Определение № 1956 от 15.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1956 гр. Пловдив, 15.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Екатерина Вл. Мандалиева

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502129 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на М. С.

Г., ЕГН - ********** срещу Разпореждане № 16 898 от 04.07.2023 г., пост. по ч.гр.д. № 9677/2023 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател вх. № 61 121/ 03.07.2023 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник В. С. С., ЕГН – **********.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на съдебен акт за уважаване на заявлението.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по Заявление по чл. 410 от ГПК от М. С. Г. в качеството му на заемодател по сключен с В. С. С. като заемополучател Договор за заем за лечение от 24.10.2022 г. за произтичащо от договора вземане за неустойка за забава, дължима се за месец юни 2023 г. в размер на 500 лева. Заявителят поддържа, че на основание горепосочения договор е предоставил на ответницата за лечение парична сума в размер на 9 950 лв., която е следвало да му бъде върната от последната до 01.03.2023 г., а в случай че не е върната на крайния падеж за всеки месец просрочие след падежа дължи неустойка в размер на 500 лева. Твърди заемната сума да не му е върната към датата на депозиране на заявлението, поради което претендира издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за неустойката за месец юни 2023 г. в договорения размер от 500 лева.

Представен е договорът за заем, от който се установява, че Г. е предоставил на С. паричен заем в размер 9 950 лв. за срок до 01.03.2023 г.. Съгласно чл. 1.5 от облигацията при просрочие след падежната дата С. му дължи законната лихва за забава и неустойка в размер на 500 лв. за всеки месец забава - до окончателното изплащане на главницата.

Представен е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот на С. в полза на Г. в обезпечение на всички вземания на последния по процесния договор за заем.

Няма спор по делото, че за вземанията си за договорените месечни неустойки след 1 падежа и конкретно за месеците март, април и май 2023 г. са издадени в полза на заявителя срещу длъжника Заповеди по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5009/2023 г., 6086/2023 г. и 7974/2023 г..

При така установеното, районният съд е постановил отказ по заявлението, приемайки че в конкретния случай договорената ежемесечна неустойка в размер на 500 лв. се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави – за което съдът следи служебно съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/15.06.2020 г. на ОСТК. В тази насока е прието, че процесната неустойка е изначално лишена от присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции и е договорена изключително за неправомерно санкциониране на длъжника доколкото надвишава многократно законната лихва за забава за период от един месец просрочие, с която законна лихва се съизмеряват вредите на кредитора. Посочено е още, че подаването на заявления за неустойка за всеки отделен месец на забава съставлява злоупотреба с процесуални права, целяща присъждане на адвокатско възнаграждение по всяко дело.

Частният жалбоподател поддържа определението да е неправилно с доводи, че новелата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК / на която се е позовал районния съд и която вменява задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори / е в случая неприложима, тъй като заемодателят не е търговец, а физическо лице, което не извършва търговска дейност и не предоставя заеми по занятие. Тоест процесният договор не е потребителски и дадената служебно от съда защита на горепосоченото основание е недопустима. Позовава се на издадени по горецитираните частни граждански дела заповеди по чл. 410 от ГПК за неустойките за месеците март, април и май 2023 г ., по които другите състави на съда не са констатирали противоречие на клаузата на чл. 1.5 от облигацията със закона и добрите нрави. Поддържа, че образуването на отделни производства по чл. 410 от ГПК за всяка месечна неустойка след изтичането на съответния месец на забава не съставлява злоупотреба с процесуални права. Заявява за главницата по договора да се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, както и че за тази главница, както и за неустойките по предходно издадените заповеди по чл. 410 от ГПК длъжницата не е възразила и за същите той е удовлетворен изцяло – в която насока представя Удостоверение от ЧСИ рег. № 910 за това, че изп.д. № 20239100400177 е образувано от М. Г. срещу В. С. по изпълнителен лист от 15.03.2023 г. , изд. по ч. гр.д. № 3684/2023 г., като дългът е заплатен изцяло от С. на 21.07.2023 г..

Настоящият съд намира частната жалба за неоснователна.

Действително, по делото не са налице данни заявителят – заемодател по договора, да е търговец по смисъла на § 13 т. 2 от ЗЗП, респ. по чл. 9 ал. 4 от ЗПК и процесният договор за заем да е сключен от него в това му качество. Следователно няма основание този договор да се счита потребителски, съответно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК е в случая приложима. Съгласно обаче чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК заповедният съдът може да откаже издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, ако искането противоречи на закона и добрите нрави, а съгласно трайно установената съдебна практика при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави. Следователно извършената от съда служебно проверка относно наличие на хипотеза по чл. 26 ал. 1, предл. от ЗЗД не е недопустима.

Правилен е изводът на районния съд за нищожност на клаузата на чл. 1.5 от договора в частта й досежно неустойката по изложените от него мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща. В същата са договорени две обезщетения за едно и също неизпълнение – и законната лихва , и неустойка в размер на фиксирана сума от 500 лв. за всеки месец забава. Неустойката е договорена без да се държи сметка за неизпълнението и е в размер, надвишаващ двукратния размер на законната лихва за забава – предвид че изпълнението на процесния договор от длъжницата е обезпечено с учредена от нея ипотека 2 върху недвижим имот и съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, според която максималния размер на обезщетението за забава следва да е ограничен до двукратния размер на законната лихва при обезпечените кредити и до трикратния размер на законната лихва при необезпечените кредити и уговорено над този размер обезщетение /неустойка противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Всеки съд сам решава висящия пред него спор в съответствие със закона и вътрешното си убеждение, съобразявайки и задължителната съдебна практика. Ето защо факта, че други съдебни състави не са намерили клаузата за неустойка за нищожна, съответно издали са исканите заповеди по чл. 410 от ГПК за неустойките за месеците март, април и май 2023 г. / които актове не съставляват задължителна съдебна практика / не обвързват настоящия състав на съда да постанови същия резултат и не съставлява довод, обосноваващ извод в насока за действителност на клаузата на чл. 1 – 5 от облигацията. Такъв довод не е и факта, че длъжницата не е възразила срещу тези заповеди, поради което и на основание чл. 416, предл. първо от ГПК те са влезли в сила, евентуално заплатила е присъдените с тях неустойки в рамките на образувания срещу нея изпълнителен процес. Посочената от районния съд злоупотреба с процесуални права настоящата инстанция намира в случая да не е налице, но това е без значение за извода за недължимост на процесната неустойка като нищожна поради противоречие с добрите нрави, съответно за крайния резултат – отхвърляне на искането по заявлението.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на М. С. Г., ЕГН - ********** срещу Разпореждане № 16 898 от 04.07.2023 г., пост. по ч.гр.д. № 9677/2023 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател с вх. № 61 121/ 03.07.2023 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник В. С. С., ЕГН – **********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3