани с насочено към тях оръжие до пристигането на полицията. Безспорно е обстоятелството от 3 събраните по досъдебното производство писмени и гласни доказателства, че свидетелите са били на мястото с ловното си оръжие. Едно от тези лица е Заместник директорът на РДГ Берковица, свидетеля И. Л. Н..
Прокурорът защитава държавните интереси, а щом това е така в случая е следвало не само да отпочне разледване за извършено престъпление от общ характер, но и да уведоми Изпълнителния директор на ИАГ и министъра на съответното министерство.
На последно място, съдът намира, че следва да отбележи още, че за двамата обвиняеми съществува законова възможност да потърсят отговорност за дейността на правозащитните органи за вредите, които са им причинени по ЗОДОВ.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Директора на РДГ-Берковица от 21.07.2023г. срещу Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 23.06.2023г., с което на основание чл.243 ал.1 т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.9 ал.2 от НК е прекратено наказателното производство по ДП № 563/ 2020г. по описа на РУ-Монтана, пр.преписка № 1027/2020г. по описа на РП-Монтана, водено срещу Б. П. за престъпление по чл.237 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК и срещу К. К. за престъпление по чл.237 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК и престъпление по чл.339 ал.1 от НК, като НЕДОПУСТИМА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Монтана в седемдневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати и на Б. П. и на К. К..
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4