Решение № 253 от 25.02.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2399/2025
- Вид
- Решение № 253
- Подписан
- 25.02.2026
- В сила
- 25.02.2026
- Състав
- Пламен Чакалов, Румяна Андреева, Бранимир Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 253 гр. Пловдив, 25.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Чакалов
Членове:
Румяна Андреева
Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20255300502399 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
Постъпила е въззивна жалба от „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК:
*****против решение № 2973/11.06.2025 г., постановено по гр.д. № 7426/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ гр. състав, поправено по реда на отстраняване на очевидна фактическа с решение № 4667/29.10.2025 г., постановено по същото дело. Решението се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Кеш Пойнт България“ ЕООД против В. В. В. с ЕГН: ********** насрещен иск за заплащане на неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ******/27.01.2024 г., за разликата над уважения размер от 200 лв. до претендирания размер от 400 лв.
Жалбоподателят поддържа, че след като първоинстанционният съд е уважил иска на ищеца за прогласяване недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит, е разгледал предявения при условията на евентуалност частичен насрещен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК, който е бил в размер на 400 лв., като по същия е формирал неправилен извод относно размера на дължимата главница, взимайки предвид това, че пълният размер на кредита е 600 лв., а е установено по делото, че ищецът е извършил плащане на 200 лв. и неправилно е направил извод, че това плащане от 200 лв. следва да се приспадне от претендирания размер на сумата по насрещния иск. Моли за отмяна на решението в тази част и за постановяване на друго решение по същество, с което да се уважи иска до пълния размер от 400 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната 1 искова молба до окончателното плащане. Претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна В. В. В. чрез адв. М. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна, моли за потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноски, съгласно представения списък в размер на 480 лв., съгласно чл. 38 от ЗА.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Ищецът В. В. В. е предявил срещу ответника „Кеш Пойнт България” ЕООД установителен иск с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № ******/27.01.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл.
11 и чл. 19, ал. 4 и чл. 22 ЗПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Кеш Пойнт България” ЕООД е предявил против ищеца В. В. В. насрещен иск за заплащане на сумата от 400 лв., представляваща част от неплатената главница в размер на 600 лв., дължима по Договор за кредит № **********/27.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба - 20.06.2024 г. до окончателното изплащане.
С първоинстанционното решение първоначалният иск е уважен, като е признато за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № ********/27.01.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради противоречие със закона. В тази част решението не е обжалвано и влязло в сила.
По насрещния иск:
Между страните не е спорно, че са сключили Договор за потребителски кредит № ********/27.01.2024 г., по силата на който „Кеш Пойнт България“ ЕООД е предоставило на В. В. В. паричен заем в размер от 600 лв. Не е спорно, а и се установява от заключението на вещото лице С. К. по назначената пред ПРС ССЕ, че единственото плащане, което е извършил В.
В. В. по договора е на сумата от 200 лв. Предвид прогласяването на недействителността на договора и на основание чл.23 ЗПК длъжникът дължи на кредитора само чистата сума по договора, която е в размер на получената и невърната главница, или в случая 400 лв. /полученият паричен заем в размер от 600 лв. намален с платените от заемополучателя 200 лв./. Насрещният иск е предявен като частичен, за сумата от 400 лв., представляваща част от неплатената главница в размер на 600 лв., дължима по Договора за кредит № *******/27.01.2024 г. Предвид констатацията за поетото в договора 2 задължение за връщане на заем от 600 лв. и извършеното плащане на сумата от 200 лв., същият се явява основателен и доказан за пълния размер на частичната претенция от 400 лв., поради което следва да се уважи, като сумата по главницата следва да се присъди ведно с обезщетение за забавеното и плащане в размер на законната лихва от деня на предявяване на исковата молба пред съда до окончателното погасяване на задължението.
Ето защо първоинстанционното решение като неправилно в обжалваната част ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго такова, с което ще се присъди и сумата от 200 лв. над присъдените вече 200 лв., или още 102,26 евро, представляващи част от невърнатата главница по договора.
Поради основателността на жалбата и на основание чл.78 ал.1 ГПК, въззиваемият ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски за въззивното производство, които се констатираха но 480 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, или 245,42 евро.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2973/11.06.2025 г., постановено по гр.д. № 7426/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ гр. състав, поправено по реда на отстраняване на очевидна фактическа с решение № 4667/29.10.2025 г., постановено по същото гражданско дело, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Кеш Пойнт България“ ЕООД против В. В. В. с ЕГН:
********** насрещен иск за заплащане на главница по договор за потребителски кредит № ******/27.01.2024 г., за разликата над присъдения размер от 200 лв. до претендирания размер от 400 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. В. В. с ЕГН: ********** да заплати на „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
**********, сумата от още 102,26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, представляващи част от неизплатената главницата в размер на сумата от 400 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № ********/27.01.2024., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на насрещната искова молба - 20.06.2024 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. В. В. с ЕГН: ********** да заплати на „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК: ********със седалище и адрес на управление:
********, сумата от 245,42 евро (двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента) - разноски по делото във въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4