Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 647 от 05.08.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1282/2026
Вид
Решение № 647
Подписан
05.08.2026
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Кирил Градев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127,ал.1,т.2 · Кодекс на труда
  • чл. 210, ал. 4 · Кодекс на труда
  • чл.242 · Кодекс на труда
  • чл.272 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Бургас, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. С.

Пламена К. Г.а Върбанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Пламена К. Г.а Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100501282 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 23897/09.06.2026г. на БРС, предявена от Ж. Д. С., против Решение № 1266/26.05.2026г. по гр.д.№ 7080/2025г. по описа на БРС, с което са отхвърлени исковете на ищеца-въззивник срещу „Балканспед“ ЕООД за осъждане на ответното дружество да му заплати парични суми както следва:

200 евро,дължима за командировъчни пари за 4 дни при командировка в чужбина, състояла се в перидо март-май 2025г.; 100 евро,удържана от заплатените ковандировъчни пари, обезпечаваща евентуални глоби като погасен с прихващане с насрещната сума от 270 евро, заплатена от ответника на трето лице-спедитор заради нанесени щети по рампа за разтоварване в склад на крайния получател от неправилни маневри с композицията от страна на ищеца; 219,70 евро, удържана от заплатените командировъчни пари с основание на удържането „преразход на гориво“; сумата от 75,30 евро,представляваща платена от ищеца с лични средства в полза на службата по време на командировката; присъдени са разноски в тежест на ищеца Ж. в размера от 710евро.

Във въззивната жалба, уточнена с нарочна молба от 15.06.2026г., въззивникът моли отмяна изцяло на решението на БРС. Сочи, че с трудов договор от 28.02.2025г., влязъл в сила на 05.03.2025г. и прекратен от 21.05.2025г., е бил на работа на длъжност „шофьор на товарен автомобил за междунарочни превози“ във фирма „Балканспед“ ЕООД.Според нормата на 1 чл.272 от КТ не можели да се правят удръжки от трудовото възнаграждение, а командировъчните пари били за покриване на разходите.Работодателят нямал право да налага глоби или удръжки, още повече , че протоколът бил съставен на „коляно“ на 02.06.2025г., като нямало пречки въззивникът да присъства на съставянето на 270 евро от Спедитора,който единствено подсигурявал товара и нямал никакъв ангажимент със застраховките/задължителни/ на автомобила за причинени от него щети, а там на място се попълвали задължителни протоколи, придружени със снимки и евентуално свидетелски показания и т.н.

Сочи, че задължителните разходи, направени от него и с негови средства, умишлено били описани така, че никой да не може да разбере кога и как са възстановени ,прихванати и т.н. Заявява, че не оспорва платените от С. глоби заради свои нарушения на правилника за движение в съответните страни. В нарочната молба, с която е изпълнил указанията на БРС да заяви в какви части оспорва първоинстанционното решение, сочи сумите, които според независим експерт е следвало да получи като работна заплата, командировъчни пари, разходи лични средства,като приспада глобите в Б. и Х. платени от „Балканспед“ ЕООД; прилага трудов договор и заповед за прекратяването му;ведомост за получаване на заплати и извлечение от ДСК за преведени заплати; копие на документи, удостоверяващи направени разходи, копие договор адвокатски хонорар и извадка от Кодекса на труда; не заявява доказателствени искания.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание се явява лично и с адв. Борислав Кънев, поддържа въззивната жалба ,процесуалният представител на въззивника заявява доводи срещу постановеното от районния съд решение.

Препис от въззивната жалба е изпратена за писмен отговор на въззиваемото дружество „Балканспед“ ЕООД, като такъв в указания срок не е постъпил по делото.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемото дружество- адв. Байчев ,който сочи, че въззивната жалба е доста неясна; че районният съд приложил правилно материалния закон, намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли потвърждаването му. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.215 от КТ и чл. 127,ал.1,т.2 КТ вр. чл.59 ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно 2 решение е валидно и допустимо.

Във връзка с правилността на решението и предвид факта, че депозираната въззивна жалба е бланкетна по своя характер и съдържание, следва да се посочи, че по аргумент от чл. 262, ал. 1 и чл. 263, ал. 3 вр. чл. 260, т. 3 ГПК, непосочването в какво се състои порочността на решението, не е условие за редовност на жалбата. Изискването на чл. 260, т. 3 ГПК в жалбата да бъдат очертани конкретни пороци на решението, обаче, има пряка връзка с ограничения характер на обжалването по смисъла на чл. 269, изр. 2-ро ГПК, доколкото те определят обхвата на дейността на втората инстанция при разглеждането на спора по същество, т.е. те се отнасят до основателността на жалбата, а не до нейната редовност. В този смисъл са и разясненията, дадени в тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които „разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК обуславя извод, че служебната проверка на въззивния съд обхваща само валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, като при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба не се дължи служебна проверка на неговата правилност ... въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушаване не е въведено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установено в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило ....”. В тази насока е и константната съдебна практика на ВКС, съгласно която при липсата на изтъкнати конкретни пороци на обжалвания първоинстанционен акт, въззивният съд няма право да се произнася по основания за неправилност, каквито не са посочени (решение № 31 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2013 г., II г. о.).

В конкретния случай фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд и въззивният съд не констатира при постановяване на oбжалвания съдебен акт да е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, т.е. първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Производството пред БРС е образувано по предявена от ищеца Ж. С. против „Балканспед“ ЕООД искова молба за заплащане на парични суми, които след направените уточнения при оставяне на исковата молба без движение се установяват както следва:за сумата от 200 евро, равностойна на 391.20 лева, дължима за командировъчни пари за 4 дни; сумата от 100 лева, удържана от заплатените командировъчни пари, обезпечаваща евентуални глоби; сумата от 429.70 лева, удържана от заплатените командировъчни пари с основание за удържането- преразход на гориво и сумата от 75.30 евро, платена от ищеца с лични средства в полза на службата.

В писмен отговор ответникът оспорва исковите претенции.По отношение сумата от 100 лева намира искът за недопустим, тъй като тази сума била гаранционна, договорена и подлежала на връщане при липса на санкции.Оспорва претенцията за незаплатени 4 дни командировъчни пари, като сочи, че за претендирания от ищеца период от 03.03. до 04.03.2025г. не е съществувало ТПО и не се дължат възнаграждения и командировъчни,като командировъчните били за 64 дни и били изплатени на служителя от 3 работодателя, а не твърдяните от ищеца 68 командировъчни дни. Удръжката от 429.70 лева била извършена на основание установен преразход на гориво на базата на заповед № 32/02.01.2014г. на работодателя, връчена от ищеца, с която са определени максимално допустими норми на разход за гориво по видове автомобили и двигатели.Сумата от 147 лева разходи за паркинг и ТОЛ била призната за разход до размера на сумата от 72.81 евро, които били част от служебен аванс от общо 200 евро, получен от ищеца и неотчетен от него.

Остатъкът от 127.19 евро не бил отчетен от ищеца и се дължал от същия на работодателя.Освен това ответникът изплатил глобите на ищеца за пътнотранспортни нарушения в размер на 63.42 евро и 9.13 евро,както и допълнително ответникът заплатил 270 евро за възстановяване на щетите, причинени от извършено от ищеца ПТП на 10.03.2025г. Моли исковете да се отхвърлят. При условията на евентуалност ответникът предявява възражение за прихващане за сумата от 1697.27 лева.

Районният съд е намерил за неоснователен иска за сумата от 200 евро /391.20 лева/, претендирана от ищеца за 4 дни командировъчни пари като е приел, че според Заповедта на управителя на дружеството командировката е траела 64 дни- от 06.03.2025г. 08.05.2025г., като ищецът е бил превозен от България до Франция от свидетеля С.. За 64 дни командировка на ищеца му се дължали 6258 лева. Според заключението на вещото лице по ССчЕ,били извършени удръжки от работодателя на командировъчните пари на ищеца,като му били платени 5337.45 лева.

Относно сумата от 100 лева /51,13 евро/ е установено, че е била удържана от ответника от дължимите командировъчни пари като компенсиране на работодателя, ако той понесе глоби от действията на шофьора. В случая обаче работодателят платил две глоби на обща стойност 72,55 евро/ 63.42 евро и 9.13 евро/, които били удържани от работодателя от командировъчните пари на ищеца,поради което и тъй като със сумата от 51,13 евро не е била погасявана някаква трета глоба, тази сума била дължима на служителя С. . БРС е уважил възражението на ответника за прихващане на дължимата сума от 51,13 евро с платена от ответника сума от 270 евро за причинени от действията на ищеца нанесени щети по рампата за разтоварване в склада на крайния получател от неправилни маневри с композицията от страна на ищеца,след което вземането на ищеца за 51,13 евро било изцяло погасено. По иска за сумата от 429.70 лева БРС е установил , че същата е удържана от дължимите на ищеца командировъчни пари, с основание за удържането-„ преразход на гориво“, който преразход се установявал от Заповед на работодателя от 02.01.2024г. за определяне на максимално допустим среден разход на гориво за товарните автомобили, като в случая с неоспорен от ищеца протокол били установени липси на 177.27 литра дизелово гориво, оценени на 429.70 лева, които били удържани от командировъчните пари на ищеца. БРС е отхвърлил иска за 75,30 евро, претендирани от ищеца като заплатени лични средства в полза на службата като е установил, че ищецът е заплатил с лични средства 72,81 евро, по време на командировката си и във връзка със службата, но от РКО от 04.03.2025г. се установявало,че на ищеца са дадени 200 евро за служебен аванс,поради което 4 тези разходи са платени на ищеца от ответника още преди да възникнат и не се дължат.

Във връзка с правилността на решението и предвид факта, че депозираната въззивна жалба е бланкетна по своя характер и съдържание, следва да се посочи, че по аргумент от чл. 262, ал. 1 и чл. 263, ал. 3 вр. чл. 260, т. 3 ГПК, непосочването в какво се състои порочността на решението, не е условие за редовност на жалбата. Изискването на чл. 260, т. 3 ГПК в жалбата да бъдат очертани конкретни пороци на решението, обаче, има пряка връзка с ограничения характер на обжалването по смисъла на чл. 269, изр. 2-ро ГПК, доколкото те определят обхвата на дейността на втората инстанция при разглеждането на спора по същество, т.е. те се отнасят до основателността на жалбата, а не до нейната редовност. В този смисъл са и разясненията, дадени в тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които „разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК обуславя извод, че служебната проверка на въззивния съд обхваща само валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, като при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба не се дължи служебна проверка на неговата правилност ... въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушаване не е въведено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установено в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило ....”. В тази насока е и константната съдебна практика на ВКС, съгласно която при липсата на изтъкнати конкретни пороци на обжалвания първоинстанционен акт, въззивният съд няма право да се произнася по основания за неправилност, каквито не са посочени (решение № 31 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2013 г., II г. о.).