Присъда № 48 от 19.10.2022, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ , неразделна част от Присъда № 48/19.10.2022 г. постановена по НЧХД № 858/2021 г. по описа на Благоевградски районен съд

Производството пред Благоевградски районен съд е образувано по частна тъжба на Т. АТ. Б. от гр. Б., ул.”А***** подадена чр. Адв.У., с която на АТ. К. Б. от гр. Б***, ул.”А* ***, е повдигнато обвинение за това, че на 25.12.2020 година, около 14.00 часа, на ул.”А* *” в гр.

Б*** чрез нанасяне на удари с юмрук и ритник в гръдния кош е причинил на Т.Б. лека телесна повреда, изразяваща се причиняване на болка и страдание– престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.

В съдебното заседание тъжителя не се явява, представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа частната тъжба. Ангажират гласни и писмени доказателства. В хода на съдебните прения поверенникът на тъжителя изразява становище по същество на делото, като намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин, и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден за извършеното престъпление, като му бъде наложено справедливо наказание.

В хода на делото тъжителят е конституиран като граждански ищец и е допуснат за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, представляващ обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на деЯ.ето, предмет на частната тъжба, като се поддържа искане за 2000 лв.. Претендира се и законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2021г. до окончателното й изплащане, ведно със сторените по делото разноски. По отношение на гражданския иск, процесуалният представител на тъжителя изразява становище, че същия е основателен и доказан по размер и като такива следва да бъдат уважен.

Подсъдимия се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат, не дава обяснения. В правото си на последна дума моли да бъде оправдан. Защитникът му пледира съдът да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение, тъй като счита, че по делото няма събрани достатъчно доказателства за противоправно поведение на подзащитния му.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, установи следното:

Частния тъжител и подсъдимият са роднини, подсъдимият е син на брата на тъжителя Т.Б..

Както семейството на частния тъжител, така и на подсъдимият живеят в къща, находяща се в гр.Б****, ул.”А***”, като подсъдимият често отсъствал, поради това, че работил в чужбина. Отношенията им били обтегнати, като конфликта бил основно свързан с общия им имот.

На 25.12.2020 година, подсъдимият Б. се бил прибрал за празниците и трябвало да отиде с приятелката си св.С*** на вилата им в м.”П***”, поради което бил паркирал колата, която ползвал пред къщата, в която живеел и тъжителят. Подсъдимият бил вътре в дома си и след като взел необходимото се отправил към автомобила, когато видял тъжителя да рита гумите на същия. Подсъдимият попитал тъжителя защо прави това, при което подсъдимия започнал да вика, да обижда Б., казвал му, че няма право да паркира там. Междувременно тъжителят взел камък и се опитал да удари подсъдимия, но последния го хванал за ръцете и го избутал.

По това време излязла майката на подсъдимия св. Е**Б.а, която се опитала да ги разтърве, но синът и я избутал, за да не получи и тя наранявания. Виковете бил чути и от св.И** Б., който излязъл и се включил в спора, като започнал да нанася удари по подсъдимия, а тъжителят се опитвал да го удари с камък. Намесели се съседи, за да разтърват Б.и, като пристигнал, патрул, в състав св.К* и М*** във връзка с подаден сигнал от св.Е* А* че е възникнал скандал. Полицейските служители отишли на място, като към момента на 1 идването им спора продължавал, същите разговаряли с двете страни, снели обяснения и изготвили предупредителни протоколи. Същите не са установили на място по тъжителя да има синини, охлузвания или кръв и не са викали линейка. На същата дата подсъдимия посетил спешно отделение, където били установени оток и охлузвания, обективирани в фиш за преглед на пациент /л.81/. На 29.12.2020г. същия посетил и д-р З., който установил, че на подсъдимия е причинена болка и страдание, с обективно установени увреждания, посочени в същото. На 29.12.2020г. подсъдимия подал и жалба в 01 РУ Полиция за възникналия инцидент, по която била извършена проверка, като са съставени предупредителни протоколи на Т. и И* Б.и,. Тъжителят също потърсил медицинска помощ, като на 26.12.2020г. бил извършен преглед на тъжителя от д-р УНГ, който установил намаление на слуха, но без обективни наранявания. На 30.12.2020 на Т.Б. е издадено съдебно удостоверение от д-р З., в което същия е отразил, че липсват обективни наранявания, но е възможно да му е причинена болка и страдание, като на 11.06.2021г е депозирана и разглежданата в настоящото производство тъжба от Т.Б. срещу А.Б..

В хода на съдебното следствие е назначена съдебномедицинска експертиза по отношение на тъжителя. Според заключението на д-р З., не са установени обективни травматични увреждания при тъжителя, като оплакванията имат по-скоро субективен характер и възрастови изменения. Според вещото лице не може с категоричност да се приеме, че инцидента е станал така, както се твърди от частния тъжител. Предвид липсата на обективни находки експерта е заключил, че не може да бъде определен и механизма на причиняване.

Съдът кредитира изцяло приетото заключение, като намери, че същото е пълно, обосновано, изготвено въз основа на личните възприятия, теоретични познания и професионален опит на експерта. Същото с уточненията дадени от вещото лице в съдебно заседание установява липсата на травматични увреждания на тъжителя. При изготвяне на заключението си вещото лице е взело предвид наличната по делото медицинска документация, както и събраните доказателства, като в същото подробно и аргументирано е изложено и коментирано констатираното, както и защо е прието така. Изводите, обективирани в експертизата от друга страна бяха защитени по убедителен начин и в открито съдебно заседание от д-р З.. За състоЯ.ето на тъжителя свидетелстват и представените медицински документи с тъжбата, от които се установява, че тъжителя, след инкриминираната дата е посетил УНГ,.данни се съдържат и в медицинското свидетелство /л.3/, от което се установява, че тъжителя, на 30.12.2020г е посетил съдебен медик, където не са констатирани наранявания.

В хода на съдебното следствие от страна на защитата са представени медицински документи, а именно медицинско удостоверение от 29.12.2020г., обективиращи нараняване на подсъдимия с твърдение, че същото е получено на 25.12.2020г., вследствие действия на тъжителя и неговия син. Според посоченото в медицинските документи при подсъдимия е установено нараняване в теменната област, което му е причинило болка и страдание. Във връзка с така представените документи в хода на производството е назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза по отношение на подсъдимия. Според заключението по същата при подсъдимия са констатирани увреждания с характер на лека телесна повреда, а именно охлузване с околно кръвонасядане и оток, като д-р З. е посочил, че по медикобиологичен характер посоченото увреждане е причинило на подсъдимия болка и страдание.

Експерта е посочил,че тези наранявания отговарят да са получени по време и място твърдени от подсъдимия, като вещото лице по отношение на механизма е посочило, че може да се получи при нанасяне на удари с или върху тъп предмет.

Съдът кредитира изцяло приетото заключение, като намери, че същото е пълно, обосновано, изготвено въз основа на личните възприятия, теоретични познания и професионален опит на експерта. Същото с уточненията дадени от вещото лице в съдебно заседание установява причиненото увреждане на подсъдимия, както и механизма, като е категоричен, че е причинено именно по време на скандала с тъжителя и неговия син. При изготвяне на 2 заключението си вещото лице е взело предвид наличната по делото медицинска документация, както и събраните доказателства, като в същото подробно и аргументирано е изложено и коментирано констатираното, както и защо е прието така. Изводите, обективирани в експертизата от друга страна бяха защитени по убедителен начин и в открито съдебно заседание от д-р З.. За състоЯ.ето на подсъдимия свидетелстват и представените медицински документи, от които се установява, че подсъдимия на инкриминираната дата е посетил спешен кабинет, където за пръв път е констатирано нараняването,данни се съдържат и в медицинското свидетелство /л.54/, от което се установява, че подсъдимия, на 29.12.2020г е посетил съдебен медик, където са констатирани наранявания.

По делото са изискани и приети и доказателства, установяващи извършената проверка по повод жалбата на подсъдимия до 01 РУ, снетите обяснения, изготвените докладни записки, издадени полицейски предупреждения . Представени и приети по делото са и доказателства за депозиран сигнал за конфликт до 01 РУ Полиция и НС 112.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Е* Б.а, частично от показанията на разпитаните свидетели К*, М*, С*, Х*, събраните по делото писмени доказателства, а именно материалите, приложени по преписката във връзка с жалба на подсъдимия, веднага след случилото се до 01 РУ Полиция, приложените медицински документи, както по отношение на тъжителя, така и на подсъдимия, експертните заключения .

При анализа на гласните доказателствени средства следва да бъде съобразена заинтересоваността от изхода на делото на св.Б.а, С* и Х*, като близки на подсъдимия, като изводът за достоверността на показанията на тези свидетелите следва да се основава на липсата, респективно наличието на вътрешни противоречия и съответствието им с доказателствената съвкупност по делото.

При извършването на така посочената преценка, районният съд намира, че в случая гласните доказателствени средства събрани чрез разпита на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани изцяло. Тези свидетели чрез показанията си установяват обстоятелства, свързани с повода за конфликта между подсъдимия и тъжителя, време и място на същия, и развилата се след това житейска ситуация. Конкретно св.Б.а е очевидец на случая и при разпита си подробно посочва действията на тъжителя, на подсъдимия и полчените наранявания от същия, както и начина на причиняването им. В тази насока са събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Св.С* и Х* пък са видели подсъдимия веднага след случая и са установили наранявания по него, което е потвърдено и в представения по делото фиш за преглед на пациент. За да кредитира тези показания, съдът отчете, че същите кореспондират напълно с останалия доказателствен материал.

На срещуположната страна са показанията на св.М*Б.а, И* Б., Л* Б.а, М* Б.а. Всеки от тези свидетели чрез показанията си установява фактическа обстановка различна от приетата от съда, като същите твърдят, че частния тъжител е претърпял увреждане и подсъдимия го е бил. При анализ показанията на тези свидетели съдът намери, че същите следва да бъдат кредитирани относно дата и място на конфликта, но същите не могат да бъдат кредитирани досежно действията на подсъдимия и тъжителя, доколкото влизат в противоречие с представените медицински документи и експертни заключения. На първо място посоченото от тези свидетели във връзка с това, че тъжителя имал нараняване, причинено от подсъдимия влиза в противоречие със заключението на д-р З., както в изготвеното съдебно удостоверение, така и в изготвената експертиза. На следващо място, за да постави под съмнение показанията на тези свидетели в посочената част съдът отчете, че всички те са в близки отношения с частния тъжител, а св.И* Б. също е участвал в конфликта. Не на последно място съдът съзря и вътрешни противоречия в показанията на тези свидетели в 3 коментираната част, доколкото всеки от тях твърди, че подсъдимия е бил тъжителя, но никой от тях не може да посочи, къде точно е ударен, а св.М* и М* Б.и пък са дошли след това. Изнесеното от тези свидетели като развитие на ситуацията се опровергава и от установеното посредством разпита на полицейските служители, отзовали се на сигнала. Св.